— А от преследване — каза съветникът — може и мъдрият да подлудее.
— Тогава как ли действува то на хора като нас, който живеем като прадедите си от преди хиляда години и едва ли сме по-просветени? Можем ли да считаме, че техните кървави закони против нас — бесилките, обезглавяванията, гоненията, очернянето на едно старо и благородно име — заслужават да се отнасяме с тях по друг начин, освен като с неприятели? Ето аз съм участвувал в безброй битки и никога не съм ранявал човек освен когато ми кипне кръвта. А те искат да ме хванат и да ме обесят като без-, стопанствено куче пред портата на първия големец, който ми има зъб.
Аз отговорих, че обявяването на неговото име и род извън законите се струва на англичаните много жесток и безсмислен произвол. И след като го поуспокоих, отново заговорих за предложението си да настаня самия него, ако желае, и синовете му на военна служба в чужбина. Макгрегър ми стисна сърдечно ръка и като ме задържа, за да остави господин Джарви да мине пред нас — маневра, за която тесният път послужи като извинение, ми каза:
— Вие сте добросърдечен и честен младеж и без съмнение умеете да уважавате чувствата на човек на честта. Но пиренът, по който съм стъпвал приживе, трябва да цъфти на гроба ми. Сърцето ми би се свило и ръката ми би изсъхнала като попарена от слана папрат, ако не виждам вече родните си планини. И няма място на света, което би ме утешило за загубата на тези чукари и пещери, които виждате наоколо, колкото и диви да са те. Ами Хелън — какво би станало с нея, ако я оставя изложена на нови оскърбления и жестокости? И как би понесла тя да се махне от местата, където споменът за неправдите постоянно се подслажда от спомена за отмъщението? Веднаж бях така притиснат от най-големия ми враг, че бях принуден да отстъпя пред силата и да се дигна с хората си и семейството си от родната си страна и временно да се оттегля в страната на Маккалъм Мор. И Хелън така плака и нарежда при тръгването ни, а думите й се лееха, сякаш излизаха от устата на самия Макримън195, и бяха тъй тъжни и жални, че сърцата ни само дето не се пръснаха от мъка, като седяхме и я слушахме. Сякаш дете ридаеше за родната си майка, сълзи се лееха по грубите лица на нашите юнаци, когато тя нареждаше. Такава мъка втори път не искам да преживея, та ако ще и да ми върнат всичките земи, които Макгрегъровци някога са притежавали.
— Но вашите синове — казах аз — са на възраст, когато сънародниците ви обикновено нямат нищо против да видят света.
— И аз бих бил доволен — отговори той — те да си опитат късмета във френската или испанската войска, както често правят шотландските благородници, и снощи вашият план ми се видя доста приемлив. Но тази сутрин, преди да станете, аз говорих с негово превъзходителство.
— Значи, те са били толкова близо до нас? — възкликнах аз и сърцето ми се разтуптя тревожно.
— По-близо, отколкото си мислехте — отговори Макгрегър. — Но на него май му се зловидеше да говорите с младата дама; така че…
— Нямало е защо да му се зловиди — отговорих аз доста надменно. — Не бих му се натрапил.
— Няма защо да се обиждате и да ме гледате изпод вежди като дива котка от гъсталак, защото трябва да знаете че той от сърце ви мисли доброто и го е доказал. И отчасти затова сега е пламнал пиренът.
— Пламнал пиренът?196 — казах аз. — Не ви разбирам.
— Е — поде Макгрегър, — много добре знаете, че жените и парите са причина за всички злини в света. Аз винаги съм подозирал братовчед ви Рашли, откак той разбра, че няма да спечели Дай Върнън, и мисля, че намрази негово превъзходителство главно заради това. После дойде и спорът за връщането на вашите книжа; и сега вече имаме пълни доказателства, че щом бил принуден да ги предаде, веднага отишъл в Стърлинг и издал на правителството всичко, което тихомълком се вършеше между нас планинците, като прибавил и неща, каквито не е имало. И без съмнение по тази причина в цялата страна бяха взети мерки да се хване негово превъзходителство и дамата и така неочаквано да нападнат и мен. И не се съмнявам ни най-малко, че нещастният Морис, с когото можел да си прави каквото иска, е бил подведен от него и от някои благородници от Долна Шотландия да ме улови с измама, както се опита и да направи. Но даже и Рашли да беше последният и най-добрият от рода си, ако се срещна пак с него, дяволът да се навре в гръкляна ми с гол нож на кръста, ако се разделим преди моята кама да опознае кръвта му!
Той злокобно се намръщи, когато изрече тази заплаха, и сложи рака на камата си.
— Почти бих се радвал на всичко, което стана — казах аз, — ако можех да се надявам, че предателството на Рашли ще предотврати избухването на необмисленото и отчаяно съзаклятие, чийто главен двигател отдавна подозирам, че е бил.
— Не се надявайте на това — каза Роб Рой. — Измяната никога не е увредила на една права кауза. Вярно е, че той бе напълно посветен на нашите тайни. Ако не беше така, замъците Стърлинг и Единбург щяха да бъдат в наши ръце сега или в най-близко време, което вече едва ли може да се очаква. Но твърде много хора са замесени в тази работа и каузата ни е твърде добра, за да се откажем от нея заради доносничеството на един предател, и това скоро ще се види и чуе. И така, както бях понечил да ви кажа, сърдечно ви благодаря за предложението ви относно синовете ми, което снощи бях склонен да приема за тяхно добро. Но сега виждам, че предателството на този негодяй ще убеди нашите големци, че трябва незабавно да въстанат и да нанесат първия удар, ако не искат да ги хванат в собствените им домове, да ги вържат като кучета и да ги откарат в Лондон както честните благородници и джентълмени през 1707 година. Гражданската война е като дракон. От десет години седим и мътим яйцето, в което се крие, и можехме още десет години да седим, но ето че идва Рашли, счупва черупката и чудовището изскача сред нас и ни зове на огън и меч. При такова положение аз се нуждая от всички свои хора. И без да обиждам краля на Франция и на Испания, на които желая само добро, крал Джеймс не е по-лош от кой да е от тях и има по-голямо право над Хамиш и Роб, които по рождение са негови поданици.
Веднага ми стана ясно, че тези думи предвещаваха едно общонародно въстание. И тъй като би било безполезно и опасно да оспорвам политическите убеждения на своя водач на такова място и в такъв момент, аз се задоволих да изразя съжалението си за бъркотията и нещастията, които сигурно щяха да последват от едно общо въстание в полза на заточената кралска фамилия.
— Нека, нека — отвърна Макгрегър. — Виждали ли сте да се оправи времето без буря? И ако светът се обърне наопаки, честните хора може би ще спечелят от това.
Аз отново се опитах да го заговоря за Даяна. Но макар че при всички други случаи и на всички други теми той се изказваше с една свобода, която не ми беше особено приятна, точно на тази тема, която най- много ме интересуваше, той се показваше крайно резервиран. И сега се задоволи да ми каже само, че се надявал дамата скоро да бъде в една по-спокойна страна, отколкото можеше да се очаква да бъде Шотландия за известно време. Трябваше да се задоволя с този отговор и да продължавам да се надявам, че случаят, както и друг път, ще ми помогне и ще ми даде поне тъжното удовлетворение да се сбогувам с тази, която бе завладяла сърцето ми далеч повече, отколкото бях предполагал до момента, когато трябваше да се разделя с нея завинаги.
Вървяхме край брега на езерото около шест английски мили по една лъкатушна пътека сред най- разнообразна и красива природа, докато стигнахме някакъв чифлик или пръснати колиби близо до изворите на красивото езеро, наречено, ако се не лъжа, Ледиарт или с някакво подобно име. Тук ни чакаше голяма група от четата на Макгрегър. Племена, които са диви или, по-точно казано, още примитивни, обикновено проявяват верен усет и естествено красноречие именно защото не са обвързани от превзети обществени предписания. Доказателство за това беше мястото, което планинците бяха избрали, за да приемат гостите си. Казват, че един британски монарх би направил добре да приеме посланиците на своя силен съперник в кабината на военен кораб; и един горношотландски вожд проявяваше добър усет, като бе избрал едно място, където величавата природна красота на неговата страна можеше да окаже пълно въздействие върху гостите му.
Изкачихме се на около двеста метра над брега на езерото покрай един буен поток. На дясната ни страна останаха четири-пет планински колиби с толкова малки парчета орна земя около тях, че явно ги обработваха с лопата, а не с плуг. Малките нивички сякаш бяха изрязани от окръжаващата ги ниска гора и посети с ечемик и овес. Над това местенце склонът ставаше по-стръмен и на хребета видяхме блестящите оръжия и разветите плащове на петдесетина последователи на Макгрегър. Те стояха на едно място, което не мога да си спомня без възторг. Потокът, който се спускаше стремглаво от планината, тук срещаше преграда от скала и образуваше два водопада. Първият, над който се простираше един великолепен стар дъб, надвиснал от отсрещния бряг, засенчвайки тъмната водна струя, беше може би дванадесет стъпки
