чудесно, има външност на джентълмен, а е дошъл тук да ме убеждава, че графът желаел — не, нещо повече, че графът ми заповядвал да отида в Кенилуърт и там, в присъствието на кралицата и придворните, в присъствието на моя законен съпруг, да го призная, да призная него за свой мъж! Нето, лакея на моя съпруг, който му чисти плаща и ботушите! Него да призная за свой мъж и господар! О, небе! Сама да се погубя! Вместо да браня своето право и титла, да предоставя такова оръжие, което из корен ще пресече справедливите ми искания, ще опетни името ми и никога вече няма да ми позволи да стана знатна дама на Англия!
— Чуваш ли я, Фостър? И ти, младо момиче, чувате ли какво говори тя? — обади се Варни, възползувайки се от паузата, която направи графинята, за да си поеме дъх, а не защото беше изказала всичко. — Чувате ли? В яростта си тя ме обвинява в предаването на заповед, която всъщност нашият милостив господар — за да запази известни неща в тайна — й съобщава чрез писмо, което тя държи в ръцете си.
Тук Фостър вече се опита да се намеси и като си придаде важен вид, подходящ, както мислеше той, за подобна роля, каза:
— Мой дълг е да ви кажа, милейди, че постъпвате малко необмислено. Щом е наложена от благородна цел, измамата не е чак толкова осъдителна. Самият патриарх Авраам е представил Сара за своя сестра, когато са се преселвали в Египет.
— Да, сър — отвърна графинята, — и макар че тази лъжа е била изречена от праотеца на богоизбрания народ, господ го е порицал чрез устата на фараона-езичник. Недостойно е да се чете светото писание само за да се тълкува превратно онова, което трябва да ни служи за предупреждение, а не за пример.
— И все пак Сара не се е противопоставила на волята на своя съпруг и, с ваше позволение — рече в отговор Фостър, — е следвала заповедта на Авраам и се е наричала негова сестра — както заради себе си, така и от грижа красотата й да не погуби душата на Авраам.
— Нека бог ми прости този безплоден гняв — отвърна графинята, — но и ти, Фостър, си също такъв дързък лицемер, като този безсрамен измамник. Никога няма да повярвам, че моят благороден Дъдли би подкрепил такъв подъл и нечестен план. Но ако това е вярно, аз ще стъпча низостта му и ще залича завинаги спомена за него!
С тия думи тя разкъса писмото на Лестър на парченца и ги стъпка така яростно, сякаш искаше да унищожи и най-нищожните следи.
— Бъдете ми свидетели — каза Варни, овладявайки се, — че тя разкъса писмото на лорда, за да може да държи мен отговорен за кроежа на неговия план. И въпреки че този план би ми донесъл само опасности и затруднения, тя иска да хвърли цялата вина върху мен, сякаш аз преследвам някакви собствени користни цели.
— Лъжеш, долен роб! — извика възмутено графинята, въпреки усилията на Джанет да я накара да мълчи (момичето със свито сърце предвиждаше, че тази разпаленост ще нанесе вреда преди всичко на господарката й). — Лъжеш! — продължаваше Еми. — Не ме спирай, Джанет. Ако ще това да е последната ми дума — той лъже! Той се стреми да постигне своята долна цел и щеше да я разкрие съвсем ясно, ако бях сдържала гнева си и бях запазила мълчанието, което отначало му вдъхна дързост да изложи гнусните си предложения!
— Госпожо — каза Варни, който въпреки цялата си наглост бе силно объркан, — моля ви да ми повярвате, че грешите.
— Но не и преди да повярвам, че мракът може да бъде светъл — отговори гневно графинята. — Мислиш ли, че съм забравила всичко? Мислиш ли, че не помня предишните ти приказки? Ако Лестър научи за тях, ти ще увиснеш на бесилката, вместо да бъдеш негов приближен. Ах, защо не мога поне за пет минути да стана мъж! Те биха ми стигнали, за да накарам такъв страхливец като теб да признае подлостта си. А сега се махай — да те няма! И кажи на своя господар, че ако реша да тръгна по жалкия път на измамата, до който неизбежно ще ме доведат позорните лъжи, който ти ми препоръчваш от негово име, ще му намеря по- достоен съперник. Неговото място никога няма да се заема от жалкия слуга, който счита за свое най-голямо щастие получаването на износената дреха на господаря си, преди да се е изпокъсала, слуга, който може да съблазнява само момичетата от предградията, като ги смайва с новите рози върху старите обувки на лорда! Махай се оттук! Толкова те презирам, че вече се срамувам от гнева си срещу теб.
Варни, с израз на едва сдържан гняв върху лицето си, напусна стаята, последван от Фостър, чийто муден ум бе съвсем объркан от буйния и обилен поток от гневни думи, които той за първи път чуваше да излизат от устата на това прекалено крехко и нежно същество, неспособно за гневна мисъл, както си бе мислил, а още по-малко — за невъздържани изрази. Недоумяващ, Фостър вървеше по петите на Варни и му досаждаше с въпроси, на които той не отговаряше, докато не стигнаха до срещуположния край на сградата, до познатата вече на читателя библиотека. Тук Варни се обърна към настойчивия си придружител и му заговори с напълно спокоен тон. Кратката разходка се бе оказала достатъчна, за да може човек, свикнал да владее чувствата си, да се окопити и възвърне хладнокръвието си.
— Тони — започна той с обичайната си иронична усмивка, — излишно е да се отрича — жената и дяволът, които — както ги би казал и твоят оракул Холдфорт — още от самото начало са измамили мъжа, и днес излязоха по-силни от моето благоразумие. Тази опърничава кавгаджийка ме гледаше така поощрително и се държеше толкова спокойно, когато й предавах желанието на лорда, че си помислих, че е дошло най-сетне време да кажа някоя думичка и за себе си. Тя сега си мисли, че ме държи в ръцете си, но се лъже. Къде е доктор Аласко?
— В лабораторията си — отвърна Фостър, — но в този час не бива да се говори с него. Трябва да почакаме да мине обяд, иначе ще попречим на неговите важни — какво говоря, — на неговите пророчески занимания.
— Да, той пророкува съдбата на дявола! — рече Варни. — Но когато аз желая да го видя, всяко време е подходящо. Води ме в леговището му.
С бързи и нетърпеливи крачки Варни тръгна след Фостър през полуразрушените тайни проходи към отсрещната страна на квадратния двор, където се намираше подземието, заемано сега от алхимика Аласко. Някога един от абатите на Абингдън, имайки склонност към окултните науки, за голям позор на манастира бе създал там лаборатория, в която — като много други безумци от онова време — загубил не малко скъпоценно време и пари в търсене на „великия арканум“.
Антъни Фостър се спря колебливо пред старателно заключената отвътре врата, защото не се решаваше да смути свещенодействащия мъдрец, но лишеният от всякакви скрупули Варни започна да чука и да вика, докато най-сетне обитателят на помещението отвори бавно и неохотно вратата. Очите на алхимика сълзяха от топлината и изпаренията на пещта и дестилационния казан, над които работеше. Подземието бе затрупано от най-всевъзможни вещи и странни уреди, необходими за неговия занаят. Старецът измърмори злобно и нетърпеливо:
— Докога ще ме откъсвате заради разни земни суети от небесните ми дела?
— От адските — отвърна Варни, — защото ти именно с тях се занимаваш. Фостър, и ти трябва да присъстваш на разговора.
Фостър влезе бавно в лабораторията, Варни го последва, заключи вратата и те започнаха тайното си съвещание.
През това време графинята се разхождаше неспокойно из стаята си, а красивото й лице пламтеше от гняв и срам.
— Подлец! — каза тя. — Безчовечен, пресметлив роб! Аз обаче му смъкнах маската, Джанет, аз накарах змията да се развие пред мен и да запълзи с цялата си уродливост. Задушавах се от възмущение, но се сдържах, докато той не оголи душата си до дъно, а то се оказа по-черно от най-тъмния ъгъл на ада. А ти, Лестър! Нима е възможно да ме молиш, макар и за миг, да отстъпя правата си, пък и ти да отстъпиш твоите на друг? Не, не е възможно, негодникът лъже, Джанет, аз повече не мога да остана тук. Боя се от него, боя се от твоя баща — мъчително ми е да ти го кажа, но аз наистина се страхувам от баща ти. Най-много обаче се страхувам от този гнусен Варни. Ще избягам от Къмнър!
— Уви, госпожо! Къде ще избягате и как ще се измъкнете от тези зидове?
— И аз не знам, Джанет — отвърна нещастната графиня, като вдигна очи към небето и скръсти ръце, — и аз не знам къде и как да избягам, но съм сигурна, че бог, в когото вярвам, няма да ме изостави в нещастието, защото аз съм в ръцете на зли хора.
