по врата му и го придърпа към себе си. Ян се почувства добре.
Колин започна да го целува невинно и с любопитство, но с всеки удар на сърцето му страстта й все повече я завладяваше. Ян се отдръпна и я задържа на една ръка разстояние, а между тях постави кучето. По гладкото й чело се появиха бръчки от недоволство.
— Не ви ли хареса?
Стори му се, че Колин е обидена, а лекото потрепване на долната й устна караше Ян още повече да се безпокои.
— Да.
Ян се опита да събере повече въздух в дробовете си, толкова беше развълнуван от единствената й целувка. Този момент я накара да изпита още по-голямо недоволство. Той побърза да добави:
— Да, Лин. Малко е да се каже, че ми е харесало.
По лицето й не се изписа разбиране.
— Хареса ми страшно много, девойче.
Устните й бавно се разтегнаха в една срамежлива усмивчица, а по очите й личеше, че е доволна. Колин се приближи, но Ян се отдръпна.
— Имай милост — промълви той, а собственият му глас беше напрегнат и звучеше като чужд. — Една сладка целувка и се изкушавам за още и още.
Колин се почувства объркана. Той винаги й беше давал да разбере, че иска повече от нея. Тя зададе очевидния въпрос.
— Какво ви спира?
Въздишката му я развълнува. Беше тъжна и изпълнена с извинение.
— Защото искам повече от един флирт в конюшнята, Лин.
Тя все още не разбираше какво й казваше.
— Когато те любя — обясни той, — искам да те любя с часове. Искам да се насладя на всеки миг и всеки сантиметър от тялото ти. Не искам да ти вдигна полата и да те обладая в сеното.
Ян се наведе и още по-плътно се приближи, а думите му вече бяха преминали в шепот.
— Искам да помириша омайния парфюм на кожата ти, а светлината на огъня изкусително да танцува по млечната ти белота. Искам да се заровя в косите ти до забрава и да вдишвам аромата им. Искам да опитам соления вкус на потта по корема ти, когато страстта нажежи телата ни.
Колин се задъхваше, имаше чувството, че е тичала с километри, а не беше направила и една крачка. Ян й подаде кучето и отиде до вратата на конюшнята. Обърна се да каже:
— Казва се Дакс.
После изчезна. С треперещи ръце Колин притисна Дакс в обятията си.
— О, Боже — каза тихо. И зарови пламналото си лице в острата му козина. — О, Боже!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Колко ще ми вземеш да ми стоплиш леглото, девойче?
Колин се извъртя и се освободи от грубата прегръдка и въпреки раздразнението си се усмихна и напълни чашите на мъжете.
— Вашите пари няма да ме вкарат в леглата ви. А сега си дръжте ръцете по чашите, а не по мен.
Същият мъж пак заговори, а двамата му приятели стояха наблизо със щипещи пръсти и похотливи погледи.
— Хайде, девойче. Няма нужда да се дърпаш. Приятелите ми и аз просто искаме да се позабавляваме.
Лесли се пъхна между Колин и непослушните им ръце.
— Какво ще кажете за мен, момчета? Добре ще се погрижа за вас.
Една голяма ръка избута Лесли настрани.
— Сега съм се настроил за червенокоса мома. — Той вдигна поглед към Лесли. — Не за блондинка, девойче.
Колин се опита да не обръща внимание на забележките му и да продължи с работата си. Беше благодарна на Лесли, че се беше опитала да им отвлече вниманието. Тя хвърли един поглед към масата, където Ян и Джефри винаги седяха, но веднага съжали за това. Беше се намръщил и това не вещаеше нищо добро. Тя никога не го беше виждала толкова разярен. Очите му пробиха дупки в тримата мъже, които, изглежда, не забелязваха гнева му. Те очевидно не бяха оттук, защото иначе щяха да са по- предпазливи.
Колкото и ужасни да бяха, тя започна да се страхува за тях. Последното нещо, което искаше, бяха неприятности от Ян. Тя нарочно не отиде до тяхната маса, а изпрати Лесли да им сервира. Тримата мъже продължиха да се наливат, а забележките и погледите им ставаха все по-нагли с всяка чаша бира, която поглъщаха.
— Това си е нейна работа, Ян. Може би ще е най-добре да излезеш, ако не можеш да седиш тука и да сдържаш нервите си.
Ян отвърна поглед от източника на гнева си и погледна Джефри, а отвътре започваше да кипи.
— Ще си сдържам нервите. Но и те най-добре ще направят, ако престанат да я пипат.
— Гледай — посочи към тях Джефри. — Сега Лесли им сервира. Тя ще ги държи настрана от Лин.
Ян не беше убеден. Нещо вътре в него го караше да е подозрителен към тези мъже. Той мълчаливо ги наблюдаваше.
Моли спря Колин и й прошепна на ухото:
— Може би ще е добре да излезеш за малко, девойче. Докато не са се напили достатъчно.
Колин кимна и остави каната, която носеше. Тя се промъкна в кухнята и излезе през задната врата. Гъската й веднага тръгна след нея, а граченето й я успокояваше в тъмнината. Тя повървя малко и се наслаждаваше на свежия нощен въздух. Кръчмата беше препълнена тази вечер, а въздухът беше задушен и застоял. Но това, което най-много и харесваше, беше, че не я вижда зоркото око на Ян.
Тя отиде до малкото поточе, където бяха погребали кучето, а сърцето още я болеше от изпълнената му с болка смърт. Колин поспря за миг пред малката купчина пръст, но продължи до брега на потока. Чу как водата бълбука. Бледата лунна светлина се отразяваше в блещукащата му повърхност. Беше приятно да слуша как свежият въздух като лек ветрец разчиства от него димния облак от камините в селото.
Колин се наведе, взе малко вода в шепата си и отпи, а студената като през зимата вода утоли жаждата й. Тя плисна останалото но лицето си и отми кожата си от потта от работата й. Тя не трябваше да отсъства за дълго. На Лесли можеше да й потрябва помощта й.
— Хубаво изглеждаш, девойче.
Мъжът от кръчмата стоеше пред нея и й беше препречил пътя, а двамата му спътници бяха зад него, единият от лявата, а другият от дясната му страна.
Колин се опита да запази спокойствие.
— Казах ви, не ме интересува предложението ви.
Той само се усмихна.
— Е, аз не съм човек, който много го е грижа какво казваш, девойче.
Заплахата му се вряза в съзнанието й и тя се уплаши. Почувства се безпомощна, уязвима, а това я разгневи.
— Не ме заплашвай, копеле такова.
Той пристъпи напред.
— Това не е заплаха, а факт. Ще си взема това, което не искаш да ми дадеш.
Една голяма ръка се протегна към нея, но тя се изплъзна от хватката му. Когато се обърна да побегне, тя се спъна в гъската, която се беше сгушила в краката й и падна по колене. Гъската пляскаше с криле от страх, а един голям крак я изрита и я накара да хукне към кръчмата, а граченето й отекваше в тихата нощ.
Мъжът се беше хвърлил отгоре й, преди тя да може да се изправи, и я тръшна на влажната земя с тяло. Дъх не и остана и й беше трудно да диша с неговото голямо туловище върху себе си. Лицето му се облещи
