— Знам, Дрю. И аз никога няма да те изоставя.
— Аз добре ще се грижа за него, Колин — каза свещеникът.
— Знам, отче.
— Запомни, чедо мое — отец Макклауд каза със сълзи в очите, — дай на сърцето си да те преведе през неволите. То никога няма да ти измени.
— Понякога сърцето ми е изпълнено с уродливост, която не мога да разбера. Как мога да следвам такава мъка?
— Не ти вярвам, Колин Макгрегър. Сърцето ти е добро. Никога не трябва да се съмняваш в това.
— Ще се опитам да запомня това, което ми казахте, отче.
— Довери се на сърцето си и няма да сгрешиш.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Колин влезе тихо в спалнята и затвори добре вратата. Стаята беше тъмна, а огънят беше изтлял. Тя отиде до каменната камина и разрови въглените, а после сложи още дърва. От прозореца й повя хлад и тя придърпа шала още по-плътно около себе си, защото вълнената й нощница беше отъняла от носене. Почуди се кой ли е отворил прозореца й, чиито пердета се полюшваха на мразовития мартенски ветрец. Затвори остъклените прозорци и спусна кепенците.
Когато се обърна, пред нея стоеше Ян Блекстоун и едва не припадна от изненада. Тя залитна и той протегна силните си ръце да й помогне. Колин усети тежкия парфюм, който се носеше от него, когато я притегли към себе си. Нищо, което си беше представяла, не беше успяло да я подготви за самия него. Копнежът, който таеше дълбоко в себе си, се пробуди от дълбок сън, а усещането беше толкова силно, че тя не можеше да си помисли за нищо друго. Трябваше да го мрази, но тя не го мразеше. Трябваше да го убие, но не искаше.
Устните му се приближиха, а нежността им учудващо контрастираше със слабата му, гладко избръсната брадичка. Искаше й се да го докосне, да опита устните, които виждаше.
— Какво ще кажеш в свое оправдание, Колин?
Тя преглътна. Не знаеше какво иска да каже. Съзнанието й не следваше някаква свързана нишка. Изведнъж разбра. Ужасът я порази като гръм от ясно небе. Тя се дръпна и се изскубна от хватката му.
— Много рискуваш като идваш тук — каза тя.
Това като че ли развесели Ян.
— Да, но не можех повече да стоя настрана. Исках с очите си да видя дали това, което научих, е истина. Повече не мога да я отричам.
— Видя истината, а сега си върви.
Тонът й му подсказа, че тя се разгневява. От това и той се разгневи.
— Ще си тръгна, когато си пожелая, по дяволите.
— Това, че си дошъл тук, само влошава нещата.
— Влошава ги? — каза Ян. — Как могат да се влошат?
Колин се засмя, въпреки че смехът й изглеждаше тъжен, дори плах.
— Повярвай ми. Ян Блекстоун. Ти не би искал да разбереш.
— Ще ми наговориш ли още някоя лъжа, Колин?
— Не — тихо каза тя. — Вече няма нужда да лъжа.
Ян изпита някакво чувство, че е победил.
— Защо се люби с мен? Защо дойде при мен толкова нежна и мила? За да ми забиеш нож в сърцето, докато спях ли, Колин?
За миг тя замълча, а по лицето й се изписа несигурност. Той я наблюдаваше и искаше да научи, но сдържаше дъха си от страх.
— Да. Любих се с теб, за да те убия — каза тихо тя.
Нямаше лъжи да ласкаят самочувствието му, нямаше лъжи да облекчат болката в сърцето му. Болката, която изпита, го хвана неподготвен, ядоса се че е така уязвим пред нея. В този момент мразеше себе си повече, отколкото мразеше нея.
Фактът, че думите й му бяха причинили болка, беше очевиден и това порази Колин. Тя се приближи, а ръката й се протегна да докосне лицето му, да го утеши и да изтрие болката от него.
Той сграбчи ръката й, сякаш допирът й щеше да е непоносим. Пръстите му стиснаха нейните, но тя не му обърна внимание. Очи с цвят на тъмно злато претърсваха душата й, изсмукваха волята й. Остана й само копнежът. Тя обгърна с ръка врата му и се изправи на пръсти. По лицето си усещаше горещия му дъх, а до тялото си — неговото.
Ян я хвана за косата и я дръпна назад.
— Кучка — подигра й се той.
— Да прошепна тя и плъзна крака си нагоре по неговия, преди да го обвие около него.
Той изстена и целуна разголената й шия, а ръката му вече нежно държеше главата й. С устни Ян тръгна нагоре, докато не срещна нейните устни, и освободи пленената и ръка, за да я придърпа по-плътно към себе си. Тя почувства силно неговото желание от твърдия му допир в мекото и тяло, чиято топлина се покачваше.
— Убий ме сега и да се приключва с тази работа — отчаяно стенеше Ян.
— По-късно.
Колин придърпа устните му по-близо до своите, а после вдигна нощницата си. Ян я вдигна до стената и я облада яростно и настойчиво. Гневен и обиден. Никога не се беше нуждала от нещо повече, а собственото й желание се беше развихрило и не знаеше граници.
Когато тежкото дишане на Ян се успокои, Колин продължи да го държи. Тя го целуна по онова място на слепоочието където най-силно се усещаше пулсът му, той се вцепени, а после се отдръпна. Без прегръдката на Ян тя се вкочани. Отново се върна до огъня.
Най-накрая Ян проговори.
— Ти си ме омагьосала, Колин Макгрегър, а аз не знам как да се преборя с това.
Думите, които беше подбрал, ядосаха Колин.
— Нищо не съм ти направила, Ян.
Това като че ли само го разгневи отново.
— Нищо не си ми направила! Ти беше цяла напаст, окраде и нападна моя собственост. Да не говорим за трите пъти, когато се опита да ме убиеш. Това в никакъв случай не е нищо.
— Ти ми дължеше всичко това.
— Дължах ти го?
Стигна се точно до това, което тя искаше да избегне.
— Да, за мъката и болката, които причини на семейството ми.
Това беше един честен и прям въпрос Но Колин не значеше как да му отговори. Тя познаваше само нейното положение. Пред нея стоеше мъжът, когото тя се беше зарекла да убие. Бащата на детето, което носеше в утробата си. Тя си помисли за всичко това, но нещо друго изплува най-напред в съзнанието й. Това беше мъжът, който беше прокудил бременната си жена и тя умря на улицата. Какво можеше да очаква от него, ако разбереше, че е бременна? Страхът й беше прекалено силен, за да го преодолее.
— Мъчно ли ти беше, когато Блеър умря?
Този въпрос беше твърде изненадващ. Дори Колин се зачуди на думите, които чу, че излизат от устата й. Тя веднага съжали за това.
— Какво знаеш за Блеър?
Гласът на Ян беше тих, а това създаваше погрешна представа за чувствата, които навръзваха вътрешностите му на хиляди възли. Студена тръпка премина през сърцето му и със смъртоносното острие на гнева, който едва удържаше да не избухне.
— Знам, че си я прокудил да умре на улицата като куче. Помисли ли си за болката, която си и причинил Ами за детето с което беше бременна. Мъчно ли ти беше изобщо за сина ти?
Вълни от ужас се плискаха във всички посоки. Никой преди не му беше казвал, че е имал момче. Син — мъртъв т син. Много години, изпълнени с вина, го объркваха, раздираха сърцето му. Той не можеше да
