Издадена бе кралска заповед, която строго забраняваше на придворните от какъвто и да било ранг да приближават двореца с въоръжена свита; дори се пусна слух, че главният шериф на графството Кент е получил тайно нареждане да поддържа в бойна готовност част от войската си в случай на нужда.
Най-сетне дойде и забележителният час, който всички очакваха така напрегнато. Придружени от многобройните си и бляскави свити от приятели и привърженици, графовете-съперници влязоха в двора на Гриниджкия дворец точно в дванайсет часа.
Дали по предварително споразумение или пък по внушение, че желанието на кралицата е такова, двамата лордове пристигнаха със свитите си от противоположни посоки: Съсекс — по вода от Детфорд, а Лестър — по суша. Това дребно на пръв поглед обстоятелство даде на Лестър известно предимство в очите на събралия се народ. Кавалкадата от негови конници изглеждаше по-многобройна и по-величествена от принудените да вървят пеш привърженици на Съсекс. Графовете не си размениха никакъв поздрав, но се гледаха настойчиво, сякаш всеки очакваше съперникът му пръв да прояви учтивост. Никой обаче не пожела да предприеме такава стъпка. Почти едновременно с пристигането им прозвуча звънът на дворцовата камбана, вратите на двореца се отвориха и графовете влязоха, съпроводени от ония членове на свитите си, чийто ранг им даваше тази привилегия. Йомените и по-висшите придружвачи останаха в двора и двете враждебни групи започнаха да си разменят погледи, изпълнени с такава силна омраза и презрение, сякаш с нетърпение очакваха някакъв повод за размирие или пък оправдание, за да се нахвърлят едни срещу други. Възпираха ги само строгите заповеди на техните предводители, както и присъствието на голямата група добре въоръжена кралска стража, която им вдъхваше неволен страх.
Междувременно най-видните представители на свитите следваха своите господари през високите преддверия и зали на кралския дворец. Те се движеха като поток, по-точно — като два отделни потока, които са принудени да текат в едно и също корито, но отбягват да смесват водите си. Подчинявайки се сякаш на някакъв инстинкт, двете групи вървяха покрай двете противоположни стени на просторните помещения в стремежа си да избягнат близостта, към която ги бе принудила за миг тясната входна врата. Най-сетне се отвори двукрилата врата в горния край на дългата галерия, която водеше към залата за аудиенции, и шепнешком бе известено, че кралицата е вече там. Бавно и тържествено пристъпваха двамата графове към входа — Съсекс следван от Тресилиан, Блънт и Роли, а Лестър — от Варни. Принуден да подчини гордостта си на придворния протокол, Лестър се спря и с хладно и високомерно кимване пусна съперника си, който по-рано от него бе станал пер, да мине напред. Съсекс също кимна със сдържана учтивост и влезе в залата за аудиенции. Тресилиан и Блънт понечиха да го последват, но не ги пуснаха. Вратарят, с черен жезъл в ръка, им се извини, че е получил строга заповед този ден да допуска само определени лица. Като видя несполуката на другарите си, Роли също се дръпна, но вратарят каза: „За вас, сър, е разрешено“ — и той влезе.
— След мен, Варни — каза Лестър, който се бе поспрял за малко, за да види как ще бъде приет Съсекс. Той се приближи до вратата и вече се канеше да влезе, когато Варни, който го следваше, накичен с всички възможни труфила на модата на деня, последва участта на Тресилиан и Блънт и бе спрян от вратаря.
— Как така, мистър Бойър? — изненада се Лестър. — Нима не знаете кой съм аз и че това е мой приятел и приближен?
— Ваша светлост ще ме извини — отвърна твърдо Бойър, — но имам точна заповед и съм длъжен да я изпълнявам без каквито и да било отклонения.
— Ти си подлизурко и негодник! — извика Лестър и цялата му кръв се качи в лицето. — Да ме оскърбиш така, след като току-що пусна един от приближените на лорд Съсекс.
— Милорд — отговори спокойно Бойър, — мистър Роли наскоро постъпи на служба при нейно величество и него моите заповеди не засягат.
— Ти си мерзавец, неблагодарен мерзавец! — продължи Лестър. — Но оня, който създава, може и да погубва. Няма още дълго да се перчиш с властта си.
Лестър изрече тази заплаха на висок глас, изоставяйки обичайната си сдържаност и благоразумие, после влезе в залата и се поклони почтително на кралицата. Облечена по-разкошно от всеки друг път и заобиколена от своите придворни и държавници, чиято смелост и мъдрост обезсмъртиха владичеството й, Елизабет бе готова да приеме почитта на своите поданици. Тя благосклонно отвърна на поклона на своя любимец и погледна последователно към него и към Съсекс, сякаш се канеше да заговори, когато Бойър, не можейки да понесе обидата, нанесена му публично от Лестър, и то при изпълнение на служебния му дълг, излезе напред с черния си жезъл в ръка и коленичи пред кралицата.
— Какво означава това, Бойър? — попита Елизабет. — Не си избрал подходящо време за любезностите си.
— Милостива господарко — започна той и всички придворни изтръпнаха от дързостта му, — искам само да попитам: на кого трябва да се подчинявам при изпълнението на службата си — на ваше величество или на граф Лестър, който пред всички ме заплаши с отмъщението си и се отнесе с мен непочтително само заради това, че аз, изпълнявайки точно заповедта на ваше величество, отказах да пусна един от приближените му.
В миг духът на Хенри VIII се пробуди у дъщеря му и тя се обърна към Лестър с такъв яростен израз на лицето, че и той, и неговите привърженици бяха обхванати от ужас.
— Дявол да го вземе, милорд — рече натъртено Елизабет, — какво означава това? Ние имахме добро мнение за вас и ви приближихме до нашата особа, но не за да закривате слънцето на останалите наши верни поданици. Кой ви е дал право да възразявате срещу нашите заповеди и да господарувате над техните изпълнители? В този двор и в цялото кралство има само една господарка и никакъв господар. Внимавайте на Бойър да не му се случи някаква неприятност заради преданото изпълнение на моите заповеди, защото в противен случай — заклевам се като християнка и коронована кралица — скъпо ще ми платите. Върви си, Бойър, ти си постъпил като честен човек и верен поданик. Ние няма да търпим втори господар в двореца!
Бойър целуна подадената му от кралицата ръка и се оттегли на мястото си, изненадан от успеха на собствената си смелост. Привържениците на Съсекс тържествуващо се усмихваха, а тези на Лестър изглеждаха ужасени. Самият фаворит стоеше с израз на най-дълбоко смирение и не направи опит да каже нито дума за оправдание.
Това беше мъдра постъпка, защото намерението на Елизабет в случая беше да го накара да се смири, а не да го унизи. Затова пък от негова страна най-благоразумно бе да понесе гнева й, без да й противоречи и възразява, и с това да покаже, че се прекланя пред нейната власт. Така честолюбието на кралицата бе удовлетворено, а жената в нея скоро започна да съжалява за унижението, което бе нанесла на своя любимец. Проницателното й око не пропусна да забележи радостните погледи, които тайно си размениха привържениците на Съсекс, а като мъдър и прозорлив политик знаеше, че не бива да дава явно предимство на която и да е от двете групировки.
— Това, което казвам на лорд Лестър — рече тя след кратка пауза, — се отнася и за вас, лорд Съсекс. На вас също не ви е позволено в двора на Англия да подтиквате свитата си към разпри и бой.
— Моите привърженици, милостива господарко — отговори Съсекс, — наистина са влизали в разпри и бой с вашите врагове в Ирландия и в Шотландия, както и с бунтуващите се графове на север. На мен обаче не ми е известно…
— Позволявате си да спорите с мен, милорд? — прекъсна го с въпрос кралицата. — Мисля, че бихте могли да се поучите от лорд Лестър на скромност и мълчание — поне докато ви мъмря. Дядо ми и баща ми са постъпили мъдро, милорд, като са запретили на благородниците в тази просветена страна да се разхождат в компанията на такива буйни и размирни свити. Може би си мислите, че след като нося женска шапка, техният скиптър се е превърнал в ръцете ми на хурка? Нито един — чувате ли, — нито един християнски крал не би се борил така непримиримо срещу произвола на онези дръзки и самозабравили се благородници, които се опитват да размиряват двора, да притискат народа и да нарушават спокойствието в държавата, както тази, която ви говори сега! Лорд Лестър и лорд Съсекс, заповядвам ви да се придобрите! В противен случай — заклевам се в короната си — ще си спечелите прекалено могъщ и за двама ви враг!
— Мадам — рече Лестър, — вие, която сте самият извор на честността и благородството, най-добре знаете какво подобава на моята чест, затова аз я предоставям във ваши ръце и ще добавя само, че сегашните ми отношения с лорд Съсекс не са създадени по моя вина и че той нямаше никакви причини да ме счита за свой враг, преди да ми нанесе една долна обида.
