шотландски диалект, премина с широки крачки през стаята и после, с израз на упорита решителност да изчака и види какво ще става, седна на чамовата маса и засвири с уста някакъв стратспей137.
Господин Джарви, който, изглежда, беше много експедитивен в търговските си работи, скоро показа, че е разбрал съдържанието на прочетените документи, и се обърна към господин Оуън със следните думи:
— Е, господин Оуън, вашата фирма дължи известни суми на господа Маквити и Макфин (срам на мръсните им мутри — много повече пари спечелиха те от онази сделка с дъбовите гори в Глен Келзикат, която ми измъкнаха от ръцете — с вашата благословия, трябва да кажа, господин Оуън, — но това няма значение сега). Е добре, сър, вашата фирма им дължи тези пари. И заради тях и някои други задължения на фирмата ви те са ви пипнали и са завъртели два пъти Станчълзовия ключ подире ви. Е добре, сър, вие дължите тези пари, а може би дължите още пари и на други хора, може би дължите и на мен, съветника Никъл Джарви.
— Не мога да отрека, сър, че към днешна дата балансът може да е в наша вреда — каза Оуън, но бъдете така добър да вземете пред вид…
— Сега нямам време да вземам нищо пред вид, господин Оуън, когато сме още тъй близо до неделята и съм станал по туй време от топлия си креват — а пък тук има и течение, — нямам време нищо да взема пред вид. Но, сър, както казах, вие ми дължите пари, не го отричате; дължите ми пари, малко ли са, много ли са, няма значение. Обаче, господин Оуън, аз не виждам как вие, пъргав човек, който разбира от търговия, можете да оправите работата, за която сте дошли, и да се разплатите с нас (за което твърдо се надявам), щом ви държат да лежите в тъмницата на Глазгоу. Е добре, сър, ако можете да намерите поръчител judicio sisti138, т.е. да гарантира, че няма да избягате от страната, но че ще се явите в съда, когато ви извикат, и ще освободите поръчителя си от задълженията му, можем да ви пуснем от затвора още тази сутрин.
— Господин Джарви — каза Оуън, — ако се намери някой-приятел да поръчителствува за мен в този смисъл, аз без съмнение ще използувам свободата си за доброто на фирмата — и на всички свързани с нея.
— Е добре, сър — продължи Джарви, — без съмнение, ако се намери такъв приятел, той ще очаква от вас да се явите в съда, когато ви повикат, и да го освободите от задълженията му.
— И аз ще направя това тъй сигурно, както две и две прави четири, освен ако съм болен или мъртъв.
— Е добре, господин Оуън — каза глазгоучанинът, — аз ви вярвам и ще докажа това, сър. Аз съм предпазлив човек, както е добре известно, и работлив, както знае целият град. Аз мога да печеля пари и да си пазя парите и да си зная сметката не по-зле от всеки друг на Солни пазар, пък дори и на улица Галоугейт. Аз съм благоразумен човек като баща си черковния настоятел. Но по дяволите, човече, няма да оставя аз един честен порядъчен мъж, който разбира от търговия и иска да се отнася почтено към всички, да лежи в затвора без полза за самия себе си и за кой да е друг. Аз самият ще ви стана поръчител. Но запомнете, че се касае за поръчителство judicio sisti, както казва градският писар, а не judicatum solvi. Запомнете, защото има голяма разлика.
Господин Оуън го увери, че при сегашното положение на нещата той не би могъл да очаква от никого да стане поръчител за самото изплащане на дълга, но че няма ни най-малка, причина Джарви да се страхува от загуба поради това, че той, Оуън, може да не се яви в съда, когато бъде надлежно призован.
— Вярвам ви, вярвам ви. Достатъчно, няма нужда от повече думи. Ще ви пуснем преди закуска тази сутрин. А сега да видим тези ваши приятели по килия какво имат да кажат за свое оправдание и как в името на анархията са попаднали тук по това време.
Глава XXIII
Съдията пое светлината от ръката на прислужницата си и като Диоген с фенер в ръка из улиците на Атина, се приближи да ни разгледа. Сигурно, също като този циник, не очакваше да открие нещо особено ценно. Най-напред се приближи до моя тайнствен водач, който — седнал върху масата, както казах вече, с очи, вперени в стената, с лице, застинало в израз на непоколебима решителност, с ръце, скръстени на гърдите хем небрежно, хем предизвикателно, тропайки с петата си по крака на масата в такта на мелодията, която продължаваше да си подсвирква — срещна изпитателния поглед на господин Джарви с пълно спокойствие и самоувереност. За момент това обърка добрата памет и мъдростта на този остър и внимателен наблюдател.
— A-а, e-е, о-о! — възкликна съветникът. — Кълна се в съвестта си! Не може да бъде! И все пак… Не! Не може да бъде! И все пак… Дявол ме взел, какво приказвам! Разбойнико, грабител, ти дявол същи, за добро не си се родил! Ти ли си бе!
— Както виждаш, градски съветнико — беше лаконичният отговор.
— Поврага! Съвсем се обърках! Ти, изменнико и разбойнико, ти сам да се намъкнеш в затвора в Глазгоу! Колко мислиш, че струва главата ти, а?
— Хм, ако се премери точно и без надценка, мисля, че ще струва колкото един кмет, четири градски съветници, един градски писар и шест черковни настоятели…
— Ах ти, негоднико, трябва съвсем да си пощурял! — прекъсна го господин Джарви. — Спомни си греховете си и се приготви, защото ако кажа една дума…
— Вярно, господин съветник — отговори му другият, като скръсти ръце зад гърба си с пълен nonchalance139, — само че ти никога няма да кажеш тази дума.
— Защо пък да не я кажа? — извика съдията. — Защо пък не? Я ми кажи — защо пък не?
— По три достатъчно важни причини, съветнико Джарви. Първо — заради старото ни приятелство. Второ — заради оная баба край огнището в Стъкавралахън, която ни смесила кръвта, за мой срам! Да ме направи роднина с един търговец, с един тъкач, който се е разправял със станове и совалки като прост работник! И най-после, съветнико, защото само да забележа и най-малкия признак, че можеш да ме издадеш, ще ти размажа мозъка, преди някой да успее да ти се притече на помощ!
— Ти си дързък и отчаян злодей, сър — отвърна неустрашимият съветник. — И знаеш, че те познавам като такъв и че не бих рискувал да ти падна на мерника.
— Знам — каза другият, — че имаш благородна кръв в жилите си и не бих искал да сторя зло на собствения си роднина. Но аз ще си изляза оттук така свободно, както и влязох, или иначе дори стените на затвора в Глазгоу ще има десет години да разправят за мен.
— Добре, добре — каза съветникът. — Кръвта вода не става. Не прилича на роднина и приятел да търси недостатъци, където другите не ги виждат. Много ще се натъжи старата баба в Стъкавралахън да чуе, че ти, планински хайдутино, си ми строшил главата или пък че аз съм станал причина да ти окачат въжето на
