молитва към Бога — заедно със същите тези сарацини, чиято езическа вяра той смяташе за престъпление спрямо страната, в която се бяха извършвали толкова Божествени чудеса и където бе възсияла звездата на изкуплението.
Щом приключиха с ритуала, сарацините отново се метнаха на конете и продължиха своя път. Разказвачът Хасан отново подхвана своите истории, но този път слушателите не го слушаха вече толкова внимателно. Конникът, изкачил се отдясно на хълма, бързо препусна към Ел Хеким и му докладва нещо. Към хълма веднага бяха изпратени още четирима конници и малкият отряд, който се състоеше само от двайсет или трийсет конника, впери очи в тях, защото всеки техен жест, можеше да означава добро или лошо. Хасан замлъкна и всички продължиха мълчаливо напред. Това напрежение продължи до момента, когато достигнаха до верига пясъчни хълмове, скриващи досега причината за тревогата. Сега вече на разстояние една миля сър Кенет видя някаква тъмна група, която се движеше през пустинята. Опитното му око веднага определи, че е кавалерийски отряд доста по-многоброен от групата на арабите. Отблясъците, които час по час припламваха под лъчите на изгряващото слънце, показваха, че се движи отряд добре въоръжени европейци.
Угрижените погледи, които конниците хвърляха на Ел Хеким, издаваха голямата им тревога. Самият лекар бе запазил невъзмутимото си спокойствие; той заповяда на двама конници, въоръжени по-добре от останалите, да се приближат колкото може повече до кавалеристите и да изяснят техния брой, а ако може — и тяхната цел. Приближаването на опасността подейства върху сър Кенет ободряващо и веднага го накара да се съвземе, като му напомни в какво положение се намира.
— Защо се страхуваш от тези конници, които явно са християни? — попита той Хеким.
— Да се страхувам ли! — презрително рече Ел Хеким. — Мъдрият човек не се страхува от нищо, но винаги очаква най-лошото от злите хора.
— Но нали те са християни — настоя сър Кенет, — а още не е изтекъл срокът на примирието. Значи няма защо да се опасяваш от вероломна постъпка.
— Тези срещу нас са монаси войници, рицари на храма — отвърна Ел Хеким. — Приетите от тях обети ги задължават да не признават никакви примиря и да не държат на дадената дори от тях дума, когато им се изпречат привърженици на исляма. Дано пророкът ги порази — заедно с корените, клоните и филизите им! За тях мирът означава война, а думите им са винаги лъжливи. Другите завоеватели на Палестина проявяват понякога учтивост и човеколюбив. Лъвът Ричард щади хората, когато ги победи, орелът Филип прибира крила, след като е ударил плячката си и дори австрийската мечка заспива, когато се е наяла здравата. А тази глутница ненаситни вълци никога не мирясва и не се насища на кръв. Видя ли, че пращат няколко души на изток? Искат да ни отрежат пътя от извора, но не са познали: по-добре от тях умея да водя война в пустинята. И знай, че трябва да яздиш точно до мен през времето, което ей сега ще настъпи.
Сър Кенет решително отказа да изпълни заповедта.
— Хората отсреща са мои събратя по оръжие — каза той. — Дал съм обет да се сражавам заедно с тях или да загина с тях. Не мога да бягам или да извадя оръжие против братята си.
— Глупак! — възкликна Хеким. — Те ще убият най-напред теб, за да не се разчуе, че са нарушили примирието.
— В такъв случай ще загина и толкова — отвърна сър Кенет. — Ще нося робството си към неверните до момента, когато ще мога да се отърва от него или смъртта ме освободи.
— Тогава ще те принудя да ме следваш — отбеляза Ел Хеким.
— Няма да успееш! — сърдито отсече сър Кенет. — Макар че нямам оръжие, никой не може да ме принуди да изпълнявам волята му, ако аз не пожелая това.
Ел Хеким само го погледна състрадателно и нищо не рече. След миг вдигна нагоре ръка и нададе силен и рязък вик. Това послужи като сигнал за свитата му, която веднага се пръсна из пустинята и запрепуска на всички страни като мъниста от скъсана огърлица. Сър Кенет се слиса за кратко, докато разбере какво става, и в този миг Хеким хвана юздата на неговия кон, пришпори своя и двамата полетяха напред със скоростта на светкавица. Движеха се с такава бързина, че шотландският рицар едва успяваше да диша и дори да искаше, не можеше да спре препускащия напред свой водач. Макар че сър Кенет яздеше от дете, скоростта и на най-бързия кон, който се бе оказвал под него, сега му се струваше като на костенурка в сравнение с конете на арабския мъдрец. Те сякаш гълтаха разстоянието през пустинята. Миля след миля оставаха зад тях, а конете сякаш изобщо не се изморяваха, дишането им беше все така равномерно, както и в началото на това невиждано препускане. Движението, също толкова леко, колкото и бързо, по-скоро приличаше на полет, отколкото на езда. Усещането беше доста приятно, макар че това смайващо препускане предизвикваше неволен страх у несвикналия рицар, а дишането му бе накъсано поради голямата скорост.
Чудовищното препускане продължи около час. Когато преследвачите се изгубиха отдавна от погледа, Хеким намали бързината, конете продължиха в лек галоп, а собственикът им със спокоен и равномерен глас, с какъвто говореше винаги, заразправя за качествата на своите бегачи. Шотландецът, който едва можеше да си поеме дъх, ослепял, оглушал и почти изгубил съзнание от тази невъобразима езда, почти не разбираше думите, които волно се лееха от устата на неговия спътник.
— Тези коне нямат равни по бързина — мълвеше Хеким, — хранят се със златен йеменски ечемик, примесен с подправки и с малко сушено овче месо. Кралете са готови да дадат за тях цели части от земите си. На старини са също толкова подвижни, както и през най-буйната си младост. Ти, християнино, си първият конник, който язди кон от тази благородна порода. Времето толкова малко се отразява върху тях, че кобилата, която сега яздиш, е на двайсет и пет години, а ето че е запазила предишната си сила и бързина. Само дето трябва да се държи за юздата с по-здрава ръка и с по-опитна от твоята. Представям си как са пръхтели конете на онези кучета, тапмплиерите, когато са се мъчили да препускат до коленете в пясъка след нас. Да бъде благословен пророкът, дарил правоверните с такива коне! Виж, нашите не въздъхнаха дори веднъж, върху гладката им, лъскава козина няма дори капка пот!
Шотландският рицар, който полека-лека се съвземаше, дълбоко в душата си признаваше справедливостта на тези думи, но не му се искаше да изтъква предимството на тази благородна порода и да ласкае мюсюлманската гордост. Той премълча и разговорът, и без това воден само от Хеким, се прекрати. Сега двамата яздеха по-бавно и рицарят, като се огледа, забеляза, че пътят му е познат.
Наоколо се ширеха безплодните хълмове около Мъртво море и неподвижните му води. В далечината се забелязваха две-три палми, единствено зелено петно върху повърхността на тези обширни пясъци. Гледката мъчно можеше да бъде забравена, ако си я видял веднъж. Сър Кенет разбра, че се приближават към извора, наречен „Диамант на пустинята“, тоест към мястото, където за пръв път бе разговарял със сарацинския емир Ширкоф, или наречен още Илдъръм. Не след дълго те спряха конете си до извора и Хеким предложи на сър Кенет да си отпочинат в това безопасно място. Те разседлаха конете и Хеким каза, че няма нужда да се грижи повече за тях, тъй като свитата му ще дойде скоро.
— А сега — продължи Хеким, като нареди на тревата извадена от малките дисаги храна — яж и пий, не губи мъжеството си. Животът може да изпълни обикновения смъртен с радост или скръб, но мъдрецът не бива да се подчинява на неговите капризи.
За да изрази благодарността си или да прояви сговорчивост, шотландският рицар понечи да похапне, но залъците засядаха на гърлото му. Тежък облак затискаше душата му и дългото гладуване, вълненията, умората му бяха отнели силите. Ел Хеким се вгледа в него, опипа пулса му, вслуша се в тежкото му дишане.
— Душата е най-мъдра, когато е бодра, но тялото се нуждае от почивка. Трябва да поспиш. А за да те освежи сънят по-добре, изпий този еликсир.
Той капна в малка златна чашка няколко тъмни капки, доля ги с вода от извора и подаде чашката на рицаря.
— Този дар, изпратен ни от аллаха, затваря уморените очи толкова добре също, както виното у християните, сваля умората от гърдите на човека, а утешава и мъката. Не се страхувай да го използуваш, когато е необходимо, защото мъдрият човек се грее на огъня, с който безумецът може да подпали къщата си.
— Много добре познавам твоето високо изкуство, Хекиме — отвърна рицарят, — и нито за миг не ще оспоря твоите предписания.
Той веднага глътна наркотика, разтворен с изворна вода, сетне се уви с арабското зелено наметало,