малко ще я посети. Към съобщението придворната дама добави и свой коментар; според нея Ричард отначало щял да се държи строго, за да накара кралицата да съжали за шегата си, а сетне милостиво щял да прости и на нея, и на всички останали, забъркани в тази история.
Като разпита подробно Калиста за всичко, Беренхария облече най-хубавите си дрехи и сигурна в себе си, зачака Ричард.
Когато той влезе, се озова в положението на държавник, пристигнал в провинила се провинция и убеден, че ще се наложи само да осъди виновните, а всъщност се оказа, че провинцията не признава властта му и се е разбунтувала. Беренхария прекрасно съзнаваше силата на красотата си, любовта на Ричард и никак не се съмняваше, че след като първият му гняв е отминал, тя ще успее да наложи своите условия за мир. Вместо да изслуша покорно мъмренето на краля, тя с мило кокетство почна да оправдава постъпката си и да доказва, че всъщност се отнася само до невинна шега. Кралицата уверяваше, че изобщо не е карала Нектабан да довежда рицаря и да го отделя от хълма, на който е бил поставен на пост (истина беше само това, че не бе поръчвала на Нектабан да довежда сър Кенет именно в нейната шатра); сетне стана още по-красноречива в атаката си, като започна да упреква Ричард, че не я обичал, понеже й отказал толкова дребен подарък като живота на клетия рицар. През плач и ридания тя се заоплаква от суровия нрав на своя съпруг, който за малко да я стори завинаги нещастна. Ами ако този рицар наистина беше екзекутиран! Образът на невинната жертва щял да я преследва и наяве, и насън.
Този поток от женско красноречие се съпровождаше с обичайните в такива случаи сълзи и въздишки. Личеше си, че раздразнението на кралицата е предизвикано не от гордост или от лош нрав, а от чувство на засегнато самолюбие: тя бе осъзнала внезапно, че в очите на своя съпруг значи доста по-малко, отколкото бе предполагала.
Крал Ричард беше много смутен. Всичките му опити да я отрезви останаха напразни. От друга страна, не беше в състояние да използва съпружеския си авторитет спрямо прекрасната дори в тази минута млада жена. Неволно мина в отбрана, като се мъчеше да смекчи нейното недоволство, и я убеждаваше, че не бива да страда от угризения на съвестта заради нещо, което не се е случило, така че няма защо да се страхува от привидения. Та нали сър Кенет е жив и здрав и е подарен на великия арабски лекар, който много добре ще се погрижи за него. Този аргумент се оказа най-несполучливият от всички; кралицата отново се натъжи, като си спомни, че някакъв си сарацински лекар е получил милостта, за която кралицата е молила на колене, но напразно. При това ново обвинение Ричард загуби търпение. Той каза съвсем сериозно:
— Беренхария, този лекар ми спаси живота. Ако животът ми има някаква стойност в твоите очи, не би ме упреквала, че съм го възнаградил по-щедро, отколкото му предлагах преди това и от което той се отказа веднага.
Кралицата се задоволи да спре дотук. Вече забелязваше, че ще е опасно да продължи упреците си.
— О, мой Ричарде! — възкликна тя. — Защо не доведе при мен този мъдрец? Английската кралица би показала колко цени човека, спасил от гибел светлината на рицарството, славата на Англия, слънцето и надеждата на клетата Беренхария.
С това съпружеската свада приключи. Но за да постигнат по някакъв начин изискванията на справедливостта, кралят и кралицата се съгласиха, че за цялата тази неприятност е виновен Нектабан и решиха да го прогонят заедно със съпругата му Геневра от свитата на кралицата. Освен това горкото джудже щеше да опита и камшика, ако кралицата не каза, че вече по нейна заповед си е отнесъл боя. Накрая се споразумяха заедно с писмото до Саладин, с което го известяваха, че след края на примирието военните действия ще бъдат възобновени и заедно с ценните подаръци, които Ричард искаше да му прати заради грижите за неговото здраве, да изпроводят на султана и тези две злополучни човешки същества.
В този ден на Ричард се наложи да издържи още един двубой с жена. Този път обаче не изпита кой знае какво вълнение, макар че Едит също беше красавица и вдъхваше уважение у всекиго, и макар че несправедливите обвинения много я бяха оскърбили (докато Беренхария също се преструваше на оскърбена), тя все пак не беше нито жена, нито любовница на Ричард и той не се страхуваше особено от нейните упреци, въпреки че те бяха разумни и справедливи. Ричард пожела да говори насаме с Едит и я последва в нейната шатра, където й позволи да седне и се настани до нея.
Кралят беше свикнал да се държи свойски с Едит и мълчанието й, студеният й прием го озадачиха. Той започна разговора, обзет от лек смут.
— Скъпата ми братовчедка ми се сърди — подхвана той най-сетне. — Признавам, че условията ме подтикнаха без причина да се усъмня, че си се държала неподобаващо на положението си. Но когато бродим из мъгливата долина, наричана човечество, често вземаме сенките за реални предмети. Нима прекрасната братовчедка няма да прости на твърде избухливия си роднина Ричард?
— Кой би отказал прошката си на Ричард, щом Ричард има прошката на краля? — отвърна Едит.
— Не говори толкова тържествено, братовчедке — каза Ричард. — Кълна се в Пресветата дева, твоето печално лице и широката мантия върху ти ще накарат хората да мислят, че си овдовяла току-що или най- малкото си изгубила своя любим. Съвземи се. Сигурно си чула вече, че няма причини за скръб. Защо е този траур?
— Облякох траурни дрехи за погиналата чест на Плантагенетите… Защото славата напусна дома на моя род.
Ричард се навъси.
— Погинала чест! Слава, напуснала дома ни! — повтори той сърдито. — Братовчедката Едит има право да се отнесе към мен твърде строго, защото я укорих несправедливо и прибързано. Ала все пак би ли ми казала в какво виждаш моята вина?
— Един Плантагенет трябваше или да прости на престъпника, или да го накаже — обясни Едит. — Не прилича на човек от такъв висок род да подарява свободен християнин, един от най-храбрите рицари, за роб на езичник. Не прилича да се спира насред път и да води пазарлъци, като дарява живот с цената на робство. Осъждането на смърт на този нещастник беше жестоко, но все пак имаше нещо подобно на правосъдие. А да го осъдите на робство и изгнаничество — това си е истинска тирания.
— Ясно ми е, прекрасна братовчедке — ехидно изрече Ричард, — че сте от тези хубавици, според които далечният любим е все едно несъществуващ или мъртъв. Имайте търпение. Ще пратя дузина конници след него и те ще поправят грешката, ако твоят любим таи някаква опасна за вас тайна, която гробът би запазил по-добре, отколкото изгнанието.
— Стига с твоите неприлични шеги! — възкликна Едит, като силно се изчерви. — По-добре помисли, че заради ината си лиши своето велико начинание от може би най-смелия боец, отне от кръста един от най- добрите му защитници и предаде служителя на Бога в ръцете на езичниците! Даде възможност на хората да дрънкат, че си завидял на този храбър рицар и си го прогонил, за да не те затъмни.
— За мен ли говориш такива неща! — извика Ричард, дълбоко засегнат. — Аз — да завиждам на чуждата слава! Защо не е тук, за да си премерим силите! Тогава всички ще се убедят, че Ричард няма причини да завижда на ничия слава, нито да се страхува от нечия сила и доблест. Чуй, Едит! Сама не разбираш какви ги приказваш. Мъката по далечния любим или ядът заради него те правят несправедлива към твоя роднина, който въпреки заядливия ти характер те цени по-високо от мнозина други.
— Далечния любим! — извика лейди Едит. — Но всъщност защо да не назова любим човека, който толкова скъпо плати, за да носи това звание? Може да не съм достойна за преклонението му, но винаги съм се стремила да не го разочаровам. А че аз съм забравила високо си положение и той е забравил своето място — това е лъжа и такава ще си остане, дори да я изрече крал!
— Скъпа братовчедке — успокоително изрече Ричард, — не слагай в устата ми думи, които не съм изричал. Не съм казвал, че си била по-милостива към този рицар, отколкото заслужава скромният му произход и отколкото всяка принцеса може да бъде милостива към който и да било рицар. Но, кълна се в Пресветата дева, разбирам нещичко от любовните работи. Всичко и винаги започва с обожаване и преклонение отдалеч; сетне, падне ли удобен случай, се появява близост, а след това… Впрочем какво да обяснявам на жена, която се смята за най-мъдрата от всички!
— С удоволствие слушам моя роднина, когато той не оскърбява моето достойнство и чест — рече Едит.
— Кралете, скъпа братовчедке, не са много по разсъжденията, те са свикнали да дават заповеди — напомни й Ричард.
