гледала раните на Айвънхоу — продължи тя разпалено и стана от мястото си — и е стояла до леглото му, не може да има опасност в Англия, където саксонци и нормани ще се надпреварват кой да й окаже по-голяма почит.
— Словата ви са благородни, лейди — отвърна Ребека, — а намеренията ви още по-благородни. Но това е невъзможно — цяла пропаст ни дели. Както възпитанието, така и вярата ни не позволява нито на вас, нито на мен да я прекосим. Сбогом. Но преди да си отида, изпълнете само една моя молба. Булченският ви воал закрива лицето ви. Повдигнете го, моля ви, и разрешете да видя едно толкова прославено по красотата си лице.
— Едва ли е заслужило такава слава — рече Роуина, — но при условие, че и гостенката ми стори същото, ще вдигна булото.
И тя го свали. Отчасти поради съзнанието за красотата си, отчасти от свенливост, тя се изчерви толкова силно, че цялата — чело, бузи, врат и гръд — поруменя. Ребека също се изчерви. Но това трая само миг и веднага бе обладана от по-възвишени чувства. Руменината постепенно се оттегли от лицето й, както аленият облак избледнява след заник слънце.
— Лейди — обърна се тя към Роуина, — лицето, което благоволихте да ми покажете, дълго ще остане запечатано в паметта ми. В него се чете кротост и доброта. Ако е възможно в един толкова прекрасен израз да се промъква оттенък на светска гордост и суета, как да се сърдим, когато нещо земно носи слаба окраска от първоизточника си? Дълго, дълго ще помня чертите на лицето ви и ще благославям бога, че оставям благородния си спасител, свързан с…
Тя изведнъж спря — очите й се наляха със сълзи. Ребека бързо ги избърса и на загрижените въпроси на Роуина отговори:
— Добре съм, лейди, нищо ми няма. Само се развълнувах, като си спомних за Торкилстън и арената в Темпълстоу. Сбогом. Сега остана неизпълнено само едно най-дребно задължение. Приемете това ковчеже и не се сепвайте, като видите съдържанието му.
Роуина отвори малката, обкована със сребро касетка и видя диамантен гердан и обици, които явно имаха извънредно голяма стойност.
— Невъзможно е — каза Роуина и върна ковчежето. — Не смея да приема един толкова голям подарък.
— Все пак го задръжте, лейди — настоя Ребека. — Вие имате власт, висок ранг и влияние. А ние имаме богатство, източник както на силата, така и на слабостта ни. Стойността на тези дрънкулки, увеличена десеторно, не би имала наполовина такова въздействие, каквото най-малкото ви желание. Затова за вас този подарък няма голяма стойност. А за мен това, с което се разделям, има още по-малко значение. Не ме карайте да мисля, че имате толкова лошо мнение за моя народ, както простолюдието. Да не смятате, че ценя тези блестящи каменни отломки повече от свободата си? Или че за баща ми те са по-скъпи от честта на единственото му дете? Приемете ги, лейди… за мен те нямат никаква цена. Никога вече няма да нося украшения.
— Значи, ти си нещастна! — й каза Роуина, поразена от начина, по който Ребека бе изрекла последните думи. — Ах, остани при нас. Съветът на светите отци ще те отклони от погрешните ви закони и аз ще ти бъда като сестра.
— Не, лейди — отвърна Ребека, а от мекия й глас и от красивото й лице лъхаше все същата спокойна скръб, — така не може. Аз не бива да променя вярата на дедите ми като дреха, неподходяща за климата в страната, където реша да заживея. А нещастна няма да бъда, лейди. Този, комуто ще посветя бъдещия си живот, ще ме утеши, ако следвам волята му.
— Значи, вие имате манастири и ти смяташ да се оттеглиш в някой от тях? — попита Роуина.
— Не, лейди — обясни еврейката, — но сред нашия народ, още от времето на Аврама, е имало жени, отдадени всецяло на бога, които са се занимавали с благочестиви дела — те лекуват болните, хранят гладните, утешават страдащите. Между тези жени ще се числи и Ребека. Кажи това на мъжа си, ако случайно попита какво е станало с девойката, чийто живот той спаси.
Неволен трепет прозвуча в гласа й и нежност, които издаваха може би повече, отколкото бе склонна да изрази. Тя побърза да се прости с Роуина.
— Сбогом — каза Ребека. — Нека онзи, който създаде и евреи, и християни, ви обсипе с най-голямата си благодат! Корабът, който ще ни отнесе оттук, ще бъде готов за тръгване, когато стигнем до пристанището.
Тя безшумно напусна стаята, а Роуина гледаше смаяна, сякаш край нея бе минало видение. Хубавата саксонка разправи за този необикновен разговор на мъжа си, у когото той остави дълбоко впечатление. Той живя дълго и щастливо с Роуина, защото ги свързваше обич от ранна младост. Споменът за пречките, които бяха спъвали техния брак, още повече засилваше любовта им. Все пак бихме проявили твърде голямо любопитство, ако запитаме дали споменът за хубостта и великодушието на Ребека не му идваше на ум по- често, отколкото би одобрила красивата потомка на Алфред.
Айвънхоу се отличи в служба на Ричард и бе многократно удостояван с кралското му благоволение. Той може би щеше да се издигне още повече, ако не беше преждевременната смърт на героичния Ричард Лъвското сърце пред замъка Шалуз, близо до Лимож. Със смъртта на един щедър, но безразсъден и романтичен монарх рухнаха всички планове, които той с щедрата си и амбициозна природа бе начертал. За него, с много малко промени, подхождат написаните от Джонсън222 стихове за Карл Шведски:
Информация за текста
© 1980 Мария Райкова, превод от английски
© 1980 Теодора Атанасова, превод от английски
Walter Scott
Ivanhoe, 1819
Сканиране и разпознаване: Boman, 2008
Редакция: sir_Ivanhoe и NomaD, 2008
Публикация
Издателство „Отечество“, 1980
Превод: Мария Райкова и Теодора Атанасова, 1980
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7945]
Последна редакция: 2008-05-25 19:29:37
1
Под това име са известни романите на Уолтър Скот със сюжети от шотландската история. — Б. пр.
2
