Ян погледна селото, в края на което се издигаше замъкът на клана Макгрегър. Той се усмихна на забележката на приятеля си.
— Да, полудял съм по тази жена.
— Смяташ ли, че ще имаме неприятности, Ян? — Джефри нервно се огледа.
— Не се тревожи толкова, приятелю.
— Ти си полудял — възкликна Джефри. — Нахлуваме в територията на клана посред бял ден да молим заклетия ти враг да се ожени за тебе. Какво те е прихванало, Ян?
Той се обърна да погледне приятеля си, който пришпорваше коня си.
— Тя е бременна и аз ще ставам баща.
Джефри застина за миг, преди да схване това, което Ян му беше казал. После с вик го настигна.
— Тя ще има бебе?
— Да. — Ян широко се усмихна. — А аз ще заведа булката си вкъщи, където тя ще се венчае днес следобед. За мен ще бъде чест да стоиш до мен, приятелю.
— И за мен ще бъде чест, Ян. Но ако девойчето не се съгласи?
Ян накара коня си да завърви по-бавно, когато стигнаха края на селото.
— Няма да позволя да ми отнемат детето, Джеф. Дръж меча си в готовност. Ще я отвлечем насила, ако се наложи.
Джефри кимна, а изражението му отново стана сериозно, когато постави ръка върху дръжката на меча си. Те минаха през селските улици един до друг на конете си, като привличаха любопитните погледи или караха хората да се крият по къщите си в паника.
Ян се приближи до вратата на имението, след като всичките мъже на клана го бяха пуснали да мине безпрепятствено. Той забелязваше страха в очите им. Никой не дръзна да му се изпречи на пътя. Той слезе от коня и се качи по стълбите. Джефри остана на коня си, в готовност и нащрек. Ян потропа на тежката дървена врата.
— Кажете на лейди Колин, че Ян Блекстоун е дошъл да я види.
Гласът на Ян ясно се чу в двора. Той отново почука.
Вратата се отвори и Ян влезе. Джефри се приближи до входа и остана само на няколко крачки разстояние. Покрай тях се мярна някакъв прислужник и Ян насочи вниманието си към него.
— Кажи на дамата, че съм тук.
— Много добре знам, че си тук.
Ян вдигна поглед и видя Колин да стои високо на стълбите. Тя бавно слезе надолу. Той се изненада, че я вижда толкова простичко облечена, но после разбра, когато се огледа наоколо. Замъкът беше много занемарен, като земите й. Той за пръв път разбра мотива за нападенията й — нуждата да нахрани хората си. Засрами се, че изобщо се беше изпречил на пътя и.
— Какво искаш, лорд Блекстоун?
Гласът й беше тих, а объркването и болката ясно личаха по тона й. Ян почувства как сърцето му го тласка към нея.
— Дойдох да те заведа вкъщи, девойче.
— Моят дом е тук. Изгубил си си времето.
Тя тръгна да си ходи, но думите му я спряха.
— Възнамерявам да стана баща на детето, което носиш. Няма да позволя да ми вземеш това, което си е мое.
Колин дълго време стоя с гръб към него. После бавно се обърна. Погледът му срещна зелен пламък.
— Нищо няма да ти се вземе. Как се осмеляваш да идваш в дома ми и да заявяваш подобно нещо?
— Това е мое право — спокойно каза Ян.
— Какво те кара да си мислиш така?
— Мое дете е — обясни той. — Това е мое право.
Колин слезе долу и се изправи пред него, а погледът и беше горд и разгневен.
— Детето не е от вас, милорд, така че си вървете.
Прииска му се да я сграбчи, да я накара да каже истината, но не го направи.
— Няма нужда да лъжеш, Колин. Знам, че моето семе е в утробата ти.
— Как можеш да си сигурен в това?
Колин почувства как гневът кипи вътре в нея, а глупавите му желания бяха обида за нежните й чувства.
Ян снижи глас, за да може само тя да то чуе.
— Ти беше девствена, когато дойде при мен. Аз няма да забравя това.
Тя отново се засрами от това, което беше направила — всичко все в името на възмездието Сега най- лошият й кошмар се сбъдваше. Ян искаше да й отнеме детето. Колин не можеше да понесе това.
— Имаше и други мъже след нощта, в която останах с вас, лорд Блекстоун. Не бих могла да кажа кой е бащата.
Ян просто се засмя с тих глас, който говореше повече от думите му.
— Не ти вярвам.
Погледът й срещна неговия и дъхът й спря, а сърцето и застина.
— Няма да ти позволя да вземеш детето ми.
Тя побягна нагоре но стълбите и Ян я последва. Преди да е стигнала до последното стъпало, той я хвана.
— Дойдох да се оженя за тебе, Колин Макгрегър, и няма да си тръгна без тебе.
— Пусни ме да си вървя. — Тя се опита да се изскубне от хватката му. — Никога не бих се оженила за тебе.
— Нямаш друг избор, девойче.
Неугасващата му усмивка неописуемо я дразнеше. Искаше й се да я издере от красивото му лице — да изтрие трапчинките, които толкова много и напомняха за Андрю. Тя се страхуваше. Страхуваше се от себе си толкова, колкото и от него.
— Смяташ ли, че можеш ей така да ме отвлечеш и да се ожениш за мен против волята ми?
— Да — каза сериозно Ян. — Точно това възнамерявам да направя.
Тя присви очи.
— Няма да се осмелиш!
— Разбира се, че ще се осмеля.
Тя се огледа за помощ, но като че ли нямаше никой наоколо.
— Няма да има кой да те спаси, Колин. Те като че ли всички се страхуват от мен.
Той широко се усмихна, а после я грабна на ръце.
— Не — изпищя тя. — Няма да се омъжа за теб.
— Разбира се, че ще го направиш.
Ян тръгна да я носи надолу по стълбите, а тя пищеше и риташе. Усмивката през цялото време остана на устните му. Той я предаде на Джефри, качи се на коня си, а после я взе обратно в обятията си.
Тъй като тя продължаваше да негодува, той й прошепна на ухото:
— Ще нараниш бебето, Колин.
Колин миряса, въпреки желанието си да замахне и да го удари.
— Не се безпокой. Аз ще ти бъда добър съпруг и баща.
Тя упорито вирна брадичка в знак на неподчинение.
— Нямаш никакво право да правиш това, Ян Блекстоун. Никога няма да ти простя.
Той я погледна, а усмивката му вече беше изчезнала от лицето му.
— Това е решение, с което мога да се примиря.
Колин позволи да бъде въведена в Стоунхейвън и после в салона. Ян я сложи да седне на един стол като децата.
— Майка ми ще ти помогне да се облечеш за сватбата. Аз трябва да се погрижа за някои неща, така че ще се видим в параклиса.
Тя нищо не каза, а просто се отвърна от него. Ако очакваше тя да му сътрудничи, значи прекалено
