— Какво има? — огледа се кралят. — Много са гнусливи вашите устни или се страхувате от смъртта? Защо се бавите?
— Не се страхувам от обичайната смърт — отвърна Лонг Алън, като срещна погледа на краля. — Но не ми се умира като отровен плъх заради това черно добиче, което може да се продаде и да се купи на пазара като охранен вол.
Друг войник измърмори:
— Негово величество казва: „Изсмучете отровата!“ толкова спокойно, сякаш трябва да хапнем боровинка!
— Никога не заповядвам на другите да сторят нещо, което аз не бих направил — отсече Ричард.
И без всякакви церемонии, без да обръща внимание нито на единодушните протести на околните, нито на съпротивата на самия нубиец, кралят допря устни до раната. Когато за минута прекъсна странното си занимание, нубиецът отскочи надалеч, метна кърпа върху ръката си и с почтителни, но енергични жестове показа, че няма да позволи на краля втори път да се заеме с толкова унизително за него нещо. Лонг Алън също се намеси и каза, че по-скоро той самият ще изяде негъра, но не ще позволи на краля да докосва с устни някакъв си роб.
Невил, който влезе в шатрата с неколцина военачалници, се присъедини към тези протести.
— Няма защо да вдигате врява заради заек, когато сте му изгубили следата и заради опасност, когато е отминала — каза кралят, но и той също сякаш малко се сконфузи, задето бе оказал такава милост на един роб, макар че тя бе продиктувана от човеколюбив и благородство. Когато Невил надълго и нашироко почна да приказва за опасността, която сега заплашва краля, той му заповяда да млъкне.
— Стига вече, няма защо да говорим за това. Показах само на тези суеверни и невежи мързеливци как биха могли да си помагат един на друг, ако сарацините излязат срещу нас с отровени стрели. Вземи този нубиец при себе си, сър Невил. Заповядай да се отнасят добре към него. Той е по-умен, отколкото изглежда от пръв поглед. А вие, лакоми и вечно пияни английски булдози, заемете поста си и си гледайте по-добре службата. Не си въобразявайте, че сте в родната си страна, където хората се бият честно и предупреждават, преди да нанесат удар. Махайте се. Не си затваряйте очите и не си отваряйте устата, пийте по-малко и внимавайте, защото инак ще ви определя такава дажба, че и търпелив шотландец не може я понесе.
Часовите, посрамени, си излязоха и отидоха да заемат поста си, а Невил се захвана да убеждава господаря си, че такова пренебрежение към задълженията не можело да остане безнаказано. Най-сетне Ричард го прекъсна:
— Не разправяй такива работи, Невил. Нима искаш заради някаква си опасност, на която бях изложен, да наказвам по-строго, отколкото заради откраднатото английско знаме? Откраднато е наистина или е предадено от изменник, без да се пролее ничия кръв. Слушай, черни приятелю — обърна се той към нубиеца. — Султанът пише, че можеш да разкриваш тайни. Бих ти дал три пъти повече злато, отколкото тежиш ти самият, ако с помощта на някакъв дух, дори по-черен от тебе, успееш да откриеш крадеца, който опетни моята чест. Какво ще кажеш?
Явно немият би искал да обясни нещо, но вместо думи издаде някакъв неясен звук, сложи длани върху гърдите си, впери умни, разбиращи очи в краля и кимна утвърдително.
— Не може да бъде! — радостно възкликна Ричард. — Нима се заемаш да разгадаеш тази тайна?
Робът отново кимна утвърдително.
— Дайте му прибори за писане — заповяда кралят. — В жилището на моя баща такова нещо се намираше доста по-лесно, отколкото в моята шатра. Трябва да е някъде тук, дано само мастилото не е изсъхнало от тази жега. Вярвай, Невил, този момък е същински дар Божи, истински чер диамант.
— Извинете, господарю — отвърна Невил. — Ако позволите да изразя глупавото си мнение, ще ви кажа, че е опасно да се захващате с него. Той сигурно е някой магьосник, а магьосниците си имат работа с врага на човешкия род, който се мъчи да сее раздори сред съюзниците…
— Хайде, млъквай, Невил — скастри го Ричард. — Ако пратиш хрътката си на лов и тя се вкопчи в сърна, може би ще успееш с думи да я накараш да се върне. Но не се мъчи да спираш Плантагенет, когато иска да възстанови честта си.
През това време робът пишеше нещо, явно бе грамотен човек, сетне стана, допря написаното до челото си, преди да го предаде на краля, и се просна по очи пред него, както винаги. Текстът беше написан на френски, макар че досега кралят бе говорил с роба на франкското наречие.
„Ако твоят роб се изправи пред вождовете на християнската войска — пишеше нубиецът — и те преминат пред него един по един, а човекът, извършил престъплението, от което се оплаква доблестният крал Ричард, е сред тях — не се съмнявай, че престъплението ще бъде разкрито, колкото и дълбоко да го укриват“.
— Кълна се в свети Джордж, твоето предложение идва тъкмо навреме — каза Ричард. — Нали знаеш, Невил, че за изкупуване на безчестието, нанесено на Англия с открадването на нейното знаме, владетелите се съгласиха по време на утрешния преглед на войските да минат покрай нашето ново знаме, забито на хълма свети Джордж, и да му окажат военни почести. Спотаилият се крадец не ще може да се откаже от участие, за да не си навлече подозрения. Тъкмо там ще сложим нашия чернокож съветник и ако изкуството му разкрие престъпника, аз лично ще си разчистя сметките с този враг на Англия.
— Помислете добре, господарю, преди да се захванете с такова нещо — възрази Невил с откровеността на английски барон. — Току-що в нашия свещен съюз неочаквано се възстанови разбирателството, нима ще използвате този боен преглед, за да намерите нов повод за обиди и да възобновите старите свади? Едва ли това може да бъде наречено по друг начин освен нарушаване на обещанието, което дадохте пред вождовете на кръстоносния поход.
— Невил! — строго извика кралят. — Твоето усърдие те прави самонадеян и нахален. Никога не съм обещавал да се въздържам от действия, които биха могли да разобличат подлеца, посегнал на моята чест. Само ако австриецът беше излязъл напред и беше признал вината си, както прилича на честен човек, бих му простил за благото на християнството.
Баронът се обезпокои.
— Ами кой може да гарантира, че този фокусник на Саладин няма да измами Ваше величество? — настоя той.
— Стига вече, Невил. Смяташ се за много умен, а всъщност си просто глупак. Не забравяй какво ти казах за този момък — той е много по-умен, отколкото може да си представи твоята уестминстърска кратуна. А ти, чернокож приятелю, се подготви да изпълниш това, което ми обеща. Давам кралската си дума, че ще те възнаградя, както ти сам пожелаеш. Я виж, той пак пише нещо!
Немият написа няколко реда и със същите церемонии, както и преди това, подаде свитъка на краля. В него се четеше:
„Волята на краля е закон за роба. Не прилича на един роб да получава награда заради това, че е изпълнил дълга си.“
Кралят хвърли бърз поглед към нубиеца, сетне се обърна на английски към сър Невил.
— Кръстоносците донесоха голяма полза на тези източни хора — тукашните жители започват да се изразяват като рицари! Виж, Невил, колко се смути този юнак. Ако не беше толкова черен, сигурно щеше да се изчерви. Няма да се учудя, ако се окаже, че разбира думите ми. Тези хора са опасни, те знаят куп езици.
— Горкият роб трудно понася погледа на Ваше величество, това е всичко — обясни сър Невил.
Кралят посочи свитъка и продължи:
— Не е само това. Тук робът пише, че трябвало да предаде послание на Саладин до лейди Едит Плантагенет. Нубиецът иска разрешение да изпълни тази възложена му задача. Какво ще кажеш по този въпрос, Невил? Скромна молба, няма що!
— Не разбирам как Ваше величество може да се шегува с такива неща — възкликна Невил. — Ако Ваш пратеник предаде такава молба от Ваше име на султана, бързо ще се раздели с главата си.
— Слава Богу, не ми е дотрябвала нито една от мургавите му хубавици — отвърна Ричард. — Как бих могъл да накажа този момък, че изпълнява волята на господаря си, при това в момента, когато ми спаси живота! Искам да ти разкрия една тайна, Невил. Наистина тук присъства нашият чер ням слуга, но както знаеш, той не може да разгласи тайната, дори да разбира какво говоря. Слушай! През тези две седмици
