такава скромна дреха като тази на Роли, щях да му пръсна черепа със собствената му ютия. Щом трябва да бъдем шутове, нека тогава бъдем истински шутове.
— Ами ти, Тресилиан, защо не се преоблечеш? — попита Роли.
— Заради едно глупаво недоразумение известно време няма да мога да се прибера в стаята си и да си взема вещите — отвърна Тресилиан. — Тъкмо се канех да те потърся, за да те попитам дали не би се съгласил да се настаня временно в твоята стая.
— Бъди добре дошъл, стаята е чудесна. Лорд Лестър прояви голяма любезност и ни настани по царски. Дори тази негова любезност да е принудителна, тя е поне безмерна. Съветвам те да разкажеш за затруднението си на камерхера на графа и всичко ще бъде уредено начаса.
— Не, не си струва, щом ти можеш да ме приемеш. Аз няма да ти досаждам. Дойде ли някой друг заедно с вас?
— Да — отговори Блънт, — Варни и цяла тълпа приближени на Лестър, както и двайсетина джентълмени от свитата на нашия благороден Съсекс. Изглежда, всички ще трябва да посрещнем кралицата при Галерията и да присъстваме на разните там дивотии. После ще останем при кралицата в парадната зала, докато онези, които сега придружават нейно величество, се измият и сменят пътните си костюми. Бог да ми е на помощ, ако нейно величество ме заприказва, защото сигурно няма да знам какво да й отговоря!
— А какво ги забави толкова много в Уорик? — попита Тресилиан, който не желаеше разговорът отново да се насочи към неговите лични работи.
— Такава поредица от глупости — отвърна Блънт, — каквито не сме виждали дори на Вартоломеевия панаир143 — поздравителни речи, комедианти, кучета и мечки, преоблечени като маймуни хора, и жени — като кукли. Чудя се как кралицата издържа всичко това. Отвсякъде се сипеха възхвали от рода на „омайната светлина на нейния благ образ“ или още по-големи глупости. Какво да се прави, суетата превръща и най-мъдрите в глупци! Време е обаче да вървим към Галерията. Не разбирам само как ти, Тресилиан, ще се явиш там с пътен костюм и ботуши!
— Ще се скрия зад теб, Блънт — отговори Тресилиан, който забеляза, че необичайната премяна бе завладяла изцяло съзнанието на неговия приятел. — Твоят внушителен ръст и пищно облекло ще скрият моите недостатъци.
— Така да бъде, Едмънд — рече Блънт. — Откровено казано, аз се радвам, че дрехите ми ти харесват въпреки шегите на нашия мистър Остроумни. Щом човек върши някаква глупост, нека поне я върши красиво.
С тия думи Блънт накриви шапката си и уверено закрачи напред, сякаш вървеше начело на своя отряд копиеносци, а в същото време поглеждаше нежно алените си чорапи и грамадните жълти рози, които цъфтяха върху обувките му. Тресилиан го последва, потънал в тъжните си мисли, и едва обръщаше внимание на Роли, който изразяваше присмеха си над глупавата суета на своя почтен приятел, като шепнеше по негов, адрес шеги в ухото на Тресилиан.
Те минаха по дългия мост и заеха местата си сред останалите знатни джентълмени пред външната порта на Галерията. Там имаше не повече от четиридесет души, избрани от средите на висшата аристокрация и на рицарството, които бяха наредени в два реда от двете страни на вратата като почетен караул. Зад тях се издигаше плътна стена от пики и алебарди, образувана от васалите на Лестър, които бяха облечени в ливреи с неговия герб. Джентълмените бяха въоръжени само с шпаги и кинжали и бяха облечени с цялото великолепие, което е способно да измисли човешкото въображение. И понеже модата от ония години даваше възможност това великолепие да се разгърне с цялата си пищност, наоколо се виждаше само кадифе, златен и сребърен брокат, ленти, пера, скъпоценни камъни и златни вериги.
Въпреки цялата си мъка Тресилиан не можеше да не почувствува, че със своя пътен костюм — колкото и хубав да беше — той е една твърде неподходяща фигура сред този апогей на тщеславието. Той не можеше и да не забележи, че скромната му дреха предизвиква учудване сред неговите приятели и презрение сред приближените на Лестър.
Не можем да премълчим това обстоятелство, въпреки че то противоречи на сериозния характер на Тресилиан. Истина е обаче, че грижата за собствената външност е една разновидност на самолюбието, а то не е чуждо дори и на най-умните хора. То така инстинктивно се впива в съзнанието на човека, че не само войникът, тръгнал в гибелно сражение, но дори и осъденият на смърт престъпник се старае да се пооправи и да изглежда по-добре. Но нека не се отклоняваме.
Лятната привечер бе настъпила (9 юли 1575), слънцето неотдавна бе залязло и всички очакваха с нетърпение предстоящото пристигане на кралицата. В продължение на дългите часове тълпата не само че не се бе разпръснала, а, напротив — броят на хората продължаваше да расте. На много места край пътя раздаваха щедро на очакващия народ всевъзможни закуски и печено месо, отваряха бъчви с бира и поддържаха по този начин у него верността и любовта към кралицата и към нейния фаворит, защото тези чувства сигурно биха се попритъпили, ако очакването бе придружено с пост. Тълпата убиваше времето с най-различни развлечения и вдигаше невъобразим шум — дочуваха се весели възгласи, смях, писък, кавги, хората грубо се шегуваха едни с други и всичко това се сливаше в един характерен за такива случаи силен и многогласен хор. Глъчката се носеше над задръстените с народ пътища и поляни, но беше най-силна при входната врата на ловния парк, където се беше струпало най-голямо множество. Неочаквано към небето полетя ракета и в същия миг откъм замъка екна звънът на голямата камбана, който се разнесе надалеч.
Настъпи мъртва тишина, сетне тя бе заменена с глухия шум на очакването, с общия глас на хиляди хора — без да се чува нито един отделен глас, — с шепота на неизброимата тълпа.
— Сега вече сигурно идват — каза Роли. — Колко е величествен този шум, Тресилиан. Ние го слушаме така, както моряците след дълго плаване слушат шума на прибоя, който се разбива в далечния и непознат бряг.
— Тълпа! — обади се презрително Блънт. — Шумът, който тя вдига, ми прилича повече на мученето на моите крави из пасбищата на Уитънс Уестлоу.
— Струва ми се, че самият гой не би имал нищо против да си попасе — прошепна Роли на Тресилиан. — Способен е да мисли само за тлъсти волове и богати пасбища. Не се е отдалечил много от своите бикове и става малко по-възвишен само тогава, когато му се наложи да удря и да пробожда.
— Тъкмо това ще го накараш да стори, ако не обуздаеш остроумието си — каза Тресилиан.
— Ами, хич не се страхувам — отвърна Роли. — И ти, Тресилиан, си се превърнал в някакъв бухал, който лети само нощем: смени песните си със зловещо грачене и веселата компания — с усамотение.
— А себе си, Роли, към каква порода животни причисляваш, след като ни съдиш така строго? — попита Тресилиан.
— Кой, аз ли? Аз съм орел, който хич и не мисли за скучната земя, щом има възможност да кръжи в небето и да гледа слънцето.
— Умееш да се хвалиш, няма що! — възкликна Блънт. — И все пак, драги мистър Орел, пази се от клетката, пази се и от ловеца! Много птици са летели така високо, а после съм виждал как ги пълнят със слама и ги окачват на оградата, за да плашат ястребите. Но чуйте! Каква гробна тишина настъпи изведнъж!
— Шествието е спряло пред вратата на ловния парк — рече Роли — и една сибила сега предсказва на кралицата съдбата й. Прочетох стиховете — в тях няма никакъв аромат и на нейно величество навярно й е дошло до гуша от подобни поетични комплименти. По време на речта на съдията във Форд Мил, когато той говореше за привилегиите на Уорик, тя ми прошепна на ухото: „Pertaesa barbarae loquelae.“144
— Кралицата му прошепнала на ухото! — промърмори на себе си Блънт. — Боже мой, докъде стигна този свят!
По-нататъшните му разсъждения бяха прекъснати от приветствения вик на тълпата, който беше толкова гръмогласен, че ехото му се разнесе на много мили наоколо. Стражите, разположени край целия път, по който трябваше да мине кралицата, се присъединиха към всеобщите радостни възгласи, които се разпространяваха като горски пожар, достигнаха до замъка и известиха на всички, че кралица Елизабет е влязла в парка на Кенилуърт. Веднага гръмнаха оркестри, а от зъбчатите стени проехтяха топовни и пушечни залпове. Но и биенето на барабаните, и звуците на тръбите, и дори топовните изстрели се стопиха в оглушителните и неспирни поздравления на тълпата.
Когато шумът започна да стихва, при входа на парка се появи сноп светлина, започна да се разширява и
