прекалено многото алкохол. Тя беше напрегната.
— Ст… Стори ми се, че чух шум. Влязох да видя дали си добре.
— Както виждаш, добре съм — измънка Колин, а напрежението й бавно прерасна в страх под наглия му поглед, неприкрит и красноречив.
— Прости ми, че нахълтах така, девойче.
Когато Колин чу вратата да се затваря, тя въздъхна с облекчение и се разрида. Измъкна се от леглото и със страх отиде до вратата да чуе дали чичо й няма да се върне. Чу как се блъсна вратата в коридора, което означаваше, че е отишъл в собствената си стая. От облекчението, което изпита, направо й прималя и тя се разтрепери. Отново си легна и се сгуши с колене, притиснати в брадичката.
Объркването й се смеси със страх. Тя разбра какво означаваше изражението на чичо й. Фактът, че беше израсла с трима по-големи братя, означаваше, че знае някои неща за мъжете. Това, което не разбираше, бе защо изведнъж това се появи. Откакто баща й почина, Дуайт се държеше особено с нея. Сега нещата не стояха по същия начин между тях. Когато я погледна, тя видя…
Колин не искаше да го казва, още не, докато не се убедеше. Тя отблъсна нежеланите мисли, измъкна се от леглото и отиде до вратата. Трепна, когато пантите силно изскърцаха на фона на изпълнената с напрежение тишина. Тя надникна навън. Дългият коридор бе празен. Колин тихо се промъкна до съседната стая и влезе вътре. Лунната светлина се процеждаше през високите прозорци и я водеше до леглото на сина й.
Андрю спеше дълбоко и спокойно. Колин отметна една къдрица от челото му и видя как спи.
— Обещавам, мъничък Дрю, няма да позволя този ужас да остави следа по тебе.
Колин затвори очи, но сълзите си проправиха път изпод миглите й. Обзе я дълго таен гняв и разтърси цялото й тяло. Тя се обърна и побягна. Спусна се през вестибюла и влезе в стаята, която принадлежеше на Дънкън Макгрегър. Над каменната камина висеше портрет на баща й. Тя застана пред него и започна да го изучава.
Погледът й се спря на меча, който стоеше на мястото си на полицата над камината. Меча, с който старият Макгрегър беше победен — меча, върху който се беше заклела. Колин полека го махна.
Беше тежък, но не й беше непознат. Тя беше играла по-често със саби с братята си, отколкото с кукли сама. Тя го вдигна високо във въздуха. Почувства как я побиват тръпки, но повече я ужасяваше хладът, който обсеби сърцето й — стоическо безразличие, което порази нежните й чувства и всели в нея празнота.
— Ще ти свърша черната работа, татко. И проклет да си за греховете, които извърша.
С изтерзан вик Колин замахна с меча и разряза картината, а после още веднъж, за да довърши разрушението.
— Какво има, девойче?
Колин се обърна и се изправи срещу чичо си, а възбудата й беше прекалено силна за да се скрие.
— Няма нищо. Върни се да си допиеш, Дуайт. И още нещо, утре да си трезвен. Ще пояздим посред нощ.
Тя изпусна меча. Той издрънча по каменния под като ехо на стихията, която бушуваше в нея. Колин мина покрай чичо си, но той я сграбчи за ръката и я спря.
— Каква лудост си намислила.
Тя се извъртя и се освободи, и после се нахвърли върху него, а на мястото на страха, който само миг преди това беше изпитала, остана само гняв.
— Ти да не би да ме разпитваш?
Изненадата ясно личеше по изражението му и той отстъпи крачка назад пред яростта й.
— Ти си старият Макгрегър. Не е моя работа да те разпитвам. Още веднъж моля за извинение.
Колин изведнъж се почувства глупаво, като се чудеше дали не е отреагирала прекалено остро, когато той влезе в стаята й.
— Още веднъж ти прощавам, Дуайт. Но само ако обещаеш и ти да ми простиш. Не съм на себе си.
— Каквото и да направиш, не би могло да ме разстрои. Обичам те, Колин Макгрегър.
Той й беше чичо и тя беше чувала тези думи и преди. Този път когато ги чу обаче, тя отстъпи крачка назад. Разлика действително имаше и тя разбра защо.
— Лека нощ, Дуайт.
ТРЕТА ГЛАВА
— Говорих с Колин снощи. Мисълта й не е бистра, момко, а това ме тревожи.
Емет Макгрегър наблюдаваше как чичо му крачи напред-назад покрай леглото му. Той посочи стола с облегалката до нощното си шкафче.
— Сядай. И престани да се суетиш като майка, Дуайт.
Дуайт направи това, което му беше казано, а тялото му едва се побра на обикновения стол.
— Колин си говори като луда.
— Тя не е опасна. Остави я на мира. — Изражението на Дуайт накара Емет да продължи: — Колин ще ни направи една голяма услуга.
Объркването на Дуайт беше очевидно, дори преди да го беше изразил.
— Не разбрах какво искаш да кажеш, Емет.
— Искам да кажа — каза проточено Емет с разкривена от усмивка уста, — че сестра ми ще ни осигури развлечение, докато ние си свършим работата.
— За каква работа става въпрос?
— Да се убие Черния вълк.
Дуайт не каза нищо, а само отметна един посребрен кичур коса от слепоочието си.
— Колин се закле да направи така, че той да умре — каза Емет.
— Да, така е — съгласи се Дуайт,- но една жена не може да се бие с Блекстоун.
Усмивката на Емет остана на устните му.
— Разбира се, че не може. Това, което може да направи една жена, е да отвлече вниманието на Черния вълк, да го кара да мисли за други неща, а после ти самият би могъл да го убиеш.
Дуайт се усмихна, като чу това, а почернялата му от дълго стоене на слънце кожа около жълто- кафявите му очи се набръчка и един малък блед белег се открои на тъмния фон.
Изведнъж радостта на Емет се изпари.
— Би трябвало аз да съм старият Макгрегър, не Колин. — Той посочи безжизнено отпуснатите си крака. — Не разсъдъкът, а краката ми са безполезни. Аз можех да предвождам клана. А вместо това баща ми обявява една жена за главатар и отхвърля сина си, заради срама му.
— Девойчето ще има нужда от помощта ти, Емет.
— Не ме поучавай, Дуайт. Аз няма просто да помагам, аз ще съм старият Макгрегър. Но преди това Ян Блекстоун трябва да умре. Искам да ми донесеш главата на това копеле!
Дуайт поклати глава.
— Не мога да не зачитам клетвата, която тя даде пред брат ми.
Емет не изглеждаше да е смутен от това изявление.
— Няма да я зачетеш и ние заедно ще управляваме клана.
Дуайт стана и отиде до прозореца. Емет продължи:
— Знам, че тайно желаеш да си Макгрегър…
— Невъзможно е, момко.
— Не е — изрева Емет. — Ще се ожениш за Колин и ще станеш главатар на клана. Аз ще съм мозъкът, а ти — краката ми.
Дуайт бавно се обърна и изгледа Емет с престорено изражение, за да скрие внезапния прилив на чувства, които изпитваше.
— Дуайт, милият ми чичо. Да не си мислиш, че не знам най-дълбоките ти тайни? Да не си мислиш, че не знам за любовта ти към Колин?
— Наистина я обичам, но така, както обичам тебе, момко.
