Той се обърна към майка си, когато тя влезе в голямата приемна.
— Реших, че трябва да се погрижа за една несвършена работа — каза той. — Не мога все да си намирам поводи да я отлагам.
Тя седна до него.
— Случайно тази недовършена работа да се казва Колин Макгрегър?
— Да — потвърди Ян. — Ходих да я видя тази вечер.
— И… — Ейнсли го подкани.
Ян отново го заболя, като си спомни за срещата им.
— Беше пълен провал.
Той се хвана за главата, а нещастието му нямаше граници.
— Обичаш ли я, Ян?
Въпросът на майка му беше лесен, но ситуацията — не. Ян се опита да й обясни това.
— В момента като че ли това не е от значение. Прекалено много неща усложняват тази връзка.
Тази дума му се стори смешна и той се засмя горчиво.
— Връзка. Дори и така не може да се нарече.
— Какво толкова те затруднява? Да не би да е това, че тя е главатарка на клана?
— Това е само един от проблемите — призна той. — Тя ме мрази и иска да умра. И това ме затруднява.
Ейнсли като че ли се замисли над това.
— Мисля, че ако Колин Макгрегър искаше да си мъртъв, ти щеше да си мъртъв вече.
Ян сключи вежди.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ако тя искаше да умреш, сине, щеше да те убие в нощта, когато двамата сте били заедно.
Ян отметна косата си и погледна майка си в очите.
— Ти винаги успяваш да научиш какво става в живота ми, може би по-добре, отколкото самият аз знам.
— Това е една част от майчинството.
Тихите й думи го накараха да се зачуди какво мисли Колин за бебето, което носи. Неговото бебе.
— Смяташ ли че Колин Макгрегър е щастлива, че ще е майка на детето ми.
Ейнсли наистина беше изненадана. Тя се задъха, но бързо възстанови самообладанието си и се наведе да хване лицето на сина си в ръцете си.
— Ти ще ставаш баща?
— Да — каза той и изпита насладата от това за пръв път. — Ще ставам баща.
— В такъв случай трябва да се ожениш за момичето — каза тя толкова делово, толкова простичко.
— Да се оженя за нея? — Ян изпадна в ужас. С техните безброй неприятности, женитба и през ум не му беше минавала.
— Разбира се, Ян. Трябва да се ожениш за нея, и то скоро. Искам да се запозная с внучето си. И ти ще искаш детето ти да е с теб.
— Тя няма да иска да се ожени за мен, майко. Това ще е последното нещо, което би искала да направи.
Ейнсли се намръщи.
— А ти откъде знаеш?
— Не знам — призна той, но приемаше нещата само в една светлина. Съвсем ясно си представи погледа в очите й, по-точно страха в погледа й. Колин нямаше да иска да се ожени за него.
— Тя даже не е възнамерявала да ми каже за бебето.
— Горкичката — тъжно промълви майка му.
Ян изумено поклати глава.
— Ти като че ли винаги я съжаляваш.
— Само си помисли, Ян — каза тя, а очите й се разшириха от тревога. — Тя е твой заклет враг. Кланът й няма да приеме това, че тя носи твоето дете. Сигурно много я е страх.
Ян беше завладян от чувство за вина.
— Не бях се замислял как Колин може да се чувства. Бях прекалено погълнат от собственото си нещастие.
— Ти позволи смъртта на Блеър да изпълни живота ти повече от пет години. Време е да престанеш да се самосъжаляваш, да направиш нещо хубаво за себе си. Ожени се за момичето и доведи бебето си вкъщи.
— Ами ако тя не иска да се ожени за мен?
В погледа на майка му пролича решителност.
— Направи така, че тя да няма друг избор. От теб зависи да се погрижиш да се вземе правилното решение заради самото дете. Не приемай никакъв отказ.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че трябва да я принудя да се ожени за мен? — Ян съзнаваше, че изненадата му личи.
— Да — спокойно каза тя. — Отвлечи я насила, ако се наложи.
— Майко — каза Ян възможно най-сериозно. — Човек наистина не може да те разбере.
Тя се усмихна и му стисна ръката.
— Ще ставам баба и възнамерявам да се погрижа вие, двете непослушни деца, да не ми осуетявате плановете.
— Ще се опитам да направя всичко възможно, но не мога да говоря и от името на Колин. Тя може да не се окаже толкова податлива на убеждаване.
— И това ще се оправи след време.
Ян на свой ред й стисна ръката.
— Дано, майко. Дано наистина.
Той видя майка му да става и да отива към вратата. На прага тя се обърна отново към него.
— Доведи булката в къщи, а аз ще се погрижа за всичко останало.
— Може би аз трябва да оставя на теб да доведеш булката — усмихна се отново Ян. — А аз да се погрижа за всичко останало.
— Доведи я вкъщи, Ян. — Тя пак тръгна да излиза, но отново спря. — Тя е много умна, Ян. Смела, също.
— Защо ми го казваш?
— Да направи това, което направи тя, човек трябва да е много умен — удивено отвърна тя. — Не е било лесно да те хване сам, без Джефри да те наблюдава.
— Да — размисли се Ян. — Сигурно е така.
Той видя майка си да излиза. Ян се зачуди колко ли трудна щеше да се окаже задачата, която му постави тя. Колин Макгрегър нямаше да се хвърли в обятията му с благодарност, че е пожелал да се ожени за нея. Тя най-вероятно изобщо нямаше да се съгласи.
Той силно се засмя при мисълта за това. Нямаше да е доволна въобще и това беше меко казано. Тя щеше да е направо бясна. Но той пък нямаше да позволи на буйния си нрав да се намесва в работата му. Този път щеше да го овладее. Този път нямаше да загуби бебето си.
Старата рана отново го заболя, но една нова радост му се притече на помощ. Щеше да има дете, може би син. Никога нямаше да си прости за това, което причини на Блеър. Беше убил сина си, без дори да знае, че го е направил. Този път знаеше за детето и нямаше да позволи на майката да си отиде. Не би могъл.
Въпросът на лейди Ейнсли отново прозвуча в съзнанието му. Обичаше ли я Колин? Той не знаеше дали това, което изпитва към нея, е любов, но той наистина обичаше детето, което тя носеше. Те бяха прекарали толкова малко време заедно, и по-голямата част от него беше изпълнена с омраза и измами. Щяха ли да успеят да превъзмогнат всички пречки, които се бяха изправили пред тях? Едно нещо беше сигурно. Ян искаше да е един добър баща на детето си. Утре щеше да доведе булката си вкъщи… със съгласието й или без него.
— Ти си луд — извика Джефри, когато дръпнаха юздите и спряха конете си.
