Заболя я от думите му, но ядът не й позволи да изпита болката.
— Пусни ме да мина, Джеф.
Той не помръдна.
— Мислех, че ще се отразиш добре на Ян, че ще му помогнеш отново да започне да чувства. Но сгреших, а аз не обичам да греша.
— Какво искаш от мене?
Всички искаха нещо от нея — нещо, което тя не разбираше.
Той се замисли над това.
— Искам да оставиш Ян на мира.
Тя ядосано вдигна ръце.
— Решавай най-после, за Бога. Най-напред ме караш да го взема в леглото си, после искаш да го оставя на мира. Нищо чудно, че съм объркана.
Той я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Е, ти добре успя да го объркаш. Аз просто исках да го накараш да разбере, че съществуват и други жени. Това, което не искам, е Ян отново да бъде огорчен.
Огорчен? Мислите на Колин се върнаха на смъртта на Блеър, която беше умряла на улицата като просякиня. Толкова се боеше от този мъж, че я беше страх той да не посегне на живота на сина й. Колин беше станала свидетел на гнева на Ян същия ден, гняв, който го караше да убива. Същият този мъж беше осакатил Емет и убил Малкълм, Джилз и баща й. Тя едва не се изсмя на съчувствието на Джефри.
— Предаността ти е възхитителна, но той е напълно в състояние да се грижи за собствените си дела. Повече няма да говоря за това.
Колин успя да се изтръгне от хватката му и го подмина. Искаше да бъде оставена сама и отиде право в таванската си стая. Точно след няколко минути главата на Лесли се показа от пода.
— Добре ли си, Лин?
— Да, ще се оправя.
Лесли тръгна да се връща надолу по стълбата, но се върна отново горе.
— Вече почти пет години се опитвам да вкарам Ян в леглото си. Ти си тук от няколко седмици и той е готов човек да убие заради тебе. Не виждаш ли какъв късмет имаш?
На Колин й се стори тъжно, че Лесли мисли така.
— Не си ли се замисляла за любов и женитба, Лесли?
Момичето сви ръце и си подпря брадичката на тях.
— Разбира се, че съм се замисляла. Всички жени си мечтаят за такива неща. Но това не е за такива като мене, особено за мъж като Ян Блекстоун.
— И не за такива като мене? — попита Колин.
Лесли вдигна рамене.
— Ти не си като мене, Лин. Дори аз мога да разбера това. Но мъже като Ян се женят за дами. Не е достатъчно да си само красива.
Колин се сгуши в леглото.
— Не искам да се женя за Ян Блекстоун.
— Ти си глупачка, Лин — Лесли отново тръгна да слиза. — Чисто и просто глупачка.
Колин наистина се почувства като глупачка и зарови глава във възглавницата си. Тя започваше да се влюбва в мъж, който трябваше да мрази, мъж, когото се очакваше тя да убие. Съветът на отец Макклауд отново й се причу през замъгленото й от горчивина съзнание: …
Това най-много я изплаши. Ако следваше сърцето си, тя щеше да предаде всички за любовта на врага си. От срам тя не смееше да покаже чувствата си, криеше ги от себе си и всички, към които можеше да прояви нелоялност. И дума не можеше да става да се допита до сърцето си.
Скоро трябваше да напусне това място.
Вятърът беше леден, а зимата вече беше на прага. На Колин й беше студено, но тя не се върна. Камбаните на параклиса биеха и оповестяваха неделната служба. Тя гледаше как хората влизат един по един в малката църква и й изглеждаха като мравки от мястото, където беше застанала на хълма. Завиждаше им за обикновения живот.
— Ако не те познавах по-добре, бих си помислил, че тъкмо се каниш да скочиш.
Колин не се обърна към Ян, а внезапното му появяване вече не й се струваше толкова изненадващо.
— Какво ви кара да сте сигурен, че няма да скоча?
Той погледна към нея и надолу по стръмната канара при коварното свлачище.
— Изпълнена си с твърде много борбеност. Прекалено лесно ще бъде, ако скочиш.
— Аз не искам да се боря с вас, милорд.
Той се засмя, въпреки че в гласа му се долавяше иронична нотка.
— Единственото нещо, което правиш, е да се бориш с мен, Лин.
Тя най-накрая го погледна.
— Не искам да е така. Когато сте до мен, като че ли не знам какво върша… какво казвам. Моля ви, простете ми за глупостта.
Ян се приближи.
— Аз наистина се бях поунесъл да те преследвам и се извинявам за това. Предполагам… — той за миг спря, а после продължи: — Бях забравил колко е приятно за един мъж да го привлича жена. Ти си много загадъчна. Загубих си ума по теб, Лин, и не се спрях да помисля за чувствата ти. Прости ми.
На Колин дъхът й спря, а сърцето й почти престана да бие, когато чу колко е искрен. Тя интуитивно знаеше, че той не е човек, който често се извинява. Беше трогната изключително и не можеше да заговори заради буцата, която беше заседнала в гърлото й.
— Взех си стая в кръчмата за следващата седмица — Ян разбра въпроса й и му отговори, без да го задава. — Не ми се вярва, че тези мъже няма да се върнат пак. Искам да съм сигурен, че си в безопасност.
— Много мило, но няма нужда да…
Той вдигна ръка и я спря.
— Не бих могъл да спя в леглото си в Стоунхейвън и да се чудя дали си в опасност.
За пръв път той видя в очите й страх.
— Смятате, че ще се върнат? — запита тя плахо и уплашено.
Ян отново го връхлетяха видения, които донесоха със себе си гнева, който беше избухнал в него, когато се натъкна на Лин, на която тъкмо й предстоеше да бъде изнасилена от тримата мъже. Никога не беше изпитвал по-голяма ярост. Дори и при измяната на Блеър. Той можеше направо да ги убие. Такива мъже си заслужаваха смъртта. Още се чудеше защо Лин го беше помолила за милост.
— Не, не — отговори й той да я успокои. — А ако са толкова глупави, това ще им е последното нещо, което ще направят приживе.
Колин почувства как се разтреперва, а стоманената нотка в гласа му беше достатъчна, за да я убеди, да не говорим за яростта, която той едва успяваше да скрие. Срещу това ли се бяха изправили братята й? Мъж, който вдъхваше страх само с това, че съществува?
— Трудно ли се убива човек?
Очевидно въпросът го хвана неподготвен.
— Трудно ли е? — повтори тя. — Нещо, което всички мъже правят, лесно ли е, или може да се научи?
Този път той нервно се засмя.
— Никога не е лесно да се убие човек.
— Някога съжалявал ли сте, че сте убил някого?
Тя не знаеше какво я кара да си мисли за тези въпроси, а после да ги изрича.
Изражението, което Ян доби, не можеше да се сбърка.
