дама.
Едит се дръпна рязко, измъкна дрехата си от ръцете му и изхвърча вън от шатрата.
В същия миг вън се чу гласът на Невил, който зовеше роба. Замаяният и измъчен от този разговор рицар, едва тътрейки нозе, последва английския барон. Най-сетне стигнаха кралската шатра. Когато Невил и преоблеченият роб влязоха, видяха, че Ричард и неколцина негови барони приветстват новопристигналите си другари.
Двадесет и шеста глава
Гръмогласно, без въобще да се сдържа, Ричард изразяваше своята радост:
— Томас де Уо! Дебелако Джилсланд! Кълна се в крал Хенри, толкова се радвам на твоето завръщане, както гуляйджията се радва на каната с вино! Вярвай, не бих могъл да строя войската си, ако не видех пред нея огромната ти фигура! За мен си като стожер, около който разполагам своите дружини. Скоро ще се бием, Томас, стига светиите да са благосклонни към нас. Ако се бяхме сбили в твое отсъствие, сигурен съм, щеше да се обесиш нейде от мъка.
— Благодаря на Ваше величество за посрещането, което ми е още повече приятно, понеже скоро ще можем да се сбием и да натупаме врага, както трябва. И все пак не пречи да узная с какви сили разполага сега Ваше величество. Освен това съм донесъл и някои новини от Аскалон.
— Какво си магаре, сър Томас! — възкликна кралят. — Сега по̀ подобава да послушаме в твоя чест малко музика и песните на нашия велик менестрел Блондел дьо Нел!
— И все пак преди това искам Ваше величество да чуе моя отчет — настоя Томас де Уо. — Пристигнах отдалеч и ми се иска да поспя, а не да си плакна ушите с музика.
— Твоите уши не са наистина за музика, за тях най-добрият звук е зовът на ловджийския рог, а не сладките песни. Слушай, Томас, различаваш ли пеенето на Блондел от магарешки рев?
— Не съм сигурен, господарю — отвърна Томас. — Да не говорим за Блондел, който е благородник и сигурно е много надарен, но все пак, да си призная, когато слушам друг менестрел, винаги се сещам за магаретата.
— Уж си възпитан човек — рече кралят — можеше да направиш изключение — поне за мен, нали и аз обичам да пея рицарски песни. Пък и аз съм роден благородник.
— Ваше величество не бива да забравя, че в мое лице си има работа с магаре — усмихнат му напомни де Уо.
— Прав си, прав си — съгласи се кралят. — Но все пак колко си инатлив! Хайде, ела насам, магаре такова. Човек трябва да те разтовари, за да си отпочинеш час по-скоро. Няма защо да хабим музиката заради теб, а ти, Солсбъри, иди при нашата кралица и й съобщи, че заедно с де Уо е пристигнал и Блондел и носи куп нови песни. Кажи й да дойде веднага. Да не забрави да доведе и братовчедката Едит Плантагенет. — Кралят изгледа нубиеца с многозначителния израз, който се изписваше върху лицето му всеки път, когато той хвърлеше поглед към чернокожия роб.
— О, и немият ни пратеник се върнал! Застани зад гърба на сър Невил, робе, и ще чуеш такива звуци, че ще благодариш на Бога, задето те е поразил с немота, а не с глухота.
Ричард обърна гръб на всички останали и като впери поглед в де Уо, започна да изслушва военните съобщения на барона.
Когато аудиенцията на лорд Джилсланд приключи, слугата съобщи, че кралицата и нейната свита се приближава към шатрата.
— Донесете вино! — извика кралят. — Старото отлежало кипърско вино, което взехме при атаката на Фамагуста. Да пием за здравето на дебелия лорд Джилсланд, джентълмени! Никой владетел не е имал по- грижлив и верен поданик.
— Много се радвам — отбеляза сър Томас, — че Ваше величество смята магарето за полезно.
— Май още не можеш да преглътнеш шегата ми за магарешкия инат? — засмя се Ричард. — Хайде, прокарай я с тази чаша, за да не ти засяда повече на гърлото. И ще ти кажа, че ти си боец като мен и трябва взаимно да понасяме шегите си, както понасяме и ударите си по време на турнирите. Кълна се в Бога, на последния турнир ти ме удари с копието толкова здраво, колкото и аз тебе! Между двама ви с Блондел разликата е: ти си само мой приятел и може да се каже, мой ученик във военното изкуство. Блондел пък е мой учител в музиката и менестрелското изкуство. На теб позволявам волността на близкото приятелство, а към него се отнасям с почит като към даровит учител, който е много по-велик от мен в своето изкуство. Затова не ми се сърди, приятелю, а остани да послушаш музика.
— Толкова се радвам да видя Ваше величество весел, че, кълна се в Бога — рече лорд Джилсланд, — готов съм да слушам Блондел, докато той изпее целия романс за крал Артур, а нали този романс се пее три дни!
— Е, няма чак дотам да изпитвам твоето търпение — успокои го кралят. — Но я виж, факлоносците на моята съпруга са вече наблизо. Побързай да посрещнеш кралицата си, де Уо, за да заслужиш нейното милостиво внимание. О, закъснял си, Невил вече те изпревари.
— Е, да, но той никога не бърза да ме изпревари в боя — промърмори де Уо.
— В бой никой изобщо не може да те изпревари, скъпи Том Джилсланд — каза кралят. — Само на мен се е случвало да изляза по-напред от теб, но рядко.
— Да бъдем справедливи и към хората в нещастие — възрази де Уо, — веднъж ме изпревари и клетият рицар на Спящия леопард. Той е по-млад от мен и по-лек, затова…
— Млъкни! — остро го прекъсна Ричард. — Нито дума за него!
Ричард също пристъпи напред да посрещне своята съпруга. Беренхария прекрасно знаеше, че мъжът й също толкова страстно обича музиката и пеенето, както и бойната слава. Затова тя се постара да изрази най-топло внимание към Блондел. Едит също поздрави кратко Блондел и нейните искрени думи му направиха силно впечатление.
След разменените приветствия Едит разсеяно плъзна поглед наоколо и неволно срещна очите на нубиеца, който напразно се криеше зад гърбовете на придворните. Младата дама се свлече безшумно върху един стол и толкова пребледня, че кралица Беренхария изпрати да донесат ароматичните есенции и вода, за да съвземат милата Едит. Ричард остана изненадан от душевното състояние на своята роднина: бе имал по-високо мнение за нейната твърдост.
Кралят даде знак на Блондел и той се обърна към насядалите вече присъстващи с думите:
— Слушайте, лордове, слушайте всички!
