горяха от желание да ги пипнат, както Цезар короната си на луперкалиите194. — Бунтът е по-лошо нещо от магията и разбойничеството. Това и в библията го пише.
— Нищо, че така ни учи Светото писание, братовчеде — каза разбойникът. — Нали по честен начин попаднаха в твоите ръце като заплащане на един редовен дълг. Тези пари идват от единия крал, а ти, ако искаш, можеш да ги дадеш на другия. А те ще послужат, за да отслабят неприятеля, и то точно там, където е най-слабото място на крал Джеймс, защото бог ми е свидетел, че не му липсват верни сърца и ръце, готови да му служат, но струва ми се, че му трябват пари.
— Тогава няма да спечели много последователи между жителите на Горна Шотландия, Робин — каза господин Джарви и поставяйки отново очилата на носа си, разви фишека с монети и започна да ги брои.
— Нито пък между хората от Долна Шотландия — каза Мак-грегър, вдигайки вежди. Той ме погледна, после изви очи към господин Джарви, който съвсем не бе схванал подигравката и продължаваше да претегля на ръка всяка жълтица с обичайната си педантичност. И след като два пъти преброи сумата, с която се изплащаше целият дълг, главницата и лихвата, той върна три жълтици, за да купят с тях рокля на братовчедка му, и още две за двете момчета, като заръча да си купят, каквото си щат с тях освен барут. Планинецът разтвори широко очи при тази неочаквана щедрост от страна на своя роднина, но много вежливо прие подаръка, който временно остави на съхранение в кесията си.
След това съветникът извади разписката за дълга, на гърба на която предварително бе написал, че дългът е изплатен, и след като сам се подписа, ме помоли също да се подпиша в качеството си на свидетел. Аз се подписах и съветникът Джарви се огледа загрижено наоколо за някой друг, защото по шотландския закон трябва да се подпишат двама свидетели, за да бъде валидна разписката за заема или погашението му.
— Едва ли ще намериш човек, който да знае да пише, на три мили оттук освен нас самите — каза Роб. — Но аз лесно ще разреша въпроса.
И взимайки листа от братовчеда си, той го хвърли в огъня. Сега беше ред съветникът Джарви да гледа учудено, но неговият роднина продължи:
— Така уреждаме ние сметките си в Горна Шотландия. Може да дойде време, братовчеде, когато мои приятели да пострадат за това, че са имали вземане-даване с мене, ако пазя всички тия разписки.
На този аргумент съветникът нямаше какво да отговори. Донесоха вечерята, която бе толкова изобилна и дори изискана, че се учудихме, като се има пред вид къде ни я поднясят. Повечето храни бяха студени, от което разбрахме, че са готвени далече от тук. Имаше няколко бутилки хубаво френско вино, които придаваха още по-добър вкус на различните баници с дивеч, както и на другите ястия. Аз забелязах, че Макгрегър, който играеше ролята на много щедър и грижлив домакин, ни помоли да извиняваме, че някои от ястията са били наченати, преди да ни ги поднесат.
— Трябва да знаете — каза той на господин Джарви, но без да поглежда към мене, — че не сте единствените гости тази вечер в страната на Макгрегър, което без съмнение ще повярвате, защото в противен случай жена ми и двете момчета биха били много щастливи да ви обслужат, както подобава.
Съветникът Джарви сякаш се радваше на всяко обстоятелство, което им пречеше да присъствуват, и аз напълно бих споделил неговото мнение, ако извинението на разбойника не ме караше да мисля, че те прислужват сега на Даяна и нейния другар, когото дори и в мислите си не можех да търпя да нарека неин съпруг.
Докато неприятните мисли, които се породиха у мен по този повод, пресякоха добрия ми апетит и хубавото настроение от оказаното гостоприемство, аз забелязах, че Роб Рой се бе погрижил да ни се приготвят по-добри условия за спане, отколкото имахме предната нощ. Два от сравнително най-солидните одъра, които се намираха край стената на колибата, бяха покрити с цъфнал пирен и толкова добре наредени, че с цветята най-отгоре те ни послужиха като чудесни пружиниращи и ароматни дюшеци. Върху тези натъпкани с растителност легла постлаха пелерини и завивки, каквито можеха да намерят, така че креватите бяха както топли, така и меки. Съветникът изглеждаше съвсем изтощен. Аз реших да му говоря едва на следващата сутрин. И затова го оставих да си легне, щом свърши богатата си вечеря. Макар и уморен и загрижен, съвсем не ми се спеше, а по-скоро изпитвах едно силно безпокойство, което доведе до по-нататъшни разговори с Макгрегър.
Глава XXXV
— Вие сте особен човек, господин Озбълдистън — каза Макгрегър, като ми подаде шишето с вино. — Почти нищо не хапнахте, не ви се спи, при това не пиете, макар да е твърде вероятно това шише бордо да е дошло от избата на сър Хилдебранд. Ако винаги бяхте така въздържан, нямаше да си навлечете смъртната омраза на братовчеда си Рашли.
— Ако всякога бях благоразумен — казах, като се изчервих при мисълта за онази случка, която той възкреси в паметта ми, — щях да избягна едно още по-голямо зло — упреците на собствената си съвест.
Макгрегър ми хвърли остър и почти свиреп поглед, сякаш за да познае дали порицанието, което явно го бе засегнало, бе казано нарочно. Но той схвана, че имам пред вид себе си, а не него, и се обърна към огъня с дълбока въздишка. Последвах примера му и двамата известно време мълчахме, всеки потънал в собствените си мъчителни мисли. Всички в колибата вече спяха, или поне мълчаха, освен ние двамата.
Макгрегър пръв заговори с тон на човек, който е твърдо решен да подхване един доста неприятен разговор.
— Братовчед ми Никъл Джарви има добри намерения — каза той, — но прекалява с натякванията си пред човек с моя нрав и в моето положение, като се има пред вид какъв съм бил, какъв съм бил принуден да стана и главно, какво ме е накарало да стана това, което съм.
Той замълча. Макар да предчувствувах, че разговорът можеше да доведе до разискването на твърде деликатни въпроси, позволих си да отговоря, че без съмнение много неща в сегашното му положение, трябва да му са крайно неприятни.
— Бих бил много щастлив да узная — добавих аз, — че ще ви се удаде случай почтено да излезете от това положение.
— Говорите като момче — отвърна Макгрегър с нисък глас, в който се долавяше далечен гръм, — като момче, което си мисли, че старият чворест дъб може да се огъва като млада фиданка. Нима мога да забравя позора да бъда поставен вън от закона, да бъда заклеймен като предател; нима мога да забравя; че за главата ми дават награда; сякаш съм вълк, че се отнасят със семейството ми като с женската и малките на планинската лисица и смятат, че са в правото си да ги тормозят, оскърбяват и унижават, че и името ми, наследено от стар и благороден род на войнствени прадеди, е почернено, сякаш заклинание, с което призовават дявола!
Като говореше, ми стана ясно, че с изброяването на всички понесени от него обиди той разпалва гнева си, за да може да оправдае в собствените си очи грешките, които те го бяха накарали да извърши. И той
