от прахоляка във въздуха, който около Мъртво море е ситен като пепел, султанът бе закрит от нещо като воал, който се спускаше от чалмата и доста скриваше чертите му. Той яздеше млечнобял арабски кон.
Нямаше нужда някой да ги представя. Двамата владетели, прочути със своята храброст, едновременно слязоха от конете. Дружините спряха, музиката замлъкна. Ричард и Саладин тръгнаха един срещу друг и като размениха взаимен поклон, се прегърнаха като братя и като равни по ранг владетели. Ричард гледаше Саладин доста по-любопитно, отколкото султанът английския си събрат.
— Саладин се радва толкова силно да види Ричард Лъвското сърце, както пътник през пустинята се радва да види извор. Надявам се, че многобройните ни дружини не предизвикаха съмнение в твоето сърце. Хората, които ви посрещнаха възторжено, са до един знатни вождове на хилядите мои племена. Никой от тези, които имаха право да присъстват тук, не остана у дома си, щом му се предостави възможност да види толкова именит владетел като Ричард Лъвското сърце. Дори в далечния пясъчен Йемен плашат с неговото име децата, които не слушат.
— Нима всички тези хора са арабски благородници? — попита Ричард, като се огледа.
Навред, където хвърлеше поглед, съзираше войнствени фигури с наметала, мургави лица, бели зъби, войнствено бляскащи под чалмите черни очи и почти бедно облекло.
— Да, всички тук смятат, че са от благородно потекло — каза Саладин. — Наистина те са много, но всички свято изпълняват условията и не носят никакво оръжие.
— Опасявам се — промърмори на английски де Уо, — че не са го оставили много надалеч. Признавам, пред нас е доста големичка палата на лордовете. Уестминстърското абатство трудно ще ги побере.
— Мълчи, де Уо — заповяда му Ричард. — Благородни Саладине — обърна се той към султана, — там, където се намираш ти, няма място за съмнения. Ето виж — той посочи свитата на кралицата, — и аз съм взел неколцина воини, въоръжени въпреки споразумението ни, защото красивите очи и свежите лица са такова оръжие, което не може да се остави вкъщи. Те с радост биха се видели с теб, братко мой. Може би ти ще се приближиш към техните носилки? Веднага ще отдръпнем завесите, които ги скриват.
— Дано аллах не допусне това! — каза Саладин. — Всички присъстващи тук араби биха сметнали, че се е случило нещо срамно, ако благородните дами покажат лицата си. И защо ли да ги виждам? Защо да раздухвам пламъка, който може да ме изгори, но не и да ми донесе радост? Последното ти писмо напълно угаси моите надежди. Сега, братко, да отидем към шатрата, която съм приготвил за теб. Главният ми евнух ще отведе прекрасните дами в шатрите, където сме се погрижили да им създадем достойни за тях удобства, а служителите ще се погрижат за твоята дружина.
Саладин отведе госта си в разкошна шатра, наредена с изумителен източен разкош. Де Уо, който последва краля, свали дългото походно наметало на Ричард и кралят остана пред Саладин в късия си и стегнат костюм, който красиво очертаваше силната му и хармонична фигура. Вниманието на Саладин беше привлечено от двуострия меч на Ричард. Това грубо наглед оръжие беше дълго почти човешки ръст.
— Ако не бях виждал как това оръжие бляска като светкавица в битките, не бих повярвал, че човешка ръка може да го развърти. Мога ли да помоля Ричард да нанесе удар с него, за да видя силата му?
— С удоволствие, благородни Саладине — отвърна Ричард.
Той се огледа и видя у едного от своите придворни стоманен боздуган. Ричард постави боздугана върху едната греда.
Кралят хвана меча с две ръце, блесналият меч се вдигна над лявото му рамо, описа кръг и се стовари със страшна сила и две стоманени полукълба тупнаха на земята. Ударът бе нанесен с такава лекота, с каквато дървосекачът кастри тънките клончета на повалено дърво.
— Кълна се в главата на пророка, ударът беше прекрасен! — каза султанът.
Саладин внимателно огледа разсечената стоманена топка. Върху прерязаната част нямаше нито една драскотина — толкова добре бе закалено острието на меча. Сетне той хвана ръката на краля и като я погледна, се засмя и положи до нея своята. Ръката на султана беше с тънка кост, крехка наглед и по нея не изпъкваха толкова мускули и жили.
Де Уо промърмори пренебрежително, че с тънки маймунски пръсти и с позлатен сърп не може да се постигне такова нещо.
Султанът вероятно се досети за смисъла на бележката му и каза:
— И аз ще се опитам да сторя нещо, макар че в присъствието на толкова силен човек няма защо да разкривам слабостта си. Но всяка страна има своите похвати и може би нашите не са познати на Ричард.
С тези думи той вдигна от пода копринена възглавница, пълна с пух и я постави изправена.
— Може ли кралят да разсече тази възглавница? — обърна се той към Ричард.
— Разбира се, не — отвърна Ричард. — Нито един меч в света, дори меч на магьосник, не може да съсече предмет, който не оказва съпротива на удара.
— Гледай тогава — каза Саладин.
Той нави ръкава на халата си и се видя ръката му. Тя беше стегната, в нея кости, мускули и сухожилия образуваха едно цяло. Острието на ятагана не блестеше толкова ярко, а се преливаше в матово-синкав отблясък и все пак сякаш изобщо не можеше да се сравнява с могъщия меч на Ричард. Султанът пристъпи крачка напред и нанесе удара.
— Това е фокус — рече де Уо, който се втурна напред и хвана половината от възглавницата. — Тук има някаква магия.
Султанът сякаш го разбра. Свали воала от чалмата си, сгъна го надве, подхвърли го и замахна с ятагана. След миг то се оказа прерязано надве, частите на воала литнаха в две посоки из шатрата. Зрителите можеха да съдят за остротата на ятагана и за умението на великия султан.
— Кълна се в Бога, братко мой! — възкликна Ричард. — Ти владееш ятагана с невиждано умение! Но това, което ние не можем да постигнем със сръчност, постигаме със сила, затова се доверяваме на обикновения английски меч. Ти толкова умело нанасяш рани, колкото моят мъдър Хеким ги лекува. Много бих искал да видя учения лекар. Безкрайно съм му задължен и му нося малък подарък.
Преди да свърши, Саладин свали чалмата и я смени с висок калпак. Щом стори това, де Уо зяпна и ококори големите си кръгли очи. Ричард беше смаян не по-малко от него. С важен и променен глас султанът произнесе:
— Поетът казва: болният познава лекаря дори по походката, а когато оздравее, забравя дори и лицето му.
— Мислех, че съм изгубил моя учен Хеким — промълви Ричард. — Но сега го намерих в лицето на моя брат Саладин!
— Това често се случва — отбеляза султанът, — дрипите все пак не правят дервиша.
— Значи благодарение на теб рицарят на Спящия леопард беше спасен от смърт? — попита замислен Ричард. — И благодарение на твоя ум за втори път посети моя лагер, преоблечен като нубиец?
— Напълно си прав — потвърди Саладин. — Моите лекарски знания ми казаха, че ако кървавите рани, нанесени на неговата чест, не заздравеят, дните му са преброени. Но ето че въпреки преобличането той е бил разкрит. Не очаквах.
— Случайността помогна — обясни Ричард. — Благодарение на едно безумно нападение докоснах ръката му и забелязах, че кожата му е боядисана изкуствено, нататък вече беше лесно да се досетя кой е. Нали и лицето, и външността му не се забравя лесно. Надявам се, че той утре ще участва в двубоя.
— Той се готви и е преизпълнен с надежда — каза султанът.
— Предоставих му оръжие и кон и имам добро мнение за неговата сила и сръчност.
— А знае ли той на кого е задължен? — попита Ричард.
— Да — потвърди султанът. — Когато му разказах своя план за спасението му, се наложи да разкрия кой съм.
— А знаеш ли ти, че неговата безумна и нахална страст се изпречи на твоя път?
— Досещах се — каза Саладин. — Но неговата любов е родена по-рано от моята и трябва да добавя, сигурно ще я надживее. А може би и благородната дама ясно е изразила предпочитанието си към този толкова благороден рицар, при това от нейната религия?
— Той е твърде незначителен благородник, за да смесва кръвта си с Плантагенетите — високомерно отговори кралят.
— Може във Франкестан да мислят така — възрази султанът, — но нашите персийски поети твърдят, че
