досаждай повече. Ще ви отстъпя и ще заповядам екзекуцията да се отложи до обед. Вървете и се успокойте. Беренхария, скъпа моя, върви си!

Той им хвърли поглед, ужасил дори мъжествената му братовчедка, и повтори:

— Тръгвай, Едит, ако не си обезумяла!

Жените се отдалечиха, по-точно избягаха от шатрата, забравили и високото си положение, и придворната етикеция. Приличаха на птичета, внезапно връхлетени от сокол.

Завърнаха се в шатрата на кралицата и почнаха да се вайкат и да се обвиняват взаимно. Единствена Едит пренебрегна тези обикновени начини за изразяване на мъката си.

Без въздишка, без сълза, без нито един упрек се залови да изпълнява обичайните си задължения към кралицата. Скръбта на слабохарактерната Беренхария се изливаше в бурни истерични припадъци и в горещи излияния, който Едит се мъчеше да овладее с нежни думи.

— Не може да е обичала този рицар — отбеляза Флориза на Калиста, която бе от най-уважаваните придворни дами. — Сгрешили сме. Тя само го съжалява, както би съжалявала всеки непознат, заплашен от нещастие.

— Стига, стига — отвърна й Калиста, по-опитна и проницателна. — Нали е от гордия род на Плантагенетите, които никога не показват, че ги е сполетяла мъка. Говори се, че когато кръвта им изтича, те превързват раните на другарите си. Флориза, ние постъпихме много лошо. Готова съм да дам всичките си скъпоценности, само да можех да поправя последиците от съдбоносната ни шега…

Осемнадесета глава

Нуждая се от силните влияния на Юпитер и Слънцето — на двете велики, гневни, яростни звезди. Аз трябва в небесните им сфери да проникна, да чуят те молбите на човека земен. Албумазар

Като напусна шатрата на Ричард, пустинникът последва дамите, както сянката следва слънчевия лъч, проникващ от тъмен облак. На прага на шатрата, той се спря и протегнал ръка към краля в почти заканителна поза, произнесе:

— Тежко му, който отхвърля съвета на църквата и се обръща към нечестивите. Крал Ричарде, още не отърсвам праха от нозете си и не напускам твоя стан. Мечът още не е паднал, той виси на косъм. Ще се срещнем отново, горди кралю!

— Добре, така да бъде горди, духовнико — отвърна Ричард.

— Под твоите кози кожи се крие по-голяма гордост, отколкото под пурпура и тънките платна на кралските одежди.

Отшелникът излезе от шатрата и кралят, като се обърна към арабина, продължи:

— Кажи, мъдри Хекиме, нима източните дервиши се държат също толкова безцеремонно със своите владетели?

— Дервишът трябва да бъде или мъдрец, или луд — отвърна Адонбек. — Средно положение няма. Затова, както и да се държи в присъствието на владетеля — дали учтиво като мъдрец, или непочтително като безумец — той не отговаря за своите действия.

— Според мен нашите духовници предпочитат последното — рече Ричард. — Но да минем към вашите работи. С какво мога да ти бъда полезен, учени лекарю?

— Велики кралю — с дълбок източен поклон изрече Ел Хеким, — позволи на твоя слуга да ти каже една дума и да запази един живот. Искам да ти напомня, че дължиш живота си не на мен, а на великите сили, чието скромно оръдие съм тук на земята и чиито благодеяния предавам…

— Аха, ти май ще искаш в замяна нечий друг живот, така ли? — прекъсна го кралят.

— Да, тъкмо за това смирено моля великия Ричард, рицаря на лъвовете — потвърди Хеким. — Моля да подариш живота на онзи благороден рицар, когото си осъдил на смърт заради греха, извършен още от Адам, наричан още Абулбешар, тоест баща на всички хора.

— Мъдростта ти би могла да ти напомни, Хеким, че Адам умря тъкмо заради този свой грях — сърдито изрече кралят.

Той стана, закрачи назад и напред из тясната шатра и обзет от вълнение, заговори сякаш на себе си:

— Боже мой! Знаех какво ще поиска, още щом влезе в шатрата. Става дума за един жалък човек, справедливо осъден на смърт, а аз, кралят, рицарят, не бивало да го докосвам, макар че той е опетнил честта на моето оръжие и дори на моята съпруга, кралицата. Кълна се в свети Джордж, това е просто смешно! Щом едно видение се изгуби, идва друго. Жена ми, братовчедка ми, пустинникът, сега Хеким — щом победя едного, на турнирната площадка излиза друг. И аз, сам-самичък, трябва да се сражавам срещу всичките участници в турнира! Ха, ха, ха!

Ричард гръмогласно се засмя. Настроението му бе почнало да се променя. Изблиците му на гняв бяха толкова бурни, че не можеха да продължават много.

Лекарят го гледаше учудено и донякъде презрително, защото източните хора не допускат бързи промени в настроенията си, а гръмогласният смях, от каквото и да е предизвикан той, се смята допустим само при жените и децата. Когато кралят се поуспокои, мъдрецът изрече:

— Човек, който се смее, не може да издава заповед за смърт. Позволи ми да се надявам, че си помилвал живота на този човек!

— Вземи хиляда пленници вместо него — отвърна Ричард.

— Ако се съгласиш да ги върнеш в родината им, при техните семейства, веднага ще издам заповед. Животът на този човек не ти е нужен. Той е обречен.

— Ние всички сме обречени — възрази Хеким, като вдигна ръка към своя калпак. — Но нашият велик владетел е милостив и не иска от нас прекалено рано и прекалено строго да му върнем своя дълг.

— Но ти с нищо не можеш да оправдаеш намесата си в извършването на правосъдието! Когато сложих короната на главата си, се заклех да бъда справедлив съдия.

— Заклел си се да бъдеш не само справедлив, но и милостив — настоя Хеким. — Сега, велики кралю, искаш само да бъде изпълнена твоята воля. А молбата ми е важна, защото с нея са свързани множество човешки съдби.

— Разкрий ми смисъла на тези думи — каза Ричард, — само не ме залисвай с разни измишльотини.

— Нямам такова намерение — каза Хеким. — Знай, господарю, че лекарството, на което ти и мнозина други дължиш живота си, е талисман, направен при определено разположение на небесните сили, когато те са най-благоприятни за човека. Потапям го в чаша с вода, изчаквам удобното време, когато той ще помогне най-добре на пациента, а сетне могъщото питие само извършва изцелението.

— Странно и много удобно лекарство! — възкликна кралят. — Човек може да го носи в кесията си и да се отърве от керваните камили, които носят отвари и снопове билки. Чудно как хората търсят и други средства освен него!

— Написано е: „Не бий коня, който те е изнесъл от бойното поле“ — невъзмутимо отбеляза Хеким. — Такива талисмани могат да правят само ограничен брой посветени, които се решават да използват вълшебните им свойства. Мъдрецът, който използва това лекарство, трябва строго да ограничава храната си, да пости, да се покайва. Ако от мързел или по други причини наруши тези правила или в течение на месец не излекува най-малко дванайсет пациенти, талисманът ще изгуби божествените си качества, а

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату