какво най-много се нуждаеш в този момент.
— Ако си отгатнал вярно — отвърна поклонникът, — то е нещо, което не би могъл да ми доставиш, даже и да си толкова богат, колкото твърдиш, че си беден.
— Колкото твърдя? — отговори евреинът. — О, повярвай ми, аз говоря истината, аз съм ограбен, потънал в дългове, разорен човек. Жестоки ръце ми изтръгнаха имота, парите, корабите, всичко, което имах. И все пак мога да ти кажа от какво имаш нужда и може би дори да ти го доставя. Твоето желание сега е да имаш кон и доспехи.
Поклонникът се сепна и изведнъж се обърна към евреина.
— Кой сатана ти подшушна това? — запита той бързо.
— Няма значение — усмихна се евреинът — стига да е вярно. И както се досещам, така и мога да ти ги дам.
— Но спомни си — рече поклонникът — какъв съм аз, каква дреха нося и какъв обет съм дал.
— Познавам ви аз вас християните — отвърна евреинът — и знам, че и най-благородните измежду вас са готови от някакво суеверно разкаяние да вземат тоягата, да обуят сандали на бос крак и да тръгнат пеш на гроба на някой, мъртвец.
— Не светотатствай, евреино — пресече го поклонникът строго.
— Прощавай — каза евреинът, — аз говорих необмислено, но снощи и тази сутрин ти изпусна някои думи, които като искри от кремък показват истинския метал. А под поклонническата ти дреха се крие рицарска огърлица и златни шпори. Те проблеснаха, когато се наведе над леглото ми сутринта.
Поклонникът не можа да сдържи усмивката си.
— Ако едно също такова любопитно око разгледа собствените ти дрехи, Исак — рече той, — какви ли открития може да направи?
— Да не говорим повече за това — каза евреинът, като побледня. После извади бързо писмените си принадлежности, сякаш за да сложи край на разговора, и започна да пише върху лист хартия, под която подложи жълтата си шапка, без да слиза от мулето. Когато свърши, предаде на поклонника хартията, на която бе написал нещо на еврейски, и рече: — В град Лестър всички познават богатия евреин Кирят Джейръм от Ломбардия. Дай му този свитък. Той има за продан шест милански доспехи — най-лошите от тях са достойни за коронована глава — и десет хубави коня — най-калпавият е достоен за крал, който се бори за трона си. Той ще ти даде да си избереш един от тях и всичко друго, каквото ти трябва за турнира. Когато турнирът свърши, ще му ги върнеш в изправност, а ако имаш пари, ще ги платиш на собственика.
— Ами знаеш ли, Исак — усмихна се поклонникът, — че при тези игри оръжието и конят на поваления рицар стават собственост на победителя? Може да ме сполети нещастие и да загубя това, което нито мога да платя, нито да върна обратно.
Евреинът изглеждаше малко изненадан от тази възможност, но събирайки всичкия си кураж, отвърна бързо:
— Не, не, не, не е възможно! Няма да мисля за това! Бог ще те закриля. Копието ти ще бъде мощно като жезъла на Мойсея.
С тези думи той обърна мулето си, но сега поклонникът на свой ред го хвана за дрехата.
— Не, Исак, ти не знаеш целия риск. Конят може да бъде убит, защото аз няма да щадя ни него, ни себе си. Освен това твоите съплеменници не дават нищо напразно, сигурно трябва да се заплати някаква лихва.
Евреинът се сгърчи на седлото, като че го присви стомах. Но по-благородни чувства взеха връх над онези, които му бяха присъщи.
— Не ме е грижа, не ме е грижа, пусни ме! Ако нещо се повреди, на тебе нищо няма да ти струва. Ако има да се плаща лихва, Кирят Джейръм ще ти я опрости заради своя роднина Исак. Сбогом! Но послушай, добри младежо — каза той, като се обърна, — не се увличай много в тази празна борба — не ти го казвам заради опасността за коня и бронята, а заради твоето собствено тяло и живот.
— Много ти благодаря за съвета — усмихна се пак поклонникът. — Ще се възползувам честно от любезността ти и няма да си пестя силите, за да ти се отплатя.
Те се разделиха и поеха по различни пътища за град Шефилд.
ГЛАВА VII
Положението на английския народ по онова време беше твърде окаяно. Крал Ричард беше в плен на коварния и жесток австрийски херцог. Не бе известно дори със сигурност къде е затворен и повечето му поданици, които междувременно пъшкаха под подтисничеството на неговите подчинени, твърде малко знаеха за съдбата му.
Принц Джон в съюз със смъртния враг на Лъвското сърце, Филип Французки, се мъчеше всячески да повлияе на австрийския херцог да продължи пленничеството на брат му Ричард, комуто той бе толкова задължен. В същото време той засилваше своята партия в страната и възнамеряваше, в случай че кралят умре, да оспорва престолонаследието на законния наследник, по-големия си брат Артър, херцог на Бретан. Както е известно, по-късно той успя да си присвои вместо него престола. По природа лекомислен, разпуснат и коварен, Джон лесно привличаше към себе си не само всички ония, които имаха причина да се боят от гнева на Ричард заради престъпленията си, извършени в негово отсъствие, но и многобройните „необуздани смелчаци“, върнали се в родината си след кръстоносните походи, обеднели, закоравели и усъвършенствани във всички пороци на Ориента и очакващи печалба само от вътрешни междуособици.
Към всички тези причини за общонародни неволи и страхове трябва да се прибавят и многото обявени извън законите разбойници, които, докарани до отчаяние от гнета на феодалите и жестоките закони за защита на горите, се събираха на чети, настаняваха се в горите и пустите места и нехаеха за правосъдието и управлението на страната. Самите феодали, всеки един укрепен в замъка си като малък суверен в кралството си, стояха начело на банди, не по-малко необуздани, отколкото четите на признатите разбойници. За да поддържат тези наемници и великолепието и разкоша, към който ги тикаше гордостта им, феодалите вземаха назаем пари от евреите с безбожна лихва, която като неизлечима язва разяждаше състоянието им, ако обстоятелствата случайно не им дадяха възможност с някакво жестоко насилие да се освободят от кредиторите си.
Английският народ пъшкаше сега под разнообразните тегоби, наложени от бедственото положение на страната, а за бъдещето можеше да мисли само с още по-голям страх и ужас. За да утежни още повече участта му, в страната върлуваше някаква опасна заразна болест. Благоприятствана от нечистотията, слабата храна и мизерните жилища на по-низшите слоеве, тя покосяваше живота на мнозина, а останалите
