прибързани и глухи в яростта.
— Наредено ми е утре да отида в двора — каза Лестър на Варни, — за да се срещна, както предполагам, с лорд Съсекс. Кралицата възнамерявала да уреди работите между нас. Това е непосредствен резултат от посещението й в замъка Сей, на което ти не придаваш никакво значение.
— Твърдя, че наистина не е от значение — отговори Варни. — Нещо повече дори — знам от достоверен осведомител, който лично е дочул голяма част от разговора, че от това посещение Съсекс не само не е спечелил, а е загубил. Като се качвала в лодката, кралицата казала, че замъкът Сей й приличал на казарма и че в него миришело като в болница. „Или по-скоро като в някоя от гостилниците на улица Овнешка“ — допълнила графиня Ратланд, която винаги си остава добра приятелка на ваша светлост. Епископът на Линкълн също налял масло в огъня, като подхвърлил, че лорд Съсекс трябвало да бъде извинен за простото и старовремешно домакинство, тъй като още не бил женен.
— А какво е отговорила кралицата на това? — бързо попита Лестър.
— Прекъснала го най-грубо — отговори Варни — и казала, че на лорд Съсекс не му е нужна жена и че е излишно епископът да обсъжда тази тема. „Бракът, разбира се, е разрешен — добавила тя, — но никъде не съм чела, че е задължителен.“
— Тя не обича браковете, нито разговорите за тях сред духовенството — каза Лестър.
— Също и между придворните — допълни Варни, но като видя как се помени лицето на Лестър, побърза да добави:
— Всички присъствуващи дами се подигравали с домакинството на лорд Съсекс и го сравнявали с блестящия прием, който кралицата несъмнено би получила при лорд Лестър.
— Насърбал си много сведения — каза Лестър, — но си забравил или си пропуснал най-важното от всички. Тя е прибавила едно ново светило към блестящите спътници, които с голямо удоволствие кара да се въртят около нея.
— Ваша светлост сигурно има пред вид оня девънширски хлапак Роли — отговори Варни — или кавалера на Плаща, както го наричат в двора?
— Мисля, че не е изключено един ден да стане дори кавалер на Жартиерата — каза Лестър, — както бързо напредва. Тя си играе с него на цитати от стихчета и други глупости от този род. Ако остане на мен, аз с готовност бих захвърлил своя дял от нейното променчиво благоразположение, но няма да позволя да ме измести грубиянът Съсекс или пък това парвеню. Научих, че Тресилиан също бил сега при Съсекс и че той проявявал голямо благоволение към него. Бих го пощадил от уважение, но той сам си търси гибелта. Между другото, Съсекс е оздравял напълно.
— Милорд — отвърна Варни, — препятствия се срещат и по най-гладкия път особено когато той води нагоре. За нас болестта на Съсекс беше дар божи и аз много разчитах на нея. Сега той наистина е оздравял, но не е станал по-страшен, отколкото беше, преди да заболее, когато много често търпеше неуспехи в борбата с ваша светлост. Само не губете хладнокръвие, милорд, и всичко ще свърши добре.
— Аз никога не съм губил хладнокръвие, сър — каза Лестър.
— Разбира се, не сте го губили, милорд — рече Варни, — но то много често ви е подвеждало. Оня, който иска да се качи на дървото, трябва да се хваща за клоните, а не за листата.
— Добре, добре — прекъсна го нетърпеливо Лестър. — Разбирам какво искаш да кажеш. Няма да загубя хладнокръвие, нито пък ще се оставя да ме подведе. Приготви свитата за излизане и се постарай облеклото й да надмине по блясък не само недодяланите привърженици на Радклиф, но и свитите на всички останали благородници и придворни. Да бъде добре въоръжена, но това да не бие на очи — оръжието да е по-скоро за показ, отколкото за истинска употреба. И гледай да си винаги близо до мен — може би ще имам работа за теб.
Приготовленията на Съсекс и неговата свита не бяха по-малко старателни от тези на Лестър.
— Жалбата ти срещу Варни, обвиняваща го в прелъстяване, е вече в ръцете на кралицата — каза графът на Тресилиан. — Изпратих я по сигурен канал. Мисля, че начинанието ти ще успее, защото се основава на справедливост и чест, а Елизабет е въплъщение и на двете. Все пак не знам как ще се развие всичко. Циганинът (така Съсекс наричаше обикновено своя съперник заради мургавостта му) има много време за приказки с нея в тия мирни времена. Ако войната беше на прага, аз щях да бъда нейният любимец, но войниците с техните щитове и остри мечове излизат от мода в мирно време и пред тях вземат преднина атлазените ръкави и рапирите за фехтовка. Е, щом модата е такава, и ние трябва да изглеждаме по- изискани. Блънт, погрижи ли се свитата ни да се накичи с новите си труфила? Какво ли те питам — ти разбираш от тия дрънкулки колкото и аз; с много по-голямо удоволствие би се заел да командваш отряд копиеносци.
— Милорд — каза Блънт, — грижата за облеклото пое Роли. Вашата свита ще блести като майско утро. Колко ще струва това — то си е отделна работа. Парите, които сега се харчат за издръжката на десетина слуги, биха били достатъчни за цяла болница за ветерани.
— Днес не бива да държим сметка, Николас — отвърна му графът. — Аз съм много благодарен на Роли за неговите грижи. А той сигурно има пред вид, че съм само един стар войник, и няма да похарчи за тия щуротии повече, отколкото е необходимо.
— Не знам, аз не разбирам от тия неща — измърмори Блънт, — но замъкът е пълен с роднини и приятели на ваша светлост, които пристигат тук на групи от по двадесетина, за да ви придружат до двора, където, смятам, достойно ще се изправим срещу Лестър, колкото и да се перчи.
— Предупреди ги най-строго — даде последното си нареждане Съсекс — да не се поддават на провокации и да не влизат в никакви разпри, освен ако не ги нападнат. На повечето кръвта им е буйна, а пък аз не бих искал да давам предимство на Лестър заради някое тяхно неблагоразумие.
Граф Съсекс така бързаше да даде всички тези нареждания, щото Тресилиан едва успя да издебне удобен момент да изкаже учудването си, че графът е придвижил жалбата на сър Хю Робсарт така бързо, та тя вече е стигнала до кралицата.
— Приятелите на младата лейди — каза той — смятат, че е по-добре първо да се позовем на чувството за справедливост на Лестър, тъй като постъпката е извършена от негов подчинен. Аз изрично ви напомних.
— В такъв случай не беше необходимо да се обръщаш към мен — малко високомерно отговори Съсекс. — Най-малко от мен трябваше да търсиш съвет, щом става дума за изпращане на унизителна молба до Лестър. Изненадан съм, Тресилиан, че ти, човек на честта и мой приятел, си избрал такъв недостоен път. Тъкмо затова не съм те и разбрал, когато си ми го казал, защото никак не ти прилича.
— Милорд — каза Тресилиан, — аз също предпочитам пътя, който вие сте избрали, но приятелите на тази нещастна лейди…
— Приятелите, приятелите! — прекъсна го Съсека — Те трябва да ни оставят да се справим с тази работа, както ние намерим за най-добре. Сега е времето да се натрупат обвинения срещу Лестър и неговите привърженици, а твоето ще натежи най-много пред кралицата. Във всеки случай жалбата ти е вече при нея.
Тресилиан напълно естествено бе обзет от съмнението, че в стремежа си да вземе връх над своя съперник Съсекс умишлено се бе насочил по пътя, по който най-сигурно би опетнил Лестър, без обаче да размисли трезво дали този начин на действие ще доведе до успешен край самото дело. Крачката обаче беше невъзвратима и Съсекс избягна да обсъжда по-нататък въпроса, като освободи хората си със заповедта:
— В единайсет часа всичко да бъде готово! Трябва да се явя на ауденцията в двора точно в дванайсет.
Докато двамата съперничещи си държавници се готвеха трескаво за предстоящата си среща пред кралицата, самата Елизабет не без тревога очакваше онова, което можеше да произлезе от сблъсъка на две тъй пламенни натури. И двамата имаха зад гърба си силна и многобройна свита и поделяха помежду си — открито или тайно — подкрепата и симпатиите на голяма част от нейния двор. Въоръжената охрана беше приведена в пълна бойна готовност, а по Темза бе докарано подкрепление от дворцовата стража в Лондон.
