на графинята, породени от думите на покойника. Това ги накара да препускат вече с всички сили и от името на кралицата да вземат нови коне, когато тези, на които яздеха, не бяха в състояние да тичат повече.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА
Три пъти кобно проехтяха
камбанни удари познати.
Три пъти гарван чер размаха
криле над кулите зъбчати.
Сега ще се върнем към онова място от нашия разказ, където съобщихме, че Варни, снабден с пълномощия от граф Лестър и с разрешение от кралицата, побърза да отведе графинята от Кенилуърт, за да запази в тайна коварните си замисли. Отначало той смяташе да тръгне рано сутринта, по като прецени, че през това време графът може да се разнежи и да пожелае още веднъж да види жена си, реши веднага да тръгне па път и да избегне всяка случайност, която би могла да доведе до разобличаването му и до гибелта му. Той нареди да повикат Ламборн и изпадна в истински бяс, когато научи, че довереният му слуга е отишъл да пирува в някакво съседно селце или някъде другаде. Понеже го чакаха всеки миг да се върне, сър Ричард заповяда да му предадат незабавно да се приготви за път и да ги последва, ако те вече са заминали.
Варни използува междувременно услугите на друг слуга. Робии Тайдър, който бе посветен до известна степен в тайните на Къмнър хол, тъй като не веднъж бе придружавал графа дотам. На този слуга — сроден по характер на Ламборн, макар и не така чевръст и безпътен като него — Варни поръча да оседлае три коня, да приготви носилка и да чака при задната врата. Лудостта на жена му, в която сега бяха убедени всички, бе достатъчно правдоподобно обяснение за тайнственото й заминаване от замъка, а можеше и да се изтъкне, в случай че Еми окажеше съпротива и започнеше да вика. Необходима му беше и помощта на Антъни Фостър и Варни отиде да го извика.
И без друго мрачен и необщителен по природа, Фостър бе и уморен от пътуването си от Къмнър до Уорикшир, което беше принуден да направи, за да съобщи за бягството на графинята, затова напусна рано пиянската компания, прибра се в стаята си и веднага си легна. Той спеше дълбоко, когато влезе Варни, напълно готов за път и със замаскиран фенер в ръка. Варни постоя малко, като се вслушваше в това, което говореше насън неговият съучастник и успя да долови думите: „Ave Maria, ora pro nobis.167 He, не беше така… Спаси ни от лукавия… Точно така.“
— Моли се насън — каза Варни — и бърка старите и новите молитви. Още ще има да се моли, преди да се отърве от мен. Ей, светецо! Каещ се грешнико! Ставай, ставай! Дяволът все още се нуждае от услугите ти.
Като повтаряше призивите си, Варни започна да разтърсва спящия за рамото, но това само промени сънищата му и той закрещя:
— Крадци, крадци! Не, не, аз ще умра, но ще запазя моето злато. То е спечелено с такъв труд и ми струва толкова скъпо! Къде е Джанет? В безопасност ли е Джанет?
— В пълна безопасност, безмозъчни кресльо! Не те ли е срам да вдигаш такъв шум?
Фостър се събуди окончателно и като седна в леглото, попита Варни какво му е притрябвало по това време.
— Посещението ти сигурно не предвещава добро — допълни той.
— Лош пророк си ти, пресвети Антъни — подразни го Варни.
— Посещението ми само предвещава, че сегашната ти аренда ще стане твоя собственост. Какво ще кажеш за това?
— Ако ми беше казал такова нещо през деня — отвърна Фостър, — бих се зарадвал, но този късен час, тая мъждива светлина и побледнялото ти лице, което никак не се свързва с веселия ти тон, ме карат да мисля само за това, което трябва да свърша, а не за наградата, която ще получа.
— Ти си глупак, Фостър. Сега е нужно само да се отведе твоята повереница обратно в Къмнър хол и нищо повече.
— Само това ли се иска? — попита Фостър. — Ти си бледен като мъртвец, а човек като тебе не се вълнува от дребни работи. Наистина ли това е всичко, което се иска?
— Да, всичко… или още съвсем малко повече — отвърна Варни.
— Аха, съвсем малко повече! — каза Фостър. — От минута на минута ти ставаш все по-блед.
— Не се грижи за мен — прекъсна го Варни, — така ти се струва само от светлината на фенера. Приготвяй се и да вървим, приятелю! Помисли си само — Къмнър хол става твоя собственост! Че ти ще можеш всяка неделя да уреждаш проповеди, да дадеш на Джанет зестра като на баронска дъщеря! Седемдесет фунта са това, че и отгоре!
— Седемдесет и девет фунта, пет шилинга и пет и половина пенса, без да се включва стойността на гората — каза Фостър.
— И всичко това ще бъде моя собственост?
— Всичко, човече, всичко, заедно с катеричките и каквото друго има. Нито един циганин няма да посмее да отреже дори клонче от твоята гора, нито едно момче няма да се катери по дърветата, за да разваля птичи гнезда, без да ти се заплатят загубите. Хайде обличай се по-бързо! Конете са готови, всичко е готово, няма го само оня проклет негодник Ламборн, който е заседнал някъде на някой дяволски гуляй.
— Виждате ли какво става, сър Ричард — каза Фостър, — като никога не се вслушвате в съвети. Колко пъти съм ви казвал, че този пияница и развратник ще ви подведе тъкмо тогава, когато имате най-голяма нужда от него. А пък аз мога да ви препоръчам един сериозен млад човек.
— Сигурно някой сладкодумен брат от вашата конгрегация? Добре, добре, приятелю, и такъв може да ни потрябва, имаме нужда от всякакви помощници. Но слушай, да не забравиш пистолетите. Сега ела с мен, а след малко тръгваме!
— Къде да дойда? — попита Антъни.
— В стаята на графинята, но не забравяй, че тя на всяка цена трябва да тръгне с нас. Нали не си от тия, дето се плашат от писъци?
— Няма да се уплаша, щом това съответствува на писанието, а там е казано: „Жени, покорявайте се на мъжете си.“ Има ли разрешение от лорда да се употреби насилие?
— Има, разбира се, пръстенът му е тук — отвърна Варни и като успокои по този начин съучастника си, го поведе към помещенията на лорд Хъндсън. Те обясниха на пазача, че са дошли с разрешение на кралицата и на граф Лестър, и влязоха без понататъшни пречки в стаята на нещастната графиня.
Лесно можем да си представим ужаса, който изпита Еми, когато се събуди от неспокойния си сън и съзря до леглото си Варни — човека, когото ненавиждаше и от когото се страхуваше повече от всичко друго на света. Като видя, че не е сам, тя дори изпита известно облекчение, макар че имаше достатъчно основания да се страхува и от неговия мрачен спътник.
— Мадам — започна Варни, — нямаме време за церемонии. След като прецени внимателно всички обстоятелства, лорд Лестър нареди веднага да се върнете в Къмнър хол. Ето го и неговия пръстен с печата, който потвърждава заповедта.
— Това е лъжа! — извика графинята. — Ти си откраднал пръстена, защото си способен на всякаква подлост, дори на най-черната и най-долната!
— Не е лъжа, мадам — отвърна Варни, — а е дотолкова вярно, че ако вие веднага не станете и не се приготвите да дойдете с нас, ще бъдем принудени да ви заставим със сила да се подчините на заповедта.
— Със сила! Въпреки цялата си подлост вие няма да посмеете да ме докоснете! — извика нещастната графиня.
— Това остава да бъде доказано, мадам — рече Варни, който реши, че само със заплахи би могъл да
