Той се върна да разтрие другия й крак, а ръката му нежно масажираше прасеца й нагоре. На Колин най-после й стана топло и й се доспа. Тя с мъка стоеше будна, за да не притъпи усещанията си. Дяволът омайва, а носле обезоръжава. Трябва да стои будна.
Колин изведнъж се събуди, а стаята беше тъмна и тиха. Прекалено тиха. Отне й цяла минута, докато очите й привикнат е тъмнината, а слабата светлина, която идваше от жаравата, й позволи да види сенките на мебелите. Тя бавно се приближи до леглото, а по равномерното дишане на Ян разбра, че той спи. Тръгна да излиза, а после спря, когато погледът й попадаше на ножа, който стоеше на нощното му шкафче. Бяха сами и тя можеше да достигне ножа. Пое дълбоко дъх и протегна ръка.
Ръката на Ян сграбчи нейната и сърцето й спря в гърлото. Погледът й срещна неговия. Тя разбра какво иска той. Това, за което и тя беше копняла несъзнателно. Изведнъж престана да я е страх. Разбра какво трябва да направи.
Без да каже нищо тя пусна одеялото да падне. Погледът му гореше и бавно обхождаше всеки сантиметър от тялото й. Тя му позволи да я погледа гола, преди да се качи в леглото. Колин усети дългото му и мускулесто тяло, когато се притисна до него, а плътта му опари нейната. Една непозната топлина се разля дълбоко в нея и я подразни със силата си.
Колебливо, но в същото време решително, Колин прокара ръка по опънатите мускули на ръката му, а от допира, й те се свиха и набъбнаха. Тя срамежливо изучаваше широкия му гръден кош с чувствителните си пръсти, а нежните му косъмчета ги гъделичкаха. Тя беше бледа в сравнение с неговия загар, а кожата й беше гладка в сравнение с неговата, която беше набраздена от белези. Тя нежно целуна старите му рани, искаше й се само да докосне Ян с устни. Езикът й вкуси плътта му, носът й усети мъжественото му ухание. Съзнанието й беше изпълнено с Ян, а накъсаното му и тежко дишане беше като мелодия. Природата водеше Колин и тя поиска да се приближи още повече, да вземе устните му с нейните.
Ян придърпа лицето й и я целуна продължително и силно. Вече нямаше отхвърляне, нямаше колебание. Лин му върна целувката, а езикът й галеше и се преплиташе с неговия. Той се запита дали не сънува, но знаеше, че е прекалено хубаво, за да е фантазия. Тя беше истинска, тук в неговите обятия и даваше всичко от себе си.
Той помести устни, за да докосне нежната й кадифена буза. Парфюмът й, ухаещ на горски цветя, се преплиташе с аромата на току-що измитата й коса, която прикриваше нежната извивка на врата й. Той разучи очертанията й с устни, като се движеше по цялата й ръка, а носле по върховете на пръстите й. Ръцете й издърпаха лицето му към нейното, а устните й търсеха неговите. Той й отвръщаше с желание. С копнеж.
Топлината се превърна в пожар, а той си помисли, че може да е умрял и да е отишъл в рая. Тялото на Лин се движеше под неговото, едновременно невинно и изкусително. Ръцете й се бяха вкопчили в гърба му, придърпваха го все по-близо, устните й търсеха неговите и му съобщаваха за нуждата и за желанието й.
Вниманието му се насочи по-надолу, привлечено от нежните й зърна, твърди и възбудени. Езикът му се плъзна но тях, а после устните му ги поеха и Лин изстена. Той продължи да я целува надолу но корема, а розовата й кожа потрепваше от всяко влажно докосване. Тя ухаеше нежно и омайно.
Колин трепереше от сладкото мъчение, което устните му й причиняваха. Той се спусна до чувствителната кожа на бедрата й, а после до обратната страна на коленете й, които потрепваха при допир. Ян откри пръстите на краката й и ги зацелува и засмука, докато тя не издържа. Обгърна краката му с нейните, придърпа го плътно до себе си, сега вече цялото му тяло докосваше нейното, а напрегнатостта му обещаваше удоволствие. Тя изохка и се повдигна да го пресрещне, да го поеме в себе си. Новопробудени усещания се насъбраха в нея и тя се уплаши, че може да експлодира от желание.
Златните му очи срещнаха нейните, а нежността им я развълнува и сърцето й замря. Той се отдръпна, а в дълбините на очите му изведнъж се прочете въпрос. Тя се усмихна и отново го придърпа към себе си, като го насочваше навътре. Очите му се затвориха и тя почувства как той потрепери, когато проникна в нея. Внезапната болка само усили желанието й и тя го прие без задръжки, плътно притисната до него. Той неспирно се спускаше и я водеше извън и над границата на реалността, като удовлетворяваше болезнената й нужда. Тя никога не беше очаквала удоволствието, което й даде той. Никога не беше очаквала Черния вълк да е такъв нежен любовник.
Лениво и доволно Колин се сгуши на топло в обятията му. Той дълго време лежа и я държа, а никой не помръдна, никой не продума. Тя чакаше той да заспи, но сънят обори нея вместо него.
За втори път тази нощ Колин изведнъж се събуди. Тя се ослуша с притихнал дъх, а после въздъхна с облекчение, когато видя, че той спи. Внимателно стана от леглото.
Краката й се огъваха като гума. Не беше сигурна дали е като последица от любенето им или е от страха, който я беше лишил от силата й. Колин облиза устните си, които бяха почти разранени от целувки. Обзе я чувство на срам, което замести удоволствието, което беше изпитала само преди мигове. Как може да й харесат толкова много ласките му. Гърдите я боляха от всеки удар на сърцето й, който извикваше в съзнанието й спомени. Всяка целувка, всяко докосване се бяха врязали в съзнанието й завинаги. Тя покри очите си с треперещи пръсти, а горещи сълзи се стекоха по поруменялото й лице. Тя ядосано ги избърса и стисна зъби. Трябва да престане да се държи като жена, и да започне да се държи като главатарка на клана. Колин се протегна да вземе ножа. Металът беше студен на допир когато го издърпа от ножницата. Тя пое дълбоко дъх да успокои треперещите си ръце.
Наблюдаваше Ян, който спеше здраво и непробудно. Колин вдигна ножа над главата си. Тъмна коса обрамчваше лицето му, а момчешка невинност омекотяваше чертите му. Беше дяволски красив, с мургава хубост и златни очи, които можеха да стопят всяко женско сърце.
— Но не и мен — тя дрезгаво прошепна и още по-здраво стисна ножа. Не и мен.
И все пак Колин не можеше да нанесе удар. Тя дълго време стоя в готовност, не можеше да помръдне. Той лежеше пред нея, а сърцето му беше разголено и незащитено. Тя затвори очи и стисна зъби. Той беше убил баща й!
Чувството й за вина се смеси с колебание. В съзнанието й настъпи объркване, нещо започна да проблясва пред нея. Обещавам да направя така, че Черния вълк да умре… Черния вълк да умре…
Сълзите я заслепиха. Тя бавно свали ножа, а сърцето и се свиваше заради срама от неуспеха й, заради болката от това, което този неуспех би означавал за нея, за Андрю, за клана й. Тя никога не беше очаквала Ян Блекстоун да я докосва, както я беше докосвал. Никога.
Колин сложи ножа обратно на шкафчето и отиде до мястото, където беше оставила дрехите си да съхнат. Облече ги и се почувства вцепенена. Нарочно искаше да не мисли за нищо. Мислите й причиняваха болка. Без да се обръща назад, тя излезе от стаята на Ян. Време беше да се върне у дома при Андрю и да се опита да спаси това, което й беше останало.
Ян се завъртя и се протегна да хване Лин, но откри, че леглото му е празно. Нещо го накара леко да се разтревожи, но той не му обърна внимание и стана. Роклята й я нямаше. Той сграбчи една кърпа, загърна се с нея и отиде до входа за тавана. После тихо се изкачи по стълбата.
— Лин — извика той.
Отговор не последва.
Той се огледа в малката таванска стая и откри, че е празна. Това вече го разтревожи и този път той не прогони тревогата си, която го обхващаше. Ян не губи време, а веднага слезе на долния етаж да търси Лин. Никъде не можеше да я открие. Докато пукне зората, гневът му вече не можеше да се обуздае.
— Претърсихме цялото село, Ян. Няма я.
Той не искаше Джефри да му го казва. Искаше Лин да се намери. Нещо в него се прекърши и той сграбчи приятеля си за ръката.
— Отново претърси. Трябва да е тук.
Джефри се освободи от хватката му и поклати глава.
— Не знаех, че си толкова ядосан, приятелю. Тя е просто едно хубаво момиче. Какво те е прихванало?
Ян седна, на дървената пейка и отметна коса в раздразнението си. Не знаеше какво го е прихванало —
