— Оставате! — изуми се Крейгънгелт. — Решихте да останете, след като похабих за вас толкова сили и пари, изложих се на опасността да ме познаят, платих и за престоя на кораба!
— Сър — отвърна Рейвънсууд, — когато взех прибързано решение да напусна родината си, аз се възползувах от любезното ви предложение да ми осигурите средства за заминаване, но доколкото си спомням, не съм поемал задължението да замина непременно, дори в случай че променя решението си. Поднасям ви своите съжаления и благодарност за грижите, които сте положили за мен. Колкото до вашите разноски — прибави той и пъхна ръка в джоба си, — има начин да уредим това; не зная колко струва таксата за наемането и престоя на кораба, но ето моята кесия, вземете колкото ви трябва.
И Рейвънсууд подаде на този soi-disant45 капитан кесията си с няколко жълтици. Но Бъкло се противопостави.
— Виждам, Крейги — каза той, — че просто те сърбят ръцете да спипаш зелената кесия на човека; но кълна се в бога, ако се докоснеш до нея, ще ти отрежа пръстите с ей този нож. Щом Рейвънсууд е променил: решението си, ние нямаме повече работа тук. Само, моля за извинение, бих искал да кажа…
— Говори, щом искаш — прекъсна го капитанът, — но преди това съм длъжен да напомня на мастър Рейвънсууд всички неприятности, на които ще се изложи, като се раздели с нас, и за опасностите, които го очакват тук, а също и за трудностите, на които ще се натъкне във Версай или в Сен Жермен, ако се появи във Франция, без да си е осигурил подкрепата на хора, установили там полезни връзки.
— Като прибавим и това, че ще изгуби приятелството поне на един човек, изпълнен с чест и благородство — добави Бъкло.
— Господа — поде Рейвънсууд, — позволете ми още веднъж да отбележа, че придадохте на краткотрайното ни познанство много по-голямо значение, отколкото очаквах. Ако ми се наложи да замина, за да служа при някой чуждестранен двор, няма да се нуждая от препоръката на един интригант и авантюрист; не намирам за нужно да ценя и дружбата на някакъв необуздан нехранимайко.
Без да дочака отговор, Рейвънсууд излезе, възседна коня си и бързо си замина.
— По дяволите — изсъска Крейгънгелт. — Изгубих новобранеца!
— Да, капитане — потвърди Бъкло, — рибката ти се изплъзна заедно с кукичката и стръвта. Но аз ще го догоня, защото той ми наговори обиди, които не прощавам.
Крейгънгелт предложи на приятеля си да го придружи, но Бъкло отговори:
— Не, не бива, капитане; стой си тук до камината и чакай да се върна. Най-добре се спи в здрава кожа!
Запя си песничката:
И излезе.
СЕДМА ГЛАВА
Като видя състоянието, в което се намираше отреденият за него кон, Рейвънсууд възседна отново раванлията, с който току-що пристигна, и за да не го съсипе от умора, го пусна ходом към старата кула, наречена Улфс Краг. Изведнъж дочу зад гърба си приближаването на друг конник и като се огледа, видя, че след него препуска Бъкло, забавил се за малко при излизането си от кръчмата, защото бе твърде силно изкушението му да обясни подробно на коняря как се лекува окуцял кон; все пак успя бързо да навакса изгубеното време, като препусна в галоп, и настигна Рейвънсууд на мястото, където пътят минаваше през пустош, обрасла с калуна.
— Спрете, сър! — извика Бъкло. — Аз не съм политически агент като капитан Крейгънгелт, който толкова държи на живота си, че се страхува да го рискува заради честта. Аз съм Франк Хейстън от Бъкло и всеки, който ми нанесе обида е постъпка или дума, с жест или с поглед, трябва да ми даде удовлетворение.
— Чудесно, мистър Хейстън от Бъкло — отговора му Рейвънсууд много спокойно и равнодушно, — но аз не съм се карал с вас и не желая да се карам… Нашите пътища, не само в този миг, а и изобщо са в различни посоки и не виждам причини за стълкновение помежду ни.
— Не виждате? — разпалено възкликна Бъкло. — Но аз пък виждам, дявол да го вземе, нарекохте ме интригант и авантюрист.
— Изразявайте се по-точно, мистър Бъкло; тези думи се отнасяха за вашия сътрапезник и ще се съгласите, че той ги заслужава.
— И какво от това? Той беше в моята компания и никой не бива — прав или неправ — да оскърбява приятеля ми в мое присъствие.
— В такъв случай, мистър Хейстън — възрази Рейвънсууд с предишното си хладнокръвие, — трябва по- грижливо да си подбирате приятелите; боя се, че ако се нагърбите е ролята на техен покровител, ще си навлечете много грижи. Послушайте добрия ми съвет: вървете си в къщи и хубавичко си отспете. Утре ще погледнете по-спокойно на това.
— Грешите, мастър; бъркате ме с някого. И няма да се отървете с надменния си тон и мъдрите съвети. Освен това, което казах, вие ме нарекохте и „някакъв необуздан нехранимайко“ и ако искате да свърши работата мирно, вземете си думите назад!
— Откровено казано, едва ли бих направил това, ако не промените поведението си и не покажете, че съм сгрешил по отношение на вас.
— Така ли, мастър! — кипна отново Бъкло. — Много съжалявам, но въпреки моето уважение към вас искам или веднага да се извините тук пред мен за дръзките си думи и да ги вземете назад, или определете времето и мястото на нашия дуел.
— Това не е необходимо — отвърна Рейвънсууд. — Направих всичко, което зависи от мен, за да избягна свадата, но ако настоявате чак толкова, това поле не е по-лошо от всяко друго място.
— Тогава слезте от коня и вадете шпагата! — възкликна Бъкло и пръв направи исканото. — Аз винаги съм мислил и твърдял, че сте юнак, и не бих желал да променя това си мнение.
— Аз също не бих искал да ви дам повод да го променяте — отвърна Рейвънсууд, скочи от коня и зае отбранителна поза.
Шпагите мигом се кръстосаха и дуелът започна. Бъкло бе човек опитен в тези неща и владееше оръжието с ловкост и пъргавина; той поведе битката с много жар. Но този път това изкуство не му помогна: раздразнен от студеното и презрително отношение на Рейвънсууд и главно от това, че Рейвънсууд не прие веднага призива му, той, неспособен да сдържа нетърпението си, се нахвърли върху противника непредпазливо и разпалено. Рейвънсууд владееше шпагата не по-малко изкусно, но тъй като беше доста по-издръжлив, само се бранеше и дори не пожела да се възползува от няколкото грешки на силно разгорещения противник. Накрая Бъкло опита отчаян атакуващ удар, ала вместо да порази Рейвънсууд, се подхлъзна и падна на тревата.
