— Много рискувах, девойче. — Гласът му беше тих, като че ли се извиняваше. — Няма да си тръгна без теб.
— Напротив — каза тя с голямо предизвикателство в гласа. — Сега ще си тръгнеш.
— Не мога.
Стотици мисли минаха през главата й. Той вече не можеше да се вразуми. Тя не знаеше какво да прави. Вгледа се в лицето му, засенчено от мрака. Все пак видя достатъчно, за да прочете вълнението, изписано върху него.
— Не прави това — тихо каза тя.
Погледът му се изпълни с мъка.
— Няма да ти сторя зло, девойче. Аз те обичам.
— Дуайт — тя се задавяше, — причиняваш ми по-голяма болка, отколкото можеш да си представиш.
— Ще бъда добър с теб и ти можеш да се научиш да ме обичаш.
Това беше едно изявление, но Колин чу въпроса в него. Дуайт искаше тя да му каже, че може да го обича.
— Никога — прошепна тя.
Дуайт се приближи и я сграбчи за ръцете.
— Не казвай това.
— Никога — извика тя по-високо. — Никога!
Той още по-силно я притисна.
— Можеш да ме обикнеш, Колин. Ще ме обикнеш. Дуайт се наведе, а устните му търсеха нейните. Колин се извърна, но ръката му я хвана за брадичката и я принуди отново да го погледне. Погледът му беше гневен.
— Не се отвръщай от мене отново.
— Или какво? — предизвика го тя и отказа да се подчини на страха си.
Той й натрапи целувката си, но тя стисна зъби срещу ровещия му език. Когато най-после проникна в устата й, тя го захапа. Дуайт изрева и се дръпна.
Колин го блъсна с всичка сила. Той политна назад. Тя усети вкуса на кръвта му в устата си и побягна.
Прекалено тъмно беше да се види нещо, а затъмнената от облаци луна почти не хвърляше светлина, за да я води. Тя инстинктивно налучкваше пътя, докато се отдалечаваше от Дуайт. Изведнъж някакви ръце се протегнаха и я повалиха на земята. Една ръка затисна устата й, за да заглуши писъците й, а друга силна ръка здраво я държеше.
Дуайт изтича покрай тях, после спря на толкова близко разстояние, че тя чуваше тежкото му дишане. Той се огледа и се взря направо в мрака, който я скриваше от него. Тя се мъчеше да се освободи от човека, който я държеше, но безуспешно. След малко Дуайт продължи.
Мъжът вдигна Колин и я отнесе надалече. Стигнаха до един кон и той завъртя Колин. Преди тя да може да издаде и звук, той напъха един мръсен парцал в устата й, а после и завърза ръцете. Вдигна я на седлото, а после се качи зад нея.
Докато яздеха обратно през селото, Колин се опита да погледне похитителя си. Тя се извъртя, но лицето му беше обгърнато в мрак от шапката, която носеше, а периферията й беше дръпната ниско над челото му. Той я принуди да се обърне.
Когато пристигнаха в двора на Макгрегър Касъл, Колин се обърка. После я достраша.
Човекът я преметна през рамо като чувал картофи. Тя риташе и пищеше, но безполезно. Той я заведе вътре и я понесе по стълбите. Сложи я на земята и я развърза.
Веднага щом ръцете й се освободиха, тя замахна да го удари, шапката му хвръкна, когато отби удара Тя застина, когато видя лицето му.
— Не мислехте, че ще ме видите, нали, лейди Макгрегър.
Колин затвори уста и се опита да възстанови самообладанието си.
— Не. Предполагам, че не.
— Той ме снабдява с доста информация, скъпа сестричке.
Тя се обърна към брат си. Не трябваше да е изненадана, че той стои зад цялата тази работа. Предпочете да му казва нищо. Той просто се усмихна на мълчанието й.
— Какъв късмет имам, че Доналд дойде в нашето село и, още повече, че те е видял. Беше много услужлив, така че аз го помолих да остане. Той вече доказа, че е доста полезен, не смяташ ли?
Тя отново не отговори.
— Ти ми се намеси в работата и ми взе кучето.
— Да — провлачи Емет. — Доналд не е бил много доволен от това, Колин. Може би следващия път ще поразмислиш преди да прекъснеш някой, който се опитва да си свърши работата.
— Това не е работа! — Колин почувства как гневът й се връща, когато си помисли за горкото куче и отношението на този човек към него. — Това е жестокост и трябва с камшик да го наложат за отношението му към животните.
— Проклета кучка — присмя й се Доналд и се приближи до нея.
Колин се отдръпна, но се озова заклещена между брат си и новия му заговорник. Тя се обърна към Емет.
— Кажи му да се маха — заповяда тя.
Той не го направи. Потупа леглото до себе си, за да й каже да седне до него. Емет взе ръката й в своята, а допирът му беше изненадващо нежен.
— Ти избяга. Аз ти казах да не бягаш.
На Колин й настръхна косата. Тя се опита да издърпа ръката си, но той я държеше здраво, въпреки че не правеше опити да я нарани. Не й се вярваше, че няма да го направи.
— Даваш ми толкова малко избор, Емет. Страхувам се от лудостта ти.
— Лудост? — каза той с тих глас, който даваше погрешна представа за гнева, който се четеше в погледа му.
— Да — прошепна тя и й се прииска да не го беше казвала.
Емет погледна Доналд, който стоеше наблизо. Прекалено близо, за да бъде тя спокойна.
— Тя смята, че съм луд.
Смехът на двамата се разнесе из стаята, подиграваха й се и я лишаваха от малкото самообладание, което й беше останало. Тя се загледа в скута си — не можеше да гледа лудостта, която беше обзела брат й.
— Какво да правя с тебе, Колин? — Той се протегна и я хвана за брадичката, принуди я да го погледне в очите. — Знаещ, че трябва да ти дам да разбереш.
Тя дълбоко преглътна и се опита да мисли, но не можа. Тя примигна, за да не позволи на сълзите си да заканят.
— Няма нужда да се безпокоиш, братко. Сега разбирам, че е било безнадеждно да се опитвам да избягам. Това няма да се повтори.
Той се ухили като чу това, после поклати глава напред-назад.
— Знам, че няма да се опиташ още веднъж, но това не е достатъчно. Трябва да си платиш за постъпките.
Един силен звън в ушите й я заглуши и тя с мъка започна да се бори с ужаса, който се надигна в нея.
— Какво… — Гласът й заглъхна. — Какво ще направиш?
— Доналд, ти какво предлагаш?
Колин също погледна мъжа и зачака отговора му. Той беше недодялан, грозен мъж, нещо, което не беше забелязала при първата им среща. Беше твърде много погълната от кучето, за да обърне особено внимание на външността на Доналд. Но сега тя го разгледа. Той бавно се усмихна и тя се сви от страх.
— Бих могъл да я набия — предложи той, а ръката му се сви в юмрук при мисълта за това. Той облиза устните си, като че ли самата мисъл за това му доставяше удоволствие и наслада.
Емет още по-силно стисна ръката й. Той бавно я придърпа към себе си. Дишаше в лицето й, а дъхът му
