Придворните се умълчаха и крадешком хвърляха погледи към краля, за да подражават на неговите реакции. Само де Уо откровено се прозяваше като човек, принуден да понесе мъчно и продължително изпитание.
Поемата, изпълнена на норманско наречие, разказваше за капризна дама, поискала от своя рицар да се сражава на турнира в нейната нощна риза. Победоносният рицар след това кара лекомислената принцеса да облече окървавената и изпокъсана риза и да застане начело на тържествената процесия. Когато баща й, кралят, иска да я накаже, рицарят предлага на любимата принцеса своята ръка и сърце.
След последните звуци на песента събралите се шумно изразиха своето възхищение, подражавайки на Ричард. Кралят веднага подари на Блондел един доста скъп пръстен, кралицата последва примера му, а след нея същото направиха и мнозина от присъстващите благородници.
— Нима нашата братовчедка Едит остана равнодушна към звуците на арфата, които тя някога обичаше толкова силно? — попита кралят.
— Тя благодари на Блондел за неговите песни, но още повече — на своя роднина, който предложи на певеца да ги изпълни.
— О, нима се сърдиш, братовчедке! — усмихна се кралят. — Сърдиш се, понеже пяха за жена, още по- капризна от теб. Но няма лесно да се отървеш от мен — ще те изпратя на връщане до шатрата на кралицата. Ще трябва тази вечер да поговорим още за нещо.
Кралицата и дамите от свитата й станаха, другите гости също излязоха от кралската шатра. Вън кралицата бе очаквана от факлоносците и от дружина войници с лъкове. След няколко минути Беренхария пое обратно към шатрата си. Ричард вървеше до своята братовчедка и придържаше ръката й така, че можеха да разговарят, без другите да ги чуват.
— Кажи, сега какво да отговоря на благородния султан? — попита Ричард. — Кралете и владетелите се отдръпват от мен, Едит. Новата свада предизвика още по-голямо отчуждение между нас. Иска ми се да се боря още за Гроба Господен, но ако военната сила не помогне, може би ще е по-добре да постигнем изгодно споразумение. А това зависи — уви! — от каприза на една девойка. Бих предпочел да се изправя срещу десет рицари, вместо да споря със своенравна жена, която не разбира собствените си интереси. Какъв отговор да изпратя на султана, братовчедке? Той трябва да бъде окончателен.
— Кажи му, че най-бедната от Плантагенетите по-скоро е готова да умре в нищета, отколкото да приеме брак с неверник — отвърна Едит.
— Не ще ли е по-точно да кажа: да умре с роб, Едит? — намекна кралят. — Струва ми се, че тъкмо това искаше да кажеш.
— Няма никаква причина за толкова долни подозрения — промълви Едит. — Робството на тялото е за съжаление, а робството на душата — за презиране. Засрами се, кралю на весела Англия! Ти пороби тялото и душата на рицаря, чиято слава почти не отстъпваше на твоята.
— Не съм ли длъжен да попреча на моята братовчедка да изпие отровата, като си позволя дори да оскверня съдината? Не видях никакво друго средство, за да я предпазя от отровата.
— Ти сам ме караш да изпия отрова, само защото я поднасят в златна чаша — възрази Едит.
— Не те принуждавам, Едит — обясни Ричард. — Но внимавай, не затваряй вратата, която ти сочи самото небе. Енгадийският пустинник, когото папата и висшите духовници смятат за пророк, е прочел волята на звездите: твоят брак ще ме помири с могъщия враг и твоят съпруг ще бъде християнин. По такъв начин мнозина се надяват, че бракът ти със султана ще го отведе по верния път и самият султан ще стори християни своите поданици. Ти трябва да пренесеш жертва, за да не попречиш на това велико щастие.
— Човек може да принася в жертва овни и козли, но не и честта и съвестта си — отговори Едит. — Уверявам те, позорът на една християнска девойка едва ли ще изведе сарацините от Палестина.
— Как така, нима смяташ за свой позор да станеш императрица? — възкликна кралят.
— Смятам за срам и позор гаврата с християнското тайнство. А брак с неверник, когото такова тайнство не може да обвърже, е гавра с религията. Няма ли да е безчестие за мен, християнската девойка, да застана начело на неговите робини?
— Добре, братовчедке, няма да споря с теб — промълви кралят след кратко мълчание. — И все пак мисля, че при твоето зависимо положение можеше да бъдеш и по-отстъпчива.
— Господарю! — отвърна Едит. — Вие получихте всичкото богатство, достойнство и владения на Плантагенетите. Не се сърдете, ако вашата бедна роднина е наследила единствено частица от гордостта на своя род.
— Кълна се в Бога, Едит, ти ме обезоръжи с този аргумент. Хайде да се целунем и да си останем приятели. Веднага ще изпратя твоя отговор на Саладин. И все пак, братовчедке, няма ли да е по-добре да отложим отговора до времето, когато ще можеш да видиш султана? Казват, че бил изключително красив.
— Ние не можем да се срещнем, господарю мой — възрази Едит.
— Кълна се в свети Джордж, ти непременно ще го видиш — каза кралят. — Саладин, както предполагам, ще ни предостави място за предстоящия двубой и лично ще присъства на него. Беренхария също много иска да присъства. Сигурен съм, че никоя от вас, нейните придворни дами и приятелки, не ще пожелае да остане тук, а ти най-вече, мила братовчедке. Ето, че стигнахме до шатрата. Сега трябва да се разделим, но да си останем все така добри приятели. Ти трябва да потвърдиш нашето приятелство не само като си подадеш ръката, но и с целувка, скъпа Едит. Като владетел имам право да целувам своите хубави поданички.
Той почтително и нежно я прегърна, след това се запъти към своята шатра, като си тананикаше строфите на Блонделовата песен, заседнали в паметта му.
Щом се върна, веднага написа писмо на Саладин и го предаде на нубиеца със заповед да тръгне на път още по съмване.
Двайсет и седма глава
Следващата сутрин Ричард бе поканен на съвещание с Филип Френски. Отначало Филип надълго и нашироко говори за дълбокото си уважение към своя английски брат, а сетне с изключително учтиви, но съвсем ясни изрази съобщи, че вече окончателно е решил да се върне в Европа и да се заеме с грижите на своето кралство, защото отслабналите сили на кръстоносците и вътрешните раздори изключват всякаква надежда за успех. Ричард се помъчи да го разубеди, но напразно. Когато тази среща свърши, той получи известие от австрийския ерцхерцог и неколцина други владетели, които му съобщаваха, че са решили да постъпят по същия начин, при което направо обясняваха постъпката си с прекомерното високомерие и произвол на Ричард Английски. Сега вече изчезваше всякаква надежда за успешен изход от начинанието. Ричард бе покрусен от рухването на честолюбивите си планове. Измъчваше го мисълта, че несполуката до известна степен беше предизвикана от постъпките му, че самият той беше дал коз в ръцете на враговете си чрез непредвидливото си и безразсъдно държание.
— Какъв глупак се оказах аз! — оплакваше се той на де Уо. — Не само издадох повод да ме изоставят, но дори и да стоварят вината върху проклетите ми слабости.
Тези ядове толкова измъчваха краля, че де Уо много се зарадва, когато идването на пратеник от Саладин отвлече Ричард от налегналите го мисли.
