мен…
— Моля те, не поставяй граници на великодушието си, скъпи Едмънд! — каза графинята. Някога ти обичаше да те наричам така. Не ограничавай добротата си с благоразумие! В моята история всичко е безумие и само безумието би могло да ми помогне.
— Ако продължаваш да говориш така странно и неясно — каза Тресилиан, у когото учудването отново надделя над мъката и решителността, — аз наистина ще стигна до заключението, че не си в състояние да мислиш и действаш самостоятелно.
— Не! извика тя и падна на колене пред него. — Аз не съм побъркана, а само безкрайно нещастна и събитията се заплетоха така странно, че към бездната ме тласка тъкмо ръката на оня, който смята, че ме пази от нея. Дори и ти ме тласкаш към нея, дори и Тресилиан, когото аз почитах и уважавах, но не обичах… Впрочем аз те обичах, само че не така, както на теб би ти се искало.
В гласа и в поведението й се долавяха сила и самообладание. Тресилиан беше дълбоко трогнат от готовността й да се облегне на неговото великодушие и от нежността на думите й, отправени към него. Той помогна на Еми да се изправи и с пресекващ от вълнение глас я помоли да се успокои.
— Не — отвърна тя. — Няма да се успокоя, докато не се съгласиш да изпълниш молбата ми. Ще бъда откровена, доколкото мога. Аз чакам тук заповед от оня, който има право да ми заповядва. Намесата на трето лице и особено твоята, Тресилиан, ще ме погуби, ще ме погуби окончателно. Почакай само едно денонощие и може би нещастната Еми ще намери начин да ти докаже, че скъпи и знае как да се отблагодарява за твоето безкористно приятелство; че е щастлива и че може и теб да направи не по-малко щастлив. Нима не си заслужава да изтърпиш това кратко време?
Тресилиан позабави отговора си, като претегляше мислено всички вероятности, които биха могли да направят намесата му в работите на Еми опасна за нейното щастие и за нейната чест; като прецени също, че не я заплашва опасност сред стените на Кенилуъртския замък, почетен от присъствието на кралицата и изпълнен целия от кралски стражи и слуги, сметна, че наистина би могъл да й направи лоша услуга, ако настоява да се обърне към Елизабет от нейно име. Той обаче изказа мнението си доста предпазливо, защото се съмняваше, че надеждите на Еми да се измъкне от всички затруднения почиват на нещо повече и на нещо по-сериозно от сляпата й привързаност към Варни, когото той считаше за неин прелъстител.
— Еми — каза той, вперил своите тъжни и изразителни очи в нейните, които тя бе насочила към него, измъчвана от съмнения, от страх и от смущение, — докато всички останали мислеха, че си упорита и капризна, аз винаги съм смятал, че под външните ти прояви на разглезено и опърничаво момиче се крият дълбоки чувства и здрав разум. На тях се доверявам сега и оставям съдбата ти в собствените ти ръце през следващото денонощие, като обещавам да не се намесвам в работите ти нито с думи, нито с действия.
— Наистина ли ми обещаваш това, Тресилиан? Възможно ли е все още да изпитваш към мен такова доверие? Обещаваш ли ми като джентълмен и като човек на честта да не се намесвай! в моите работи нито с една дума, нито с една стъпка, каквото и да видиш и чуеш, дори и ако ти се стори, че намесата ти е крайно наложителна? Вярваш ли ми дотолкова?
— Кълна се в честта си — да — отвърна Тресилиан, — но след изтичането на този срок…
— След изтичането на този срок — прекъсна ю тя ще бъдеш свободен да постъпваш както сметнеш за добре.
— Какво друго бих могъл да направя за теб. Еми? попита. Тресилиан.
— Нищо — отвърна тя. — Само ме остави сама… Все пак… срам ме е да призная безпомощността си, но съм принудена да те помоля за това… ако е възможно, разреши ми да използувам стаята ти през следващото денонощие.
— Това наистина е странно! — извика Тресилиан. Па какво всъщност би могла да разчиташ в този замък, където не разполагаш дори с една стая?
— Моля те, не говори повече за това и ме остави — отвърна тя, но когато той бавно и неохотно тръгна към вратата, добави: — Великодушни Едмънд! Може би ще дойде време, когато Еми ще успее да докаже, че заслужава твоята благородна обич.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Човече, пий, когато пълна капа
стои до лакътя ти и те чака.
Не се страхувай, че ще забележа
порока ти, защото добродетел
не знам какво е.
Аз съм само воин
и искам редом с мен да се воюва
Тресилиан, силно развълнуван, не бе успял да направи и две-три крачки надолу по витата стълба, когато за твоя най-голяма изненада и неудоволствие срещна Майкъл Ламборн, с такава нахална фамилиарност изписана на лицето му, че Тресилиан в първия миг изпита силно желание да го хвърли надолу по стълбата. Възпря го обаче мисълта за вредата, която би могъл да нанесе на Еми — единствената му грижа в момента, — ако предизвикаше някаква свада по това време и на това място.
Ето защо той се задоволи само да отправи един строг поглед към Ламборн, като към човек, когото не счита достоен за каквото и да било внимание, и понечи да мине край него, сякаш не го е познал. Ламборн обаче, възползувал се от щедрото гостоприемство в замъка, бе успял вече да изпие доста вино и нямаше никакво намерение да се прекланя пред чийто и да било поглед. Той спря Тресилиан на стълбата и без никакво стеснение и срам му заговори така, сякаш ги свързваше най-близко приятелство.
— Е, няма да се смразяваме за стари сметки, нали, мистър Тресилиан? Що се отнася до мен, мога да кажа, че предпочитам да си спомням само доброто и да забравям злото и затова искам да ви уверя, че отношението ми към вас винаги е било най-честно и най-приятелско.
— Нямам нужда от вашето приятелство — отвърна Тресилиан, — запазете го за приятелите си, които ви подхождат.
— Я го вижте само колко бил докачлив! — заядливо подхвърли Ламборн. — И как тия благородничета, създадени, разбира се, от най-фината глина на земята, гледат отвисоко на бедния Майкъл Ламборн! Отстрани мистър Тресилиан например ще ви се стори скромен, благоприличен и превзето усмихнат кавалер и закрилник на дамите, който само сантименталничи с тях. Е какво, представяте ни се за светец, мистър Тресилиан, а забравяте, че сега в спалнята ви се намира нещо доста приятно — за най-голям позор на целия замък. Ха, ха, ха! Е, мистър Тресилиан, жегнах ли ви най-сетне?
— Не зная за какво говориш — отвърна Тресилиан, който обаче веднага заключи, че този безсрамен грубиян е научил за присъствието на Еми в неговата спалня, — но ако ти си слугата, дето почистваш тези стаи и сега чакаш да получиш нещо за почерпка, ето, вземи, но остави моята спалня на мира.
Ламборн погледна златната монета, пъхна я в джоба си и каза:
— По-лесно бихте ме купили с добра дума, отколкото с това звънливо дяволче, но все пак — който плаща със злато, плаща добре; а Майкъл Ламборн не е от ония, които създават раздори и развалят удоволствието на хората. Моят девиз е: живей и остави и другите да живеят! Не ми е приятно обаче, когато някои хора вирят нос пред мене, сякаш са направени от сребро, а пък аз — от олово. Щом ще пазя тайните ви, мистър Тресилиан, бихте могли да се отнасяте по-внимателно към мен, а когато мен ме заловят заради някое дребно прегрешение — това на всекиго може да се случи — и ми потрябва подкрепа или помощ, аз пък ще се обърна към вас. Така че използвайте както намерите за добре и стаята си, и птичката, която е затворена в нея, на Майкъл Ламборн това му е все едно.
— Отдръпнете се, сър! — извика Тресилиан, който вече не беше в състояние да сдържа възмущението си. — Получихте си вече възнаграждението!
— Хм! — измърмори Ламборн, като все пак се отдръпна настрана, а след това ядосано процеди през
