целуна пръстите на ръката й. Той знаеше може би по-добре от всички придворни, които в момента я заобикаляха, как да съчетава предаността към кралицата с преклонението пред нейната красота. Първият му опит в това отношение бе толкова сполучлив, че напълно задоволи както суетата, така и властолюбието на Елизабет.
Господарят му граф Съсекс също спечели много от доброто впечатление, което Роли направи на кралицата още при първата му среща с нея.
— Дами и господа — рече кралицата, като оглеждаше свитата си, — струва ми се, че след като сме вече на реката, бихме могли да се откажем от предишното си намерение да ходим в града и да изненадаме нещастния граф Съсекс с едно наше посещение. Той е болен и сигурно се безпокои от мисълта, че е предизвикал недоволството ни, което бе заличено сега от искреното признание на този дързък младеж. Какво ще кажете? Не мислите ли, че най-добре би го успокоила една такава проява на благосклонност, като личната благодарност на кралицата, която му е тъй много задължена за вярната служба?
Лесно е да се предположи, че никой от присъстващите придворни не посмя да възрази срещу това предложение.
— Ваше величество — рече епископът на Линкълн, — вие сте въздухът, който ние дишаме.
Ликът на владетелката е брус за меча на воина, казаха военните, а политиците увериха, че светлината, която се излъчва от лицето на кралицата, е факелът, който озарява пътя на нейните съветници. Дамите единодушно се съгласиха, че никой друг благородник в Англия не заслужава повече почитта на английската владетелка от граф Съсекс — като не се засягат, разбира се, правата на граф Лестър, добавиха най- благоразумните, но Елизабет не обърна видимо внимание на тази забележка. След това бе дадена заповед баржата да отнесе царствения си товар в Детфорд, до най-близкото и най-удобно място за съобщение със замъка Сей, за да може кралицата да прояви своята кралска и майчинска грижа, като се осведоми лично за здравето на граф Съсекс.
Роли, чийто проницателен ум винаги предусещаше и предвиждаше важните последствия, които биха могли понякога да възникнат от най-незначителните събития, побърза да измоли от кралицата разрешение да отиде напред с ладията и да предизвести своя господар за височайшото посещение. Той изказа наивното предположение, че радостната изненада може да навреди на здравето му, тъй както едно силно и подкрепително питие би могло понякога да се окаже фатално за изтощения от продължително боледуване човек.
Дали кралицата сметна, че е прекалено самонадеяно от страна на толкова млад придворен да предлага мнението си, без да са му го искали, или пък у нея отново се събуди подозрението, внушено й от съобщенията, че графът е събрал около себе си въоръжени хора, но тя остро посъветва Роли да пази съвета си, докато не му го поискат, и повтори заповедта си да спрат в Детфорд, като добави:
— Ние лично ще видим какви хора заобикалят лорд Съсекс. „В такъв случай — бог да ни е на помощ! — рече си младият кавалер. — Смели сърца около графа има не едно, но умните глави са малко, а той е твърде болен, за да отдаде необходимите разпоредби. Представям си какво ще заварим: Блънт седи пред обичайното си сутрешно меню — ярмътска херинга и бира, Трейси полива с рейнско вино отвратителните си кървавици, а ония двама съвършени уелсци, Томъс Райе и Евън Евънс, старателно поглъщат овесената си каша с праз и печено сирене. А тя, както казват, се отвращавала от грубите храни, лошите миризми и силните вина. Да би могло поне да им дойде на ум да изгорят малко розмарин в голямата зала! Но, vogue la galre103, вече всичко е в ръцете на съдбата. На мен ми провървя тази сутрин — развалих плаща си, но спечелих, струва ми се, разположението на кралицата. Дано провърви така и на моя доблестен покровител!“
Скоро кралската баржа спря на пристана в Детфорд и сред шумните възгласи на народа, които появяването й винаги предизвикваше, кралицата, съпровождана от свитата си, се отправи под носения над главата й балдахин към замъка Сей, където далечните приветствия на тълпата предизвестиха пристигането й. Съсекс, който тъкмо се съветваше с Тресилиан как да си възвърне изгубеното според него благоволение на кралицата, остана безкрайно изненадан, като научи, че тя сама идва при него. На графа му беше известен навикът на кралицата да посещава изтъкнатите придворни, били те здрави или болни, но неочакваността на новината не му остави време за съответните приготовления, с които той добре знаеше, че Елизабет обича да я посрещат, а недодялаността и безредието сред неговата военна свита, засилили се още повече през време на доскорошната му болест, правеха вече напълно невъзможно устройването на желания прием.
Като проклинаше на ум съдбата, която така ненадейно го бе удостоила с това височайшо посещение, той побърза да слезе долу заедно с Тресилиан, чиято необикновена и вълнуваща история бе слушал внимателно досега.
— Добри ми приятелю — каза той, — можеш напълно да разчиташ, че ще подкрепя, доколкото ми е по силите — от чувство за справедливост и от благодарност, — обвинението ти към Варни.
Развитието на събитията скоро ще покаже дали все още бих могъл да повлияя с нещо на моята господарка, или намесата ми в твоите работи по-скоро ще попречи, вместо да ти помогне.
Докато говореше, Съсекс припряно се заметна с подплатената си със самурови кожи мантия, стараейки се да си придаде възможно най-приличен вид за предстоящата среща с кралицата. Грижите му за облеклото обаче не бяха в състояние да заличат тежките следи от дългото боледуване върху лицето му, на което природата бе придала повече сила и твърдост, отколкото красота. Освен това той беше нисък на ръст и макар да имаше широки плещи, атлетическо телосложение и всички необходими качества за бойни подвизи, в една тиха и спокойна зала не представляваше особено приятна гледка за жените. Независимо от уважението и почитта, които кралицата хранеше към него, тези физически недостатъци поставяха Съсекс в далеч по-неизгодно положение от Лестър, който се отличаваше с изисканите си маниери и с красотата си.
Колкото и да бе бързал, графът успя да посрещне кралицата, едва когато тя влизаше в голямата зала и веднага забеляза, че челото й е смръщено. От подозрителния й поглед не бяха убягнали военното облекло и въоръжението на хората от свитата, които изпълваха целия замък, и още първите й думи показваха, че е много недоволна:
— Това кралски гарнизон ли е, лорд Съсекс, че има толкова пики и аркебузи? Или по погрешка сме отминали замъка Сей и сме попаднали в лондонския Тауър?
Лорд Съсекс започна бързо да се оправдава.
— Излишно е — каза тя. — Ние възнамеряваме, милорд, незабавно да сложим край на вашите разногласия с другия изтъкнат лорд на нашата свита и в същото време да порицаем тази дръзка и опасна привичка да се заобикаляте с хора въоръжени, с вид на главорези, сякаш се готвите, в непосредствено съседство с нашата столица, нещо повече — едва ли не в самите предели на нашата кралска резиденция, да поведете гражданска война помежду си. Радваме се, че здравето ви се е подобрило, милорд, макар и без помощта на учения лекар, когото изпратихме при вас. Не е нужно да се извинявате, знаем как е станало всичко и вече наказахме този своеволен младеж, Роли. Впрочем, милорд, ние скоро ще ви отървем от него и ще го вземем в нашата свита. У него има нещо, което го прави достоен за по-добро общество от това, което могат да му предложат вашите прекалено войнствени последователи.
Макар че не можа да си обясни причината за това неочаквано предложение на кралицата, Съсекс се поклони и изказа съгласието си. После настойчиво я помоли да остане, докато поднесат закуската, но не можа да я склони. Като изрече още няколко любезности — много по-хладни и банални, отколкото можеше да се очаква след безспорната проява на благосклонност като личното й посещение, кралицата напусна замъка Сей; донасяйки с идването си вълнение и бъркотия, на отиване тя остави съмнение и тревога.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Да дойдат тук. Лице срещу лице
да се изправят двамата пред нас
и спора си открито да изложат,
макар с чела намръщени и гневни:
надменни те са, слепи от страстта,
