висок; раз-пенените води падаха в красив каменен басейн, тъй правилен, сякаш беше изваян от скулптор, и след като се въртяха по кремъчния му ръб, пак се спускаха буйно през една тъмна и тясна пропаст поне петдесет стъпки висока и оттам поемаха бързо, но сравнително по-спокойно, към езерото.
С естествения усет на планинците, и особено на горношотландците, у които често съм забелязвал чувство за романтика и поезия, жената на Роб Рой и неговите хора ни бяха приготвили утринна закуска на едно място, което не можеше да не изпълни чужденеца с благоволение. Освен това те са по природа сериозни и горди хора и колкото и да ни се виждат първобитни, проявяват разбиранията си за етикет и вежливост по начин, който би изглеждал пресилен, ако зад тези прояви не се чувствуваше голямата им сила. Защото трябва да се признае, че крайната почтителност и строгият етикет, който би изглеждал смешен у един обикновен селянин, ни се виждат съвсем уместни, като салют на отряд гвардейци, у напълно въоръжени планинци. И така, ние бяхме посрещнати и приети с доста голяма тържественост.
Разпръснатите по склона шотландци се събраха, когато се появихме, и застанаха твърдо и неподвижно в гъсти колони зад три фигури, в които скоро разпознах Хелън Макгрегър и двамата й синове. Самият Макгрегър подреди свитата си в тила и като помоли господин Джарви да слезе от коня на стръмното място, тръгна бавно нагоре, водейки ни начело на групата. Докато вървяхме, чувахме дивите тонове на гайдите, които губеха неблагозвучността си, като се смесваха с трясъка на водопада. Когато се приближихме, жената на Макгрегър излезе напред да ни посрещне. Беше облечена по-грижливо и по-женствено, отколкото предишния ден, но изразът на лицето й беше все така горд, непреклонен и решителен. И когато тя неочаквано прегърна моя приятел съветника, който не бе твърде възрадван от това посрещане, по движенията на перуката, гърба и краката му видях, че той се чувствува в положението на човек, който внезапно е попаднал в прегръдките на мечка и не знае дали животното е разгневено, или добре разположено.
— Братовчеде — каза тя, — добре си дошъл, също и вие, страннико — добави тя, като пусна уплашения ми другар, който инстинктивно се отдръпна и си оправи перуката. — Добре дошъл и на вас. Вие дойдохте в нашата нещастна страна, когато бяхме разгневени и ръцете ни бяха покрити с кръв. Простете за грубия ни прием и винете за него лошите времена, а не нас.
Докато говореше, държането й беше царствено и тонът и маниерът й подхождаше на кралски двор. В говора й нямаше нито следа от просторечието, което обикновено свързваме с долношотландския диалект. Чувствуваше се силна провинциална интонация, но във всяко друго отношение думите, които Хелън Макгрегър превеждаше от родния си поетичен гелски на английски, който тя бе научила, както ние учим класически езици, и вероятно никога не бе чувала в ежедневния живот, бяха изящни, звучни и патетични. Нейният мъж, който бе попадал във всякакви положения, говореше много по-просто и непретенциозно, но дори и неговият език достигаше една изисканост на израза, както вероятно сте забелязали, ако съм го предал вярно, когато разискваните въпроси бяха вълнуващи и важни. Струва ми се, че той, както и други горношотландци, които познавам, си служеха с долношотландски диалект в обикновен или шеговит разговор, а когато бяха сериозни или възбудени, прибягваха до изразните средства на родния си език и изказвайки мислите си на английски, изразите им бяха силни, поетични и в приповдигнат стил. И наистина езикът на чувствата е почти винаги чист и силен и често когато един шотландец напада друг с поток от горчиви думи, ще чуете нападнатият да дразни противника си, като му казва: „Ето че проговори на английски.“
Както и да е, жената на Макгрегър ни покани на сложената на тревата трапеза, пълна с всички вкусни неща, които предлагат планините им. Но тази закуска бе помрачена от неизменния сериозен израз на нашата домакиня, както и от незаличимия и тревожен спомен за случилото се предишния ден. Напразно водачът ни се мъчеше да ни развесели; душите ни бяха смразени като на погребално пиршество; и на всички ни олекна, когато закуската свърши.
— Сбогом, братовчеде — каза тя на господин Джарви, когато станахме. — Най-доброто пожелание, което Хелън Макгрегър може да направи на един приятел, е да не я вижда повече.
Съветникът искаше да отговори вероятно с някоя изтъркана поучителна фраза, но спокойната и скръбна строгост на лицето й победи сухата, педантична важност на съдията. Той се изкашля, захъка, поклони се и не каза нищо.
— А на вас, страннико — каза тя, — трябва да предам един спомен от едно лице, което вие никога няма…
— Хелън — прекъсна я Макгрегър със строг и силен глас, — какво значи това? Нима си забравила какво ти поръчаха?
— Макгрегър — отвърна тя, — не съм забравила нищо, което трябва да помня. На тези ръце — каза тя, протягайки дългите си голи, жилести ръце — не прилича да предават подарък от любима, ако той е свързан с друго освен със скръб. Млади момко — каза тя, подавайки ми един пръстен, който много добре си спомних, защото беше едно от малкото украшения, които госпожица Върнън понякога носеше, — това ви праща една жена, която никога вече-няма да видите. Този дар не носи радост и подобава да ви бъде даден от човек, който никога не ще познае радостта. Последните й думи бяха — „Нека той да ме забрави завинаги.“
— А нима тя мисли, че това е възможно — възкликнах аз, без да съзнавам, че говоря.
— Всичко може да се забрави — каза необикновената жена, която ми предаде пръстена. — Всичко освен позора и желанието за мъст.
— Свирете! — извика Макгрегър, тропайки нетърпеливо с крак. Писнаха гайди и туриха край на нашия разговор с треперливите си, дразнещи звуци. Сбогувахме се безмълвно с нашата домакиня и потеглихме пак на път. Аз имах още едно доказателство, че Даяна ме обича и че съм навеки разделен с нея.
Глава XXXVI
Пътят ни минаваше през пуста, но романтична местност, на която аз не можех да обърна внимание в мъката си и затова няма да се опитам да я опиша. Високият връх Бенлоумънд, който господствува тук над планините, бе най-характерната черта на пейзажа от дясната ни страна. Отърсих се от апатията си едва когато след дълго и уморително вървене преминахме един проход и пред очите ни се разкри езерото Лоумънд. Няма де се опитвам да ви описвам това, което едва ли можете да си представите, без да го видите. Но наистина това великолепно езеро, с безбройните си красиви острови с най-различни форми и очертания, които фантазията може да си представи, което се стеснява на северния край, докато се изгуби сред тъмните отдалечаващи се планини, а на южния постепенно се разширява и разлива покрай многобройните заливи и носове на една хубава и плодородна земя — това езеро е една от най-чудните, красиви и възвишени гледки в природата. Източният му край, с особено нарязан и скалист бряг, беше по онова време главното седалище на Макгрегър и клана му. Един малък гарнизон беше настанен на централно място между езерото Лоумънд и друго едно езеро, за да възпира неговите нашествия. Доброто стратегическо положение на тая област обаче, с нейните безбройни проходи, блата, пещери и други места за укриване и за самоотбрана, правеше установяването на това малко укрепление да прилича по-скоро на признание за съществуването на опасност, отколкото на някаква гаранция срещу нея.
При много случаи, както при този, на който бях свидетел, гарнизонът беше понасял загуби поради смелия дух на обявения извън закона водач и последователите му. Когато той самият командуваше тези поражения, никога не са били очерняни с прояви на жестокост, защото той беше и добър, и мъдър, и разбираше на каква опасност би се изложил, ако възбуди ненужна омраза. С радост узнах, че той беше наредил да се пуснат на свобода пленените предишния ден. Разправят се много случаи за милосърдието,
