Тя застана на пръсти, но разбра, че е много висок, за да го достигне. Той не помръдна да се наведе. Колин се огледа, забеляза един дънер, хвана Ян за ръка и го заведе там. Тя се качи на дънера и се загледа в златните очи на Ян, които я притегляха с нежността си. Тя набра кураж.
Колин никога не бе целувала мъж. Нито един мъж, който открито да я желае. Тя почувства как стомахът й се свива и подскача. Облиза устни, за да ги навлажни. Беше горещо, твърде горещо. Даже нощният хлад не можеше да охлади огъня в душата й.
Ясно очертаната му челюст, дори недоловимата сянка на брадата му — всичко това беше пред очите й. Тя видя очертанието на устните му, почти невидимите гънки на мястото, където трапчинките му се забелязваха понякога. Искаше да ги докосне, усети, че го прави. Ян не помръдна пред изпитателния й поглед. Само недоловимото потрепване на челюстта му показваше, че знае, че тя е там. Черни мигли обрамчваха очите му — очи с цвят на разтопено злато.
Една целувка. Само това искаше, Колин се приготви. Тя наклони глава и го целуна. Когато се отдръпна, ръцете му се обвиха около нея, придърпаха я по-близко и я обградиха в обръч от мускули. Тя не можеше да избяга.
Езикът му се промуши и разтвори устните й. Връхчето му си играеше с нейното и я караше да потръпва. Огънят в нея лумна и изгори тялото и съзнанието й. Беше загубена.
Ян дълго пи от целувката й като човек, който умира от жажда. Мекото й тяло беше плътно прилепнало до неговото. У него се породиха желания като гигант, пробуден след дълъг сън. Първоначално бавно и унесено, а после силно и настоятелно. Той се отдръпна, стреснат от собствената си страст.
— Благодаря, миледи — гласът на Ян се откъсна от силното му влечение към нея. — Сега трябва да тръгвам, защото иначе ще ми е нужно повече от целувка.
След това изчезна и остави Колин да стои на дънера, смутена и объркана.
— Миледи нуждае ли се от помощ да слезе?
Стресната, Колин се огледа, за да види човека, който беше казал това. Джефри излезе от нощните сенки.
— Не — тя смутено слезе. — Ти винаги ли се спотайваш в сенките?
Тя чу как той се смееше.
— Само когато има хора, които искат да убият Ян.
— Има ли много такива хора?
Джефри поклати глава.
— Не. Повечето врагове на Ян са мъртви.
За щастие Джефри не можеше да види реакцията на Колин в тъмното.
— Тогава защо още го пазиш?
— Не всички са мъртви — той пак се засмя. — Това правя аз, девойче. Друг живот не познавам.
Любопитството й не издържа.
— Би ли убил човек заради Ян?
Той изглеждаше изумен, като че ли това беше глупав въпрос.
— Разбира се, Лин. Бих убил човек заради него и бих умрял заради него.
— Ти си много верен приятел, Джеф. Как те е намерил лорд Блекстоун?
— Много въпроси задаваш — каза той и по лицето му се изписа неудобство.
Колин никога не беше виждала Джефри да е сериозен, на устата му винаги имаше закачлива усмивка, винаги се смееше. Това я накара да се надява, че ще каже още нещо.
— Ян ми спаси живота, когато бях млад. Той ми върна живота. След това ми осигури живот. Да бдя над него е нищо в сравнение с всичко това, което той ми е давал през всичките тези години.
— А какво е това?
— Неговото приятелство.
Колин замълча за миг, а после пак му подхвърли един въпрос.
— Мислиш ли, че аз бих сторила зло на Ян?
Смяната на темата очевидно обърка Джефри.
— Какво?
— Ти бдеше над Ян Блекстоун, когато той беше с мен. Мислиш ли, че ще се опитам да го убия?
Това беше опасен въпрос. Колин го знаеше, но не можа да се въздържи да не го зададе.
— Да — усмихна се той. — Всички жени са подозрителни. Жените могат да убият един мъж без оръжие. — Аз подозирам, че ти ще разбиеш сърцето на Ян, Лин.
Колин се ядоса.
— Ти ми се подиграваш, Джеф.
Тя се обърна да се връща в кръчмата.
— Не, девойче — извика след нея Джеф. — Съвсем сериозно говоря.
Колин се почувства уморена. Време беше да се промъкне до таванската си стая и да получи малко от толкова необходимия й сън. Тя влезе в кръчмата, която беше изпълнена с хора, които още ядяха, още пиеха. Може би нямаше да заспи скоро. Тя си проправи път сред тълпата до стълбите.
— Хей, девойче.
Някой я сграбчи за ръката и я спря. Тя се обърна да види кой я беше заговорил. Това беше един мъж, който беше виждала само няколко пъти в кръчмата, обикновено доста пиян. Тази вечер не беше изключение. Беше мръсен. Колин се опита да изскубне ръката си, но той упорито я държеше и й причиняваше болка.
— Моля те, пусни ме — каза тя много по-учтиво, Отколкото й се искаше.
— Видях, че отиваш с Блекстоун в тъмното. К’во ше ка’еш и на мен да дадеш малко от т’ва, което даваш на него?
Дъхът му миришеше лошо и Колин си помисли, че може да й се повдигне само при мисълта за целувка с подобен човек.
— Уморена съм. Пусни ме да си ходя.
— Я виж сега, девойче — изфъфли той, но се сепна, когато една огромна сянка падна върху него.
— Какво искаш от дамата?
И тонът, и погледът на Ян бяха еднакво сурови. Мъжът не издържа пред тях.
— Нищо, милорд. Нищо не исках от дамата.
— Тогава иди да пийнеш още едно и я остави на мира.
Думите му не оставяха място за възражения, а и човекът не беше склонен да възразява. Той се шмугна в тълпата, която ги заобикаляше. Ян се обърна към Колин.
— Безобиден е, Лин. Само дето си пийва повечко.
— Предполагам — каза тя, но не беше много убедена.
Черните му вежди се сбърчиха.
— Да не те е изплашил?
— Не — тя нямаше да си признае и да беше я изплашил. — Той е просто един безобиден пияница.
— Да си лягаш ли отиваш?
Колин го изгледа подозрително.
— Да, много съм уморена.
— Ще те изпратя до горе в такъв случай — каза той делово.
Тя не се възпротиви. Беше много уморена и дори не й се говореше вече. Тя се спря в началото на стълбата, която водеше до тавана, и се обърна към Ян.
— Лека нощ, лорд Блекстоун.
Ян я изгледа отгоре, а в очите му се четеше всичко. Единственото нещо, което каза обаче, беше:
— Най-добре си вземи стълбата горе, за да не те безпокои някой случайно.
Колин не можа да разбере дали това беше предназначено за пияниците или за него самия.
— Ами Лесли?
— Лесли дълго време няма да я има след такъв празник. Вземи стълбата горе.
След като реши, че така ще е най-добре, тя се изкачи по стълбата, а той й помогна да я вдигне горе. Тя се загледа в него от горе, а главата му не беше много далече от входа за тавана. Не знаеше какво да каже.
