лекарят и последният му пациент скоро ще бъдат сполетени от голямо нещастие и не ще живеят повече от година. Моля те само за един живот, за да попълня необходимия брой пациенти за този месец.
— Иди в лагера, добри ми Хеким, и ще намериш многобройни пациенти — каза кралят, — без да отнемаш пациентите на моя палач. Освен това не разбирам по какъв начин освобождаването на един престъпник ще увеличи броя на излекуваните от тебе.
— Преди това ти ми обясни как питие, състоящо се само от изворна вода, те излекува, докато най- скъпите лекарства не ти донесоха никаква полза, а сетне вече разсъждавай за тайните, свързани с тази напитка — възрази Хеким. — За известно време не мога да използвам талисмана, тъй като тази сутрин докоснах нечисто животно. Не ме питай повече за нищо. Ще ти кажа само едно: ако ти по моя молба помилваш живота на този човек, велики кралю, ще спасиш от голяма опасност и себе си, и мен, твоя слуга.
— Слушай, Адонбек! Когато заплашваш Ричард Плантагенет с опасност, която ще го връхлети поради някаква си нелепа поличба или поради неизпълнението на някаква си церемония — помни, че си имаш работа не с някой див англосаксонец или с изкуфяла бабичка, готова да захвърли всяко начинание, понеже котка й минала път, понеже изграчил гарвана или куче кихнало.
— Не мога да премахна съмненията ти — каза Адонбек. — Допусни обаче, че твоят слуга ти казва истината. Нима в такъв случай ще предпочетеш да отнемеш този благодетелен талисман от всички нещастници, страдащи от същата болест, която довчера те бе приковала към постелята, само и само да не помилваш един-единствен нещастен престъпник? Спомни си, господарю, че можеш да убиеш хиляди, но на никого не можеш да дадеш здраве и живот. Кралете също като сатаната имат власт да измъчват хората, но аллах е дарил други с мъдростта да лекуват. Не пречи да се оказва добро на човечеството, щом сам не можеш да сториш това. Ти можеш да отсечеш глава, но не си в състояние да излекуваш дори болен зъб.
— Прекаляваш! — извика кралят.
Гневът отново почна да кипва у него, когато Хеким му бе заговорил с тържествен, почти заповеднически тон.
— Да знаеш, че си дошъл тук като лекар, а не като съветник или като духовно лице — добави Ричард.
— Нима прославеният господар на Франкестан така ще се отплати за стореното му добро? — каза Ел Хеким.
Смирената и покорна поза, която бе съблюдавал досега пред краля, внезапно изчезна и видът му стана величествен и властен.
— Знай, кралю — продължи той, — че пред всички владетели на Европа и Азия, пред мюсюлмани и пред християни, пред рицари и дами, навред, където свирят на арфа и препасват меч, където обичат честта и презират срама — навсякъде, по всички части на света, ще говоря за теб като за неблагодарен и неблагороден човек. Дори страните, които никога не са чували за твоята слава — ако има такива на земята, — и те ще узнаят за твоята безславна постъпка!
— Значи такива условия ми поставяш ти, подли езичнико! — побеснял изкрещя Ричард, като наближи заканително лекаря. — Да не ти е омръзнал животът?
— Удари ме! — каза Хеким. — Твоята постъпка още по-ясно ще разкрие безчестния ти характер, по- добре от моите думи, дори всяка от тях да имаше жило на оса.
Ричард гневно се извърна, скръсти ръце на гърдите, закрачи отново из шатрата и накрая възкликна:
— Неблагодарник и неблагороден човек! Все едно да ме обявят за страхливец и езичник! Ти попадна в целта, Хекиме! Бих предпочел да поискаш скъпоценностите от короната ми… Но като крал не мога да ти откажа. Вземи със себе си този шотландец. Стражата и съдията ще ти го предадат по тази заповед.
Ричард набързо нахвърля два-три реда и предаде бележката на лекаря.
— Използвай го като свой роб, разполагай с него, както намериш за добре, но го предупреди да не се мярка пред очите на Ричард. Чуй какво ще ти кажа, ти си умен човек… Той беше прекалено смел спрямо тия, на чиято красота и благоразумие ние поверяваме честта си, така както вие, хората от Изтока, своите съкровища — на ковчежета от сребро или сребърна жичка, подобна на паяжина.
— Твоят слуга разбира думите на краля — каза мъдрецът, като веднага възвърна почтителното си държание, с което бе започнал разговора. — Когато е замърсен прекрасен килим, глупакът сочи петното, а мъдрият го прикрива с наметалото си. Чух волята на моя господар, а да чуя — значи да се подчиня.
— Добре — изрече кралят. — Ако му е мил животът, никога да не ми се мярка пред очите. Желаеш ли още нещо от мен?
— Щедростта на краля изпълни моята чаша докрай.
Ричард се усмихна.
— Позволи ми да докосна твоята победоносна ръка — продължи арабския лекар — в знак на това, че ако Адонбек Ел Хеким още веднъж помоли Ричард Английски за някоя милост, молбата му ще бъде в унисон с желанията на краля.
— Добре, така да бъде — съгласи се Ричард. — Само имай предвид, че ако можеше да попълниш броя на излекуваните от теб хора, без да ме молиш за живота на осъдени на смърт, бих предпочел да платя дълга си по друг начин.
— Аллах да умножи твоите дни! — отвърна Хеким.
Като се поклони ниско, той излезе от шатрата.
Крал Ричард се загледа след него като човек, който не е особено доволен от случилото се.
— Не разбирам настойчивостта на този Хеким — промърмори той — Измисли прекрасен начин да измъкне шотландеца от заслуженото наказание. Добре де, нека живее! Поне ще има един смел човек повече на този свят. А сега да се заема с австриеца. Ей, къде е барон Джилсланд?
Щом Томас де Уо чу гласа му, тежкото му тяло веднага изникна пред входа. След него като привидение се промъкна енгадийския пустинник, увит в козите си кожи. Никой не го спря, макар че не доложиха на краля за идването му.
Без да забелязва присъствието му, Ричард нареди на барона:
— Сър Томас де Уо от Ланеркаст и Джилсланд! Вземи тръба и един херолд и веднага тръгни за шатрата на човека, когото наричах ерцхерцог Австрийски. Избери такова време, когато около него има най-много васали. Вероятно тъкмо сега е най-удобното време, защото той закусва. Влез в шатрата му и без всякаква почтителност от името на Ричард Английски го обвини, че тази нощ той самият, със своята ръка или чрез нечия друга, е откраднал от хълма английското знаме. Предай му моето искане: в течение на един час, като се брои от тази минута, да върне откраднатото знаме на мястото му с всички почести. Той лично и всички негови барони трябва да придружават знамето гологлави и с обикновени дрехи. Освен това от едната страна на нашето знаме трябва да постави своя флаг, обърнат с върха надолу, за да покаже, че той е обезчестен от кражба, а от другата страна копие с окървавената глава на мръсника, който му е бил съветник или най-близък помагач в това долно начинание. Освен това му кажи, че ако моето искане бъде изпълнено точно, ще му простя другите престъпления заради нашия обет и заради благото на Светата земя.
— В името на Бога и на нашия светейши отец, папата, Божи наместник и наставник на християнската църква, забранявам тази нечестива, зверска и кръвожадна разпра между двамина християнски владетели, чиито рамене са белязани със свещения кръст на братството. Тежко му, който наруши тази братска клетва! Ричард Английски, вземи обратно злополучната си заповед, която даде на този барон. Опасност и смърт те дебне, кама проблясва пред твоето гърло! — извика излезлият напред пустинник.
— Свети отче — обърна се към него Ричард, — уважавам и теб и свещения ти сан…
— Не уважавай мен! — прекъсна го пустинникът. — Най-презряното насекомо, което пълзи по брега на Мъртво море и се храни с нечистата му тиня, заслужава по-голямо уважение от мен. Уважавай Тогова, чиято воля ти предавам. Уважавай клетвата за мир, която си дал и не разкъсвай свещената нишка на единство и вярност, която те свързва с твоите царствени съюзници!
— Отче — възрази Ричард, — според мен — стига за един мирянин да е позволено да изрази подобна мисъл — вие, служителите на църквата, малко злоупотребявате със свещения си сан. Не оспорвам правото ви да съдите нашата съвест, но ми се струва, че би трябвало да оставите на нас да браним честта си!
— Злоупотребяваме ли! — възмутен изрече пустинникът. — Аз ли, крал Ричарде, злоупотребявам със
