разобличението, срещу което не смееше да въстане. Сетне отново се обърна към пустинника и спокойно, но малко презрително произнесе:
— За човек, женен само от няколко месеца, изброените от теб грехове са множко, почтени отче! Но тъй като искаш да прокудя своите дъщери от дома си, като баща трябва най-напред да им намеря подходящи съпрузи. Затова гордостта си отстъпвам на благородните църковни каноници, разврата си, както ти го нарече, на монасите, приели духовен сан, а моята кръвожадност — на тамплиерите, рицарите на храма.
— О, стоманено сърце, о, желязна ръка! — възкликна пустинникът. — Не ти въздействат нито съвети, нито живи примери! Но все пак Бог ще те пощади за известно време, ако обърнеш сърцето си към доброто и постъпиш така, както е угодно на небето, а аз трябва да се върна на мястото си. Господи, помилуй! Трябва да поканим бедняците, защото богатите се отказаха от пира. Господи помилуй!
С тези думи той изхвърча от шатрата, като надаваше гръмки викове.
— Луд калугер! — измърмори след него Ричард. Личеше си, че безумните крясъци на монаха почти заличиха впечатлението, което му бе направила историята за нещастията на Мортемар.
— Иди след него, де Уо и внимавай да не му се случи нещо лошо — нареди Ричард. — Макар че сме кръстоносци, нашите слуги повече уважават фокусниците, отколкото свещениците или светците. Може да му скроят някой номер.
Рицарят излезе да изпълни заповедта, а Ричард потъна в мислите си, предизвикани от печалното предсказание на отшелника.
— Ще умра рано — избъбри той на себе си. — Ще умра без потомство и никой няма да ме оплаче… Строга присъда. Пак добре, че не я произнася по-силен съдия от този монах. А все пак сарацините, които са опитни в тайните науки, твърдят, че Този, в чиито очи мирската мъдрост е безумие, влага пророческа проницателност в несвързаните слова на безумеца. Жалко, че не го попитах къде се дяна моето знаме. Нали дори блаженият Илия, патронът на неговия орден8, не би могъл да достигне по-дълбок екстаз и да говори по-пророчески. А, ето че се връщаш, де Уо! Какво ще ни кажеш за безумния монах.
— Безумен ли го наричате, господарю! — обади се де Уо. — Той по-скоро прилича на Йоан Кръстител, който поучава хората, дошли да го чуят в пустинята. Качи се ей сега на един катапулт и оттам проповядва на войниците, така проповядва, както не са говорили от времето на Петър Пустинника. Сепнатите от виковете му войници се стичат с хиляди към него. Час по час той оставя основната тема и се обръща ту към една, ту към друга нация на нейния език, като избира такива аргументи, които най-силно могат да повлияят на хората и да укрепят бойния им дух.
— Ако е така, той е благороден духовник! — каза кралят. — Впрочем неговият велик род не би могъл да даде друг потомък. Нима се е отчаял от живота, защото някога го е увлякла любовта? Е, в такъв случай ще помоля папата да му прати пълно опрощаване на греховете. С радост бих ходатайствал за него, дори и любимата му да беше игуменка на манастир.
Докладваха на краля, че тирският архиепископ моли да бъде приет. Архиепископът скоро влезе и покани Ричард — ако здравето на краля позволява, — да почете с присъствието си тайно съвещание на вождовете на кръстоносния поход, които желаят да му съобщят за всички военни и политически събития, станали по време на болестта му.
Деветнайсета глава
Тирският архиепископ бе избран много сполучливо за пратеник: само той би могъл да съобщи на Ричард новините, които той не би изслушал от никой друг и би кипнал веднага. Но дори и този умен и уважаван духовник едва можа да накара краля да изслуша вестите, разрушаващи всяка надежда да бъде завоюван с оръжие в ръка Гробът Господен.
От думите на архиепископа ставаше ясно, че Саладин е събрал всичките сили на подвластните си сто племена и че владетелите на Европа и без това по различни причини недоволни от похода, създаващ им всеки ден разнообразни главоболия, са решили да се откажат от това начинание. Най-голяма заслуга за решението имаше Филип френски, който при цялото си демонстрирано уважение към Ричард наляво и надясно заявяваше, че се връща в Европа, но винаги добавяше, че ще стори това, когато види английския си събрат в пълна безопасност. Чудно ли е, че и Леополд Австрийски, оскърбен от Ричард, на драго сърце се ползваше от удобния случай, за да зареже всичко, щом трябваше да го ръководи високомерният му враг. Останалите владетели се бяха изказали в същия дух. Беше ясно, че ако английският крал пожелае да остане, ще го подкрепят само отделни доброволци, които биха се присъединили към английската армия. Може би оставаха само Конрад. Монфератски и военните ордени на тамплиерите. Но те не бяха сигурни съюзници, защото, като късогледи политици, се стремяха да завоюват територии в Палестина, за да основат тук свои независими държави и ако такава вероятност угаснеше, едва ли биха останали да се бият със сарацините.
Не се наложи Ричард да бъде убеждаван дълго, че положението е безизходно. След първото гневно избухване той седна и навел глава, скръстил ръце на гърдите, мрачно продължи да слуша духовника. Не го прекъсна дори тогава, когато той намекна, че сприхавостта на Ричард е сред най-важните причини, предизвикващи недоволството на владетелите.
Кралят беше потиснат и когато духовникът замлъкна, той произнесе с тъжна усмивка:
— Вярно е, почтени отче, че трябва да се призная за виновен в някои от случаите. Но не се ли оценява моят характер твърде придирчиво? За едно или две избухвания да видя пълното разпадане на похода… Богатата жътва, обещаваща да прослави Господа и да донесе почести на цялото рицарство, си остава неожъната… Но няма да допусна това! Или аз ще забия кръста върху кулите на Йерусалим, или кръстът ще бъде забит на моя гроб.
— Можеш да постигнеш това, без да пролееш дори капка християнска кръв — възрази духовникът.
— Е, да, имаш предвид пазарлък със сарацините, отче мой — промълви Ричард. — Но нали в такъв случай няма да пролеем и кръвта на мюсюлманските кучета!
— Нима не ти е достатъчна славата, ако със силата на оръжието и обаянието на твоето име успеем да изтръгнем големи отстъпки от Саладин? Той предлага веднага да върне на християните Гроба Господен, да осигури достъп на поклонниците до светите места, да построи силни крепости за тяхната защита и освен това да осигури безопасността на светия град, като ти дари титлата крал-покровител на Йерусалим.
— Какво! — извика Ричард и очите му блеснаха радостно.
— Аз да стана крал-покровител на светия град! Но това е победа, истинска победа! Едва ли може да се желае нещо повече! Пък и едва ли бихме постигнали толкова с нашите войски, които не желаят да се бият и са отслабени от раздори. Но нали Саладин смята да запази властта си над светите земи?
— Той иска да ги управлява съвместно със своя съюзник, могъщия крал Ричард, с когото се надява да се сроди, ако той пожелае да се осъществи това желание.
