правеха рицарите, а и не умееха да се бият като тях в плътна редица.
Начело на напетия отряд яздеше самият Конрад. Той беше облечен с костюм, подобен на облеклото на своите войници, но много по-пищен. Чудесният му кон беше доста буен, но маркизът го управляваше с твърда ръка. В десницата си Конрад стискаше жезъл, символ на върховната му власт над отрядите, която обаче бе повече показна, отколкото действителна. Този нищожен по дух старец бе пращан от венецианците във военните лагери, за да им донася за поведението на другите владетели; така се поддържаше системата на шпионаж и контрол, открай време отличаваща политиката на венецианската република.
Маркизът, който умееше да се приспособява към настроенията на Ричард, се ползваше от доброто отношение на английския крал. Щом се приближи към могилата, кралят слезе две-три крачки надолу, за да го посрещне, и възкликна:
— О, маркизе! Ти водиш своите храбри конници, а твоята черна сянка те следва както винаги! Щом грейне слънце, сянката ти не се отделя от теб!
Конрад се усмихна и понечи да отговори нещо, ала в този миг Росуал, нададе бесен вой и скочи напред. Нубиецът веднага пусна ремъка и хрътката се хвърли лудешки към венецианеца. След миг увенчаният с пищни пера маркиз се намери свален от коня и проснат върху пясъка, а конят му уплашено препусна през лагера.
— Кучето хвана истинския дивеч! — каза кралят на нубиеца.
— Кълна се в свети Джордж, този елен струва много! Дръпни кучето, защото ще му прегризе гръкляна.
Нубиецът лесно отдръпна кучето и здраво стисна ремъка. Хрътката все още ръмжеше яростно и се дърпаше упорито напред. Произшествието привлече много хора, които развълнувано се втурнаха към могилата — преди всичко началниците от отрядите на маркиза. Когато видяха поваления си вожд, те го вдигнаха и се развикаха:
— Нубиецът и кучето да бъдат съсечени на парчета!
Но гласът на Ричард, силен и звучен, заглуши шума и прогърмя повелително:
— Всеки, който посегне на кучето, ще умре! Животното само изпълни дълга си, ползвайки се от мъдростта, с която природата го е дарила. Ела насам, лъжецо, изменнико! Към теб се обръщам Конраде, маркизе Монфератски! Обвинявам те в измяна!
Конрад изглеждаше смутен, обзет от яд. Като се мъчеше да се овладее и да говори с обичайния си тон, възкликна:
— Какво значи това? Какви са тези обвинения? От какво е предизвикана тази ужасна постъпка спрямо мен, тези оскърбителни упреци? Значи толкова издържа разбирателството, в което Англия се кълнеше!
— Сигурно е станала някаква чудовищна грешка… Някакво недоразумение е възникнало! — намеси се Филип френски, току-що приближил се на кон до хълма.
— Явно Ричард възприема владетелите, участници в кръстоносния поход, като зайци или сърни — произнесе гробовният глас на магистъра на тамплиерите.
— Излез напред, Конрад — обърна се Ричард към маркиза, — и ако можеш, опровергай обвинението, което това безгласно животно, водено от своя инстинкт, ти отправя. То те обвинява, че си му нанесъл рана и подло си оскърбил Англия.
— Не съм пипал знамето — припряно избъбри Конрад.
— Издават те собствените ти думи, Конрад — високо заяви Ричард. — Кой освен гузната ти съвест ти е казал, че става дума за знамето?
— Нима ти не обърна наопаки лагера да го търсиш? — опита да се оправдае Конрад. — Как смееш да обвиняваш владетел и свой съюзник в такова престъпление, което вероятно е било извършено от някой подъл разбойник? Нима повече вярваш на едно куче, отколкото на своя съюзник?
По това време вече всички наоколо бяха обхванати от мрачна тревога и Филип френски побърза да се намеси.
— Владетели и барони — обърна се той към събралите се, — вие разговаряте в присъствието на обикновените войници. Те ще се нахвърлят с извадени мечове едни срещу други, като чуят, че вождовете им спорят по такъв начин! Нека всеки да отведе отрядите си по шатрите, а след час да се съберем в шатрата на съвета и да обсъдим мерките за прекратяването на тези раздори.
— Съгласен съм — каза Ричард, — макар че предпочитам да разпитам този негодник, докато разкошните му дрехи са още в пясък. Но в името на общите интереси ще постъпи така, както желае кралят на Франция.
Вождовете се разотидоха всеки при своите отряди. Навсякъде отекнаха тръби, заповеди и скоро войниците започнаха да се разотиват по лагера, като се пръскаха по шатрите си. По такъв начин прекият сблъсък бе предотвратен, но всички все още преосмисляха току-що случилото се. Същите владетели, които бяха приветствали преди малко Ричард като най-достойния вожд, сега повтаряха обичайните упреци срещу неговото високомерие и придирчивост. Разпространяваха се най-невероятни слухове.
Съветът се събра в определеното време. Конрад бе успял да съблече опозорения си костюм и с него сякаш бе свалил срама и смущението, които въпреки целия му ум и находчивост го бе обзело при внезапността на обвинението и пронизващия поглед на Ричард. Сега беше облечен като знатен владетел и влезе на съвета, съпровождан от австрийския ерцхерцог и магистъра на тамплиерите. Неколцина принцове подчертаха симпатиите си към него, за да покажат, че застават на негова страна.
Почти единодушната подкрепа на Конрад не оказа никакво влияние върху Ричард. Той влезе в съвета, запазвайки обикновения си безразличен вид, и със същите дрехи, с които бе стоял на могилата. Хвърли небрежен, леко презрителен поглед към вождовете, заобиколили Конрад и най-откровено обвини маркиза, че е задигнал английското знаме от хълма, като е ранил вярното куче, оставено да го пази.
Конрад стана от мястото си и смело започна да се защитава. Той заяви, че няма нищо общо с това произшествие и че ще държи на казаното независимо кой го обвинява: човек или животно, крал или куче.
— Братко наш, английски кралю! — подхвана Филип, на драго сърце поел ролята на арбитър. — Това обвинение е необичайно. Не съм чувал да си изтъквал някакви аргументи по този въпрос. Основаваш се само на поведението на кучето, но мисля, че думите на рицаря тежат повече от лая на едно куче!
— Мой доблестни братко — отвърна Ричард. — Спомни си, че всевишният е дал кучето на човека, за да участва в неговите радости и скърби, да бъде негов другар. Кучето е умно почти колкото човека, само дето не може да говори, нито да лъже. Кучето не греши, то винаги е справедливо в своята омраза или вярност. Неведнъж се е случвало, че по указанието на куче на ешафода да отиват убийци или разбойници, а хората в такива случаи са казвали, че кучето следва указанието Божие. В твоята страна, братко мой, спорът щеше тържествено да бъде решен чрез двубой между човека и кучето.
— Да, наистина се състоя такъв двубой в моята страна, кралю, братко мой — потвърди Филип, — но то беше много отдавна и в случая не можем да се осланяме на този пример. Ние не можем да накараме един знатен владетел да се бори с куче, защото подобен двубой би бил срамен за всички нас.
— Не съм искал такова нещо — каза крал Ричард, — при това ще е подло да рискуваме живота на прекрасното куче в двубой с такъв лицемер като Конрад. Но ето моята ръкавица. Извиквам го на двубой и с това потвърждавам обвинението, което отправих. В края на краищата един крал в никакъв случай не е по- незначителен от един маркиз.
— Кралят — възвести френският владетел — е толкова по-високо от маркиза, колкото по-високо се намира човекът над кучето. Крал Ричарде! Не можем да допуснем този двубой, защото ти си вождът на нашата войска, мечът и щитът на християнския свят.
— Господари и барони! — започна Конрад. — Не приемам предизвикателството на крал Ричард. Той е избран за наш вожд във войната срещу сарацините и ако може със спокойна съвест да вика на двубой свой съюзник по толкова незначителен повод, аз във всеки случай не мога да си навлека упреци, че съм посегнал на вожда на християнската войска. Затова съм готов да се бия срещу всеки друг, който подкрепя това лъжливо обвинение, да браня честта си в двубой и да докажа, че моят обвинител е долен лъжец.
— Филипе френски — отвърна Ричард Лъвското сърце. — Моите думи никога не се разминават с мислите ми. Обвинявам Конрад, че в нощния мрак е откраднал символа на английската чест като подъл крадец. Поддържам своето обвинение. Не се съмнявам, че когато настъпи определеният ден, ще се намери храбър рицар, готов да се срази с крадеца, щом Конрад не желае да се бие срещу мен.
