иска да не говорите за него толкова често и така непредпазливо.
— Няма защо да ме предупреждаваш, Джанет — отвръщаше нетърпеливата и упорита графиня. — Аз съм родена като свободен човек, въпреки че сега съм затворена в клетка, сякаш съм някоя красива чуждестранна робиня, а не жена на английски благородник. Търпях всичко това с радост, докато бях сигурна, че ме обича, но сега и езикът, и сърцето ми ще бъдат свободни, както и да се опитват да ги обуздаят. Повярвай, Джанет, аз обичам съпруга си и ще го обичам до последния си дъх. Не бих могла да престана да го обичам, дори и да искам или дори ако той — бог знае, нищо чудно и да се случи — ме разлюби. И все пак ще заявя на висок глас, че щях да бъда по-щастлива в Лидкоут хол, дори и да трябваше да се омъжа за нещастния Тресилиан с неговия меланхоличен поглед и препълнена със знания глава, макар че това никак не би ми се искало. Той често ми е казвал, че ако чета любимите му книги, ще дойде време да се радвам на това. Струва ми се, че туй време е дошло.
— Аз ви купих няколко книги, госпожо — каза Джанет. — Купих ги на пазара от един куц продавач, който доста нахално се заглеждаше в мен.
— Я да ги видя. Джанет — рече графинята. — Само не ми предлагай книги според твоя строг вкус. Какво е това, праведно момиче? „Щипци за златния свещеник“, „Шепа смирна и исоп за пречистване на тъгуваща душа“, „Глътка вода от долината на върбите“, „Лицемери и подстрекатели“. Що за глупости са това, момичето ми?
— Съвсем не са глупости, господарко — отвърна Джанет. — Тези книги са подходящи за случая и могат да озарят с божията благодат пътя на ваша светлост. Но ако не ви харесва нито една от тях, тук има, струва ми се, и пиеси, и стихове.
Графинята продължи разсеяно да разглежда книгите, прехвърляйки в ръцете си такива редки томове, които днес биха създали състояние на двайсетина букинисти. Сред тях бяха: „Готварска книга, издадена от Ричард Лент“, „Книгите на Скелтън“, „Народни забавления“, „Крепостта на знанието“ и още много други. Нито една от тях обаче не събуди интереса на графинята. Чула откъм двора бърз тропот на конски копита, тя престана да разлиства равнодушно книгите, скочи радостно, събаряйки ги на пода, и се втурна с вик към прозореца:
— Това е Лестър! Моят благороден граф! Моят Дъдли! Всеки удар на копитата на неговия кон звучи като божествена музика!
В замъка настъпи оживление и след малко Фостър влезе с мрачен израз в стаята и без да вдига поглед, съобщи:
— Мистър Ричард Варни пристигна от името на милорда. Препускал е цяла нощ и иска начаса да поговори с ваша светлост.
— Варни! — рече разочаровано графинята. — Иска да поговори е мен? Пфу! И все пак той е дошъл с новини от Лестър, пусни го да влезе по-бързо.
Варни влезе в будоара, където графинята седеше, блестейки с красотата си и е онова, което можеха да добавят изкуството на Джанет и богатото, ушито с вкус домашно облекло. Най-доброто й украшение обаче бяха кестенявите й къдрици, които падаха свободно върху лебедовата шия и върху гръдта й, развълнувана от напрегнатото очакване, покрило с руменина дори лицето й.
Варни влезе в стаята, облечен в същия костюм, който бе носил и сутринта, когато придружаваше господаря си в двора. Пищността на костюма рязко контрастираше с безредието му, причинено от бясното препускане по лоши пътища през тъмната нощ. Върху лицето му бяха изписани безпокойство и несигурност като у човек, който се съмнява как ще се посрещне това, което има да предаде, и все пак е принуден да съобщи новините. Разтревожената графиня веднага забеляза смущението му и възкликна:
— Носите новини от графа, нали, мистър Варни? Господи, болен ли е той?
— Благодарение на бога — не, милейди! — отвърна Варни. — Успокойте се и ми разрешете да си поема дъх, преди да ви предам новините.
— В никакъв случай, сър — изрази нетърпеливо несъгласието си графинята. — Познавам добре вашите актьорски привички. Щом ви е стигнал дъх да се доберете дотук, ще ви стигне и за да ми предадете онова, което ви е поръчал графът, макар и накратко, с най-общи думи.
— Ние не сме сами, милейди, а поръчението на господаря е предназначено само за вас.
— Джанет, мистър Фостър, оставете ни сами — каза графинята, — но бъдете в съседната стая, за да мога да ви повикам, когато ми потрябвате.
Подчинявайки се на заповедта на лейди Лестър, Фостър и дъщеря му се оттеглиха в съседната спалня. Вратата бе затворена и заключена след тях и те останаха да чакат, изпълнени с тревожно напрежение: Фостър със суров, подозрителен и мрачен вид, а Джанет със скръстени ръце и с поглед, в който се четяха две противоречиви чувства — желанието да узнае съдбата на господарката си и молба към бога за нейната безопасност. Антъни Фостър сякаш долови мислите на дъщеря си и като прекоси стаята, хвана развълнувано ръката й и каза:
— Добре правиш, Джанет, моли се, моли се! Всички трябва да се молим, но за някои от нас това е особено необходимо. Моли се, Джанет, моли се! И аз би трябвало да се моля, но сега съм длъжен да внимавам какво става в съседство с нас. Ще се случи нещастие, дъще, ще се случи нещастие! Прости ни греховете, господи! Това неочаквано и странно пристигане на Варни не предвещава нищо добро.
Никога по-рано баща й не беше насочвал вниманието на Джанет към онова, което се вършеше в техния тайнствен дом, и сега гласът му й прозвуча като злокобен крясък на сова, която предвещава нещо страшно и пагубно. Уплашена, тя впери очи във вратата, сякаш очакваше да чуе някакви зловещи звуци или да види някаква зловеща гледка.
Беше обаче тихо като в гроб. Гласовете на разговарящите в съседната стая бяха така приглушени, че навън не достигаше нито един звук. Изведнъж те заговориха бързо, рязко и разгорещено и малко след това се разнесе силният, възмутен вик на графинята:
— Отворете вратата, сър, заповядвам ви! Отворете вратата! Друг отговор няма да чуете от мен! — продължи тя, заглушавайки с виковете си ниския и неясен говор на Варни, който се дочуваше от време на време. — Хей, вие там! — извика тя силно и тревожно. — Джанет, вдигай тревога в къщата! Фостър, разбийте вратата, аз съм в ръцете на предател! Вземете брадва и лост, мистър Фостър, аз отговарям за всичко!
— Не е необходимо, милейди — дочу се най-сетне ясен гласът на Варни. — Щом искате да направите всеобщо достояние безпокойствата на графа и собствените си безпокойства, аз няма да ви преча.
Вратата се разтвори и Джанет и Фостър се втурнаха в стаята, за да разберат по-скоро причината за тези викове.
Когато влязоха вътре, Варни стоеше до вратата и върху лицето му бяха изписани гняв, срам и страх. Графинята се бе изправила в средата на стаята като млада пития, обзета от пророчески бяс. Сините вени на красивото й чело се бяха издули от напрегнатия говор, шията и страните й бяха яркочервени, а очите, й приличаха на очите на орлица, затворена в клетка и мятаща мълнии към враговете, които не беше в състояние да достигне с ноктите си. Дори ако една от грациите можеше да се превърне във фурия, тя пак не би могла да съчетае такава красота с толкова силна ненавист, презрение, предизвикателство и възмущение. Жестовете и позата съответстваха на гласа и израза на лицето и всичко това представляваше едновременно прекрасно и страшно зрелище — толкова внушителен бе гневът, съчетан с природното очарование на графиня Еми. При отварянето на вратата Джанет се втурна към господарката си. Малко по- бавно, но все пак по-бързо от всеки друг път и Фостър се приближи към Ричард Варни.
— Боже мой, какво ви е, милейди? — попита Джанет.
— По дяволите, какво й направихте? — обърна се Фостър към своя приятел.
— Кой, аз ли? Нищо не съм й направил — отвърна Варни мрачно и с наведена глава. — Само й предадох заповедта на нейния съпруг и ако графинята не желае да се подчини, тя по-добре от мен знае как трябва да му отговори.
— Ей богу, Джанет — извика графинята, — подлият предател лъже най-безсрамно! Той е принуден да лъже, защото петни честта на моя благороден лорд — при това лъже двойно, защото преследва свои собствени, срамни и недостойни цели.
— Вие неправилно ме разбрахте, милейди — мрачно отвърна Варни, опитвайки се да се оправдае. — Нека оставим нещата така, докато гневът ви се уталожи, и аз всичко ще обясня.
— Никога вече няма да имате възможност за това — каза графинята. — Погледни го, Джанет! Облечен е
