му дал и средства да се върне бързо в Глазгоу, за да съобщи на моите близки за опасното ми и неприятно положение.
Андрю беше от тези хора, които се ласкаят от вниманието и тежестта, каквито временно придобива носителят на лоши вести, и затова съвсем не смекчил разказа си особено когато богатият лондонски търговец неочаквано се оказал един от слушателите му. Той надълго и нашироко разказал за опасностите, от които съм се бил отървал, главно, както загатнал той, благодарение на неговия собствен опит, усилия и мъдрост. Тъжно и жално било да си помисли само човек какво щяло да стане с мен сега, когато добрият ми ангел в негово лице не бил вече до мен. Съветникът пет пари не струвал в беда, дори нещо по-лошо, защото бил самонадеян човек, а Андрю мразел самонадеяността. Сигурно тъжна щяла да бъде съдбата на младия господин сред пистолетите и карабините на войниците, които стреляли куршуми като град, сред камите и мечовете на планинците и дълбоките води на Ейвъндоу.
Тези изявления сигурно щели да докарат Оуън до отчаяние, ако беше сам и без подкрепа. Но баща ми познаваше добре хората и веднага разбрал що за човек е Андрю и колко струват неговите сведения. Но дори и без преувеличения положението би било достатъчно тревожно за един баща. Той решил сам да тръгне да ме освободи чрез откуп или преговори и до късно през нощта стоял с Оуън, за да напишат няколко належащи писма и да подготвят някои работи, които трябвало да се извършат през време на отсъствието му. Така именно се случи, че аз ги намерих още будни.
Мина много време, преди да се разделим, за да си легнем, и понеже бях твърде неспокоен, за да спя дълго, аз станах рано на другата сутрин. Андрю ми прислужваше при ставането, както изискваше постът му. Той се яви пред мен не като плашилото, което представляваше в Абърфойл, а в одеждите на погребален агент — в хубав черен костюм за дълбок траур. Едва след няколкократни запитвания, които мошеникът се преструваше, че не разбира, аз Открих, че той бил сметнал, че е прилично да облече траур поради неизразима загуба (моята смърт); и понеже посредникът, от чийто магазин купил дрехите, отказал да ги вземе назад, а собствените му дрехи били унищожени или откраднати, когато изпълнявал службата си към моя милост, сигурно аз и уважаемият ми баща, които провидението било дарило с достатъчно средства, нямало да позволим един беден човек да понесе тази загуба. Един костюм дрехи не били бог знае какво за Озбълдистънови (слава богу!), особено когато са за един стар и предан слуга на фамилията.
Тъй като имаше известно право в доводите на Андрю, че си изгубил дрехите в изпълнение на службата към мен, неговата хитрост успя. И той се снабди с хубав траурен костюм, със съответната черна кожена шапка и прочие външни белези на скръб по един господар, който беше здрав и читав.
Първата грижа на баща ми, когато стана, беше да посети господин Джарви, към когото изпитваше най- голяма благодарност за неговата добрина. Той я изрази накратко, но достойно и сърдечно. Обясни му как са се променили работите му и предложи на съветника при най-изгодни и приемливи условия да поеме тази част от сделките на баща ми, която досега се уреждаше от „Мак-вити и сие“. Съветникът поздрави сърдечно баща ми и Оуън за промененото положение на търговските им работи и без да се опитва да отрича, че е направил всичко възможно да им услужи, когато нещата са изглеждали съвсем другояче, той каза, че бил постъпил така, както би искал да постъпват с него, а що се отнася до разширяването на връзките му с фирмата, той приемал това с искрена благодарност. Ако онези Маквити били постъпили като честни хора, той не би се съгласил да седне на тяхното място. Но работата стояла другояче и затова те трябвало да си понесат загубата.
После съветникът ме дръпна за ръкава и ме отведе в един ъгъл и след като още веднаж сърдечно ми пожела всичко хубаво, продължи с малко смутен глас:
— Много бих искал, господин Франсис, да не се приказва много-много за необикновените работи, дето видяхме там. Няма защо да разправяме, освен ако ни разпитват в съда, за тази ужасна история с Морис. А пък на членовете на градския съвет няма да им се види много прилично, че един от тях се е бил с някакъв шотландец и му е опърлил наметалото. И главно, макар че, когато си стоя на краката, имам приличен и достоен вид, сигурно съм изглеждал доста смешен без шапка и перука, увиснал за кръста като мантия, метната на закачалка. Съветникът Грейъм няма да ме остави на мира, ако чуе за тази история.
Не можах да се въздържа да не се усмихна при спомена за положението на съветника, макар че на времето съвсем не ми беше до смях. Добродушният търговец малко се смути, но и той се усмихна и поклати глава.
— Разбирам, разбирам. Но недейте разправя нищо за това — вие сте добро момче. И накарайте оня бъбрив, надут, шантав ваш слуга също да мълчи. Не бих искал дори и момичето Мати някога да узнае за това. Няма да ме остави на мира.
Очевидно страховете му от подигравки изчезнаха, когато му казах, че баща ми има намерение почти веднага да напуснем Глазгоу. И наистина той вече нямаше причини да стои тук, тъй като най-ценните документи, задигнати от Рашли, му бяха върнати. Тази част, която той беше превърнал в пари и похарчил за свои собствени цели или за политическите си интриги, можеше да се върне само по съдебен ред, за която цел бе заведено дело, което, както ни уверяваха адвокатите ни, бързо напредвало.
И така, ние прекарахме един ден с гостоприемния съветник и се разделихме, и за него вече няма да чуете в моя разказ. Той спечели все по-голямо и по-голямо богатство, почести и доверие и достигна до най-високите обществени длъжности в родния си град. Около две години след периода, който описах, той се наситил на ергенския живот и повишил Мати от положението й край чекръка до кухнеското огнище до почетно място на неговата трапеза в качеството на госпожа Джарви. Съветникът Грейъм, господа Маквити и други (защото всеки си има врагове, особено в съвета на един кралски град) се присмивали на тази промяна.
„Нека си приказват, каквото Щат — казвал господин Джарви. — Аз няма да се ядосвам или да се лиша от това, което си харесвам, заради такава дреболия като една неделя хорски клюки. Почтеният ми баща, черковният съветник, си имаше една приказка:
Освен това — заключавал винаги той — Мати не е просто момиче, тя е роднина на земевладелеца Лимърфийлд.“
Не знам дали благодарение на произхода си или на собствените си добри качества, но Мати се държала отлично в новото си високо положение и с това разсеяла страховете на някои от приятелите на съветника, които смятали, че този опит е твърде рискован. Доколкото ми е известно, в неговия спокоен и полезен живот няма други събития, които биха заслужавали да се споменат по-специално.
Глава XXXVII
