Малвоазен, от твоето. Аз съм Уилфред от Айвънхоу.
— Сега няма да се сражавам с тебе — заговори тамплиерът с променен и глух глас. — Нека ти заздравеят раните, снабди се с по-добър кон, пък тогава може би ще реша, че си струва да смажа юношеската ти дързост.
— Ха! Горди тамплиере — възрази му Айвънхоу, — да не си забравил, че това копие вече два пъти те поваля? Спомни си турнира в Акр. Спомни си турнира в Ашби. Спомни си как гордо се хвалеше в залата Ръдъруд и как заложи златния си гердан срещу моето ковчеже с мощи, че ще се биеш с Уилфред от Айвънхоу, за да възстановиш загубената си чест! В името на тези свети мощи ще те обявя за страхливец, рицарю, във всеки кралски двор в Европа, във всяка прецептория на ордена ти, ако откажеш да се биеш с мен незабавно.
Боа Жилбер колебливо извърна глава към Ребека, после извика, хвърляйки свиреп поглед към Айвънхоу:
— Куче саксонско! Вземи копието си и се готви да посрещнеш смъртта, която сам си навличаш!
— Великия магистър разрешава ли ми да се бия? — попита Айвънхоу.
— Не мога да ти откажа — каза Великия магистър, — стига девойката да те приеме за свой защитник. Все пак ще ми се да си в по-добро състояние, за да се биеш. Ти винаги си бил враг на нашия орден, въпреки това бих искал достойно да посрещнеш противника си.
— Такъв, такъв, какъвто ме виждате, и не другояче — каза Айвънхоу. — Това е божи съд — разчитам на неговата помощ. Ребека — продължи той, като подкара коня си към съдбоносния стол, — приемаш ли ме за свой защитник?
— Приемам те, приемам те — отвърна тя, обзета от такова чувство, което дори страхът от смъртта не бе успял да събуди у нея — Приемам те за мой защитник, пратен от небето. Но не, не, раните ти не са още заздравели. Недей излиза срещу този горделив човек. Защо да загинеш и ти?
Но Айвънхоу бе вече заел мястото си, бе спуснал наличника на шлема си и взел копието в ръка. Боя Жилбер стори същото. Оръженосецът му забеляза, докато затваряше наличника, че лицето му, което въпреки вълнуващите го различни чувства цяла сутрин бе смъртно бледо, сега изведнъж бе силно пламнало.
Тогава вестителят, като видя бойците по местата им, възвиси глас и каза три пъти подред:
— Faites vos devoirs, preux chevaliers.214
След третото извикване той се оттегли към единия край на арената и заяви, че никой под страх от незабавна смърт не бива с думи, викове или дела да се намесва или да попречи на това справедливо единоборство. Великия магистър, който държеше в ръка залога за боя, ръкавицата на Ребека, сега я хвърли на арената и изрече сигнала за започването на боя — съдбоносните думи — Laisser Aller.215
Тръбите прозвучаха и рицарите се спуснаха стремглаво един срещу друг. Както всички очакваха, умореният кон на Айвънхоу и не по-малко изтощеният ездач бяха повалени от добре насоченото копие и якия кон на тамплиера. Всички предвиждаха изхода на боя. Но макар копието на Айвънхоу само да докосна щита на Боа Жилбер, последният, за най-голяма изненада на всички зрители, се олюля на седлото си, изпусна стремената и падна на земята.
Айвънхоу успя да се измъкне изпод падналия си кон и скочи на крака с надежда за по-добър успех с меча си. Но неговият противник не се надигна. Уилфред сложи крак на гърдите му и върха на меча си на гърлото му, сетне му заповяда да се предаде или да умре на място.
Боа Жилбер не отговори.
— Недейте го убива, рицарю — викна Великия магистър; — без да се е изповядал и да е получил опрощение за греховете си. Не убивайте и тялото, и душата му! Признаваме го за победен.
Той слезе на арената и заповяда да махнат шлема на победения боец. Очите на Боа Жилбер бяха затворени, лицето му все още бе силно зачервено. Докато го гледаха смаяни, очите се отвориха, но погледът бе втренчен и изцъклен. Червенината се изтегли от лицето му и бе заменена с бледия цвят на смъртта. Недокоснат от копието на противника си, той бе станал жертва на собствените си противоречиви страсти.
— Това наистина е божия присъда — каза Великия магистър, поглеждайки към небето, — „Fiat voluntas tua!“216
ГЛАВА XLIV
Когато попремина общата изненада, Уилфред от Айвънхоу попита Великия магистър, като съдия на двубоя, дали правилно и мъжествено бе изпълнил дълга си.
— Изпълнихте го мъжествено и по всички правила — отговори Великия магистър. — Заявявам, че девойката е свободна н невинна. Оръжието и тялото на покойния рицар са на разположение на победителя.
— Нямам намерение да му ограбя оръжието — каза Айвънхоу, — нито ще опозоря трупа му, защото той се е сражавал за християнската вяра. Не човешка ръка, а божията десница го повали днес. Нека бъде погребан скромно, както подобава на човек, загинал за несправедливо дело. А колкото до девойката…
Прекъсна го конски тропот. Безброй конници напредваха към тях и препускаха толкова бясно, че земята се тресеше. След миг Черния рицар влезе в галоп да арената, последван от много бойци и неколцина рицари в пълно въоръжение.
— Закъснял съм — рече той, като се огледа — Бях решил Боа Жилбер да падне от моя меч. Айвънхоу, биваше ли така да се нагърбваш с такова рисковано дело, когато едва се държиш на седлото?
— Господарю мой, бог избра този горделив човек за своя жертва. Не му било писано да бъде почетен със смърт, каквато вие сте му готвили — отвърна Айвънхоу.
— Нека почива в мир — каза Ричард и се загледа в трупа, — ако това е възможно. Той бе храбър рицар и загина в стоманените си доспехи, както подобава на рицар. Но да не губим време. Боугън, изпълни сега задължението си!
Един рицар измежду придружаващите го излезе напред и слагайки ръка на рамото на Алберт Малвоазен, каза:
— Арестувам те за държавна измяна.
Великия магистър, който досега стоеше силно изненадан от появяването на толкова много бойци, заговори.
— Кой се осмелява да арестува един рицар от Храма на Сион в пределите на собствената му прецептория и в присъствието на Великия магистър? И по чия заповед се извършва това насилие?
— Аз го арестувам — отвърна рицарят, — аз, Хенри Боуън граф на Есекс, главен конетабъл218 на Англия.
— А той арестува Малвоазен — рече кралят и вдигна началника си, — по заповед на Ричард Плантагенет, тук присъстващ. Конрад Мон-Фиче, имаш късмет, че не си се родил мой поданик. Колкото до тебе, Малвоазен, и ти, и брат ти Филип ще умрете, преди светът да е остарял с една седмица.
— Ще се противопоставя на разпоредбите ти — заяви Великия магистър.
— Не можеш, горди тамплиере — възрази му кралят. — Вдигни глава и виж как кралското знаме на Англия се развява над кулите ти вместо пряпореца на Храма! Бъди благоразумен, Боманоар, и не се
