— В конюшнята. Можеш ли да го прегледаш?
— Разбира се.
Колин си развърза престилката и я сложи на масата наблизо. Тя се обърна да потърси Моли и я откри на вратата на кухнята, откъдето й махаше да върви. Ян я хвана за ръка и отиде с нея до конюшнята. Приятно беше, че я беше хванал за ръката, въпреки че не беше нужно.
Отне й малко време очите й да привикнат е тъмнината. После тя видя кучето, което лежеше на осеяния със слама под. То вдигна глава, когато тя се приближи, и вдигна прах като развъртя от радост завитата си опашка, а очите му бяха големи и топли. Тъмната му и сплъстена козина стърчеше във всички посоки и то изглеждаше много миловидно. Колин веднага се влюби в него. — Какво му е? — попита тя и се обърна към Ян.
Чак сега тя забеляза Джефри да стои плътно зад него, а по лицето му грееше странна усмивка. Тя започна да подозира нещо.
— Доста лошо накуцва.
Колин се отдръпна на няколко крачки.
— Хайде, момчето ми — нежно го придумваше да стане и да тръгне Колин.
— Тръгвай — подкани го Ян, а после спря, когато Лин го изгледа любопитно. — Виж — посочи той. — Накуцва.
Кучето с мъка се приближи до Лин, а едното му краче беше вдигнато във въздуха и то подскачаше на три крака. Тя се наведе и го гушна. После внимателно го прегледа.
— Крачето не го боли, когато го пипам.
— Сигурно нещо не му е наред. Накуцва доста зле — отбеляза Джефри.
Ян усети, че той прекалено много се забавлява и му хвърли един предупредителен поглед.
— Е — Лин се изправи, а по лицето й ясно личеше колко е учудена. — Не знам какво може да му е.
— Може би просто има нужда от малко любов — каза Ян.
Погледът му я задушаваше, а неговата топлина се предаде и на нея.
— Не бих могла…
Тя спря, когато видя разочарованието, което се изписа по лицето на Ян.
— Аз вече си имам гъска, за която да се грижа. Как бих могла да се грижа и за куче?
Ян се приближи прекалено близко и Колин се почувства неудобно. Тя се опита да отстъпи, но усети, че е заобиколена и от Джефри, който се беше приближил зад нея.
Ян я хвана за ръка.
— Той има нужда от помощта ти, Лин.
Тя беше притисната, без да може да избяга, но това беше една приятна дилема. Ян изглеждаше прекалено сериозен, а Джефри… прекалено весел. Колин се усмихна.
— Вие двамата сте скроили нещо. Усещам го интуитивно.
Устните на Ян потрепнаха, когато се опита да се въздържи и да не се усмихне, и Колин разбра, че е била права. Тя пак погледна кучето, което все още лежеше там, където го беше оставила, а после го извика.
— Ела тук, момчето ми.
Преди Ян да може да каже нещо, тя сложи пръст на устните му, за да го спре. Те всички наблюдаваха как кучето се втурва към нея и изведнъж е престанало да накуцва. То заподскача във въздуха, залая и неудържимо се развъртя без следа от накуцване или болест.
— Виж — заяви Ян с тон, в който личеше пресиленият му ентусиазъм. — Вече е по-добре.
Колин се опита да си сподави смеха в желанието си да накара Ян да пострада малко заради това, че я беше подразнил. Тя не успя, тъй като малкото кученце правеше всичко възможно, за да й привлече вниманието, и се разсмя от все сърце. То направо беше възхитително. Тя щастливо го гушна.
— Вие двамата сте ужасни — тя им се скара безуспешно.
— Казах ти, че няма да се хване — Джефри перна Ян по главата, както правеше, откакто бяха момчета. Тъй като не искаше да понесе вината за несериозното поведение на Ян, Джефри възрази:
— Аз нямам нищо общо с това, Лин. Него трябва да обвиниш, ако искаш.
— Какъв приятел си — Лин го подразни на свой ред. — Винаги ли бягаш при най-малкия признак за беда.
На Джефри му харесваше тази страна от характера на Лин и също му се искаше да могат да я виждат повече в такава светлина.
— Разбира се. За какво са приятелите?
— Благодаря, Джеф — измънка под носа си Ян. Той се начумери, но пламъчето в очите му си остана. — Ще го запомня.
— Е, аз трябва да тръгвам — Джефри намигна на Лин, и после бързо излезе.
— Ядосана ли си?
Ян наблюдаваше главата на Лин отгоре, докато тя с любов и загриженост си играеше с кучето. Когато вдигна поглед и срещна неговия, той си получи отговора. Беше доволен.
— Не — прошепна Колин, защото знаеше, че не си струва усилието да се опитва да се преструва, че е. — Къде го намерихте?
— Купих го от някакви пътуващи актьори. Обучен е да прави всякакви номера.
— Включително и да накуцва?
— Да. — Ян се усмихна и доби вид на дете, което са хванали да лъже. — Включително и да накуцва.
На Колин й харесваше непринудеността, която вече се чувстваше между тях.
— А вие бяхте много убедителен.
Тя притисна кучето към себе си, а острата му козина гъделичкаше бузата й.
— Ще го вземеш ли?
— Вие много се постарахте, лорд Блекстоун, Не знам дали ми е ясна причината.
— Не е ли очевидно?
Гласът на Ян беше нежен и на Колин й ставаше хубаво и приятно да го слуша. Тя трябваше да се върне на работа, но не й стигаше воля да го направи. Искаше да знае защо беше направил всичко това, та дори и по-късно да решеше да отрича или да не му повярва.
— Не, не ми се струва, че разбирам, дори и да е очевидно.
— Съвсем просто е — отстъпи Ян. — Исках да те видя да се усмихваш, миледи.
Ян видя как тя се обръща на другата страна, а бузите и горяха от смущение. Той се наведе и обърна главата й към себе си.
— Усилията ми бяха възнаградени. Дори си по-красива, когато се усмихваш, Лин.
Колин не успя да се сдържи и нервно захихика.
— Искахте само да се усмихна?
— Да.
Удивление, смущение, удоволствие… Всичко това се преплиташе в душата й и тя направи точно това. Усмихна се. Влажната муцунка на кучето душеше ръката й, то искаше тя да продължи да го гали и се подразни, че беше спряла.
— Много е взискателен.
Колин почеса главата му, а когато то се обърна, почеса коремчето му.
Ян се протегна и го повдигна и отново придоби сериозен вид.
— Дай сега да се разберем, крастав плъх такъв.
Опашката на кучето не спря да се върти, докато той кротко го поучаваше.
— Не съм те довел тука, за да отнемаш времето и вниманието на дамата.
Той пак се обърна към Колин, този път със страстен поглед.
— Има и други, които копнеят за вниманието й.
На Колин й се прииска да целуне Ян. Тя бавно се наведе. Устата й беше полуотворена и приканваща. Тялото й беше надделяло над разума. Предупрежденията и съветите, които той можеше да й даде, бяха напълно пренебрегнати. Тя искаше да целуне Ян.
Устните й докоснаха неговите, меки и податливи. Беше вкусен. Хубаво миришеше. Колин прокара ръка
