заплаха, когато бе възпрян отчасти от придружителите си, които се струпаха около него, молейки го да се сдържа, отчасти от вика на тълпата, която високо акламираше смелата постъпка на Седрик. Принцът завъртя гневно очи, сякаш търсеше лека и безопасна жертва, и срещайки твърдия поглед на стрелеца, когото вече описахме и който сега продължаваше да акламира Седрик въпреки намръщения поглед на принца, поиска да узнае защо вика.
— Аз винаги приветствам — каза селянинът, — когато видя добра стрелба или смел удар.
— Така ли? — отвърна принцът. — Тогава сигурно и ти умееш добре да улучваш целта.
— Улучвам прицел като горянин, и то от голямо разстояние.
— Дори прицела на Уот Тиръл67 от сто ярда — добави един глас изотзад, но чий беше той, не се разбра.
Този намек за съдбата на дядо му Уилиъм Руфъс не само раздразни, но и уплаши принц Джон. Но той се задоволи само да посочи селянина на войниците, които пазеха игрището, и да им заповяда да не изпускат от очи този самохвалко.
— В името на света Гризелда — прибави той, — ще видим и твоето изкуство, щом толкова се възхищаваш от подвизите на другите.
— Няма да избягам — каза селянинът с характерното си спокойствие.
— А сега станете, саксонски простаци! — каза буйният принц. — Кълна се в небето, че щом един път сам казал, евреинът трябва да седне между вас.
— В никакъв случай, ваша светлост! Не подобава на хора като нас да седят редом с господарите на земята — рече евреинът, който в стремежа си за предно място бе готов да спори със западналия и обеднял потомък на рода Мондидие, но съвсем не желаеше да се натрапва на богатите саксонци.
— Върви горе, невярно куче, щом ти заповядам — извика принц Джон, — или ще наредя да ти одерат черната кожа и да я ощавят за конски хамути.
При тази покана евреинът започна да се изкачва по стръмните тесни стълби към галерията.
— Да видя кой ще посмее да го спре! — рече принцът, втренчвайки поглед в Седрик, чиято поза показваше, че възнамерява да блъсне евреина с главата надолу.
Тази беда бе предотвратена от шута Уомба, който скочи между господаря си и Исак и като извика в отговор на предизвикателните думи на принца: — Ето на, аз ще го сторя — бутна пред брадата на евреина парче свинско месо, което измъкна изпод пелерината си и което без съмнение бе скрил там, опасявайки се, че турнирът ще трае по-дълго, отколкото може да издържи стомахът му. Като видя под носа си това, от което неговото племе така силно се отвращава, и дървената сабя, която шутът в същото време размаха над главата му, евреинът се дръпна назад, подхлъзна се и се търкулна надолу по стъпалата — весело зрелище за околните, които избухнаха в гръмогласен смях заедно с принц Джон и свитата му.
— Дай ми заслужената награда, братовчеде принц. Аз повалих честно врага си със сабя и щит — каза Уомба и размаха в едната си ръка месото, а в другата дървения меч.
— Кой си ти и какъв си, благородни рицарю? — запита принц Джон, като все още се заливаше в смях.
— Глупец по наследствено право — отвърна шутът. — Аз съм Уомба, син на Безумния, който пък бе син на Вятърничавия, а той пък бе син на градския съветник.
— Сторете място на евреина на първия ред — каза принц Джон, който охотно се възползува от случая да се откаже от първоначалното си намерение. — Законите на хералдиката не позволяват да се сложи победеният наравно с победителя.
— Още по-лошо е да се сложи мошеник до глупак — отвърна шутът, — а най-лошо от всичко — евреин до сланина.
— Благодаря, момчето ми — извика принц Джон, — ти ми харесваш. Хей, Исак, дай ми назаем една шепа жълтици.
Докато евреинът, смаян от тази молба, която не смееше да отхвърли, а и не желаеше да изпълни, ровеше в кожената кесия, която бе извадил от пояса си, мъчейки се може би да реши колко жълтици най- малко могат да минат за една шепа, принцът се наведе от коня си и сложи край на колебанията му, като грабна кесията от ръцете му. И хвърляйки на Уомба две жълтици, извадени от нея, препусна наново из игрището, оставяйки евреина на подигравките на околните, а сам обсипан с овации от зрителите, сякаш бе извършил честно и благородно дело.
ГЛАВА VIII
Внезапно принц Джон спря сред кавалкадата си и като се обърна към абата на Жорво, заяви, че забравил главната си работа днес.
— Кълна се във всичко свято — каза той, — ние пропуснахме, господин абат, да определим прекрасната кралица на любовта и красотата, чиято бяла ръка трябва да даде палмата на първенството на победителя. Що се отнася до мен, аз съм либерален в схващанията си и нямам нищо против да дам гласа си за чернооката Ребека.
— Света богородице! — отвърна абатът и вдигна ужасен очи към небето. — Та тя е еврейка! Бихме заслужили да ни изгонят с камъни от игрището, а пък аз още не съм толкова остарял, та да ми се ще да ставам мъченик. Пък и кълна се в моя светец покровител, тя далеч не може да се сравнява с прекрасната саксонка Роуина.
— Саксонка или еврейка отвърна принцът, — куче или свиня, какво от това? Аз казвам да изберем Ребека, па макар и само за да ядосаме саксонските простаци.
Дори сред най-приближените му придружители се разнесе ропот.
— Това вече не е шега, милорд — обади се де Брейси, — никой от тук присъстващите рицари няма да се примири, ако направите опит да го обидите така.
— Това би било съзнателно оскърбление — обади се един от най-старите и влиятелни привърженици на принц Джон, Уолдемар Фицърс — и ако ваша милост си го позволи, то без съмнение ще се отрази пагубно върху вашите планове.
— Аз ви държа при себе си, сър — каза Джон, дръпвайки високомерно юздата на жребеца си, — като свой придворен, а не като съветник.
— Тези, които следват ваша милост по пътя, който сте си избрали — отвърна Фицърс тихо, — добиват права на съветници, защото техните интереси и тяхната безопасност са не по-малко застрашени от вашите собствени.
От тона, c който бяха изречени думите му, Джон схвана, че трябва да се подчини.
— Аз само се пошегувах — каза той, — а вие всички се нахвърлихте върху ми като усойници! — По дяволите, изберете си, която щете!
— Не, не — каза де Брейси, — нека тронът на красивата кралица да остане празен, докато бъде избран
