Ардицоне!
— Дон Анджелино Феранте, нямам намерение да търпя… — изкрещя съветникът на Билечи и силно удари с юмрук по масата, но дон Анджелино стовари тежкия си поглед върху него и презрително процеди през зъби:
— Все още не съм свършил!… — при което протестът на Николози се стопи и увисна в тишината. — Прав е Пиетро Николози. Заменил е лъва с овчарско куче, довел го е тук и се опитва да ни го пробута, сякаш между нас и него няма разлика. Обещавам ви, че когато реша да си потърся кучкарник, ще се обърна именно към него, но дотогава нека никой от вас не си прави илюзии, че дон Анджелино Феранте би залаял само и само за да слезе на нивото на Гаспаре Ардицоне. Ние с него сме от две различни раси и ако Пиетро Николози най-после е разбрал, че това тук е събрание на мъже с достойнство, а не кучешка изложба, може да си вземе животинчето си и да го отведе другаде. Пиетро Николози спомена, че дон Сантино Билечи е бил стар лъв, който се е оттеглил в ъгъла на клетката си, но нали тъкмо той го е вкарал в тази клетка, той и хората като него, които нямат уважение към нищо, които са злоупотребили с властта му на дон, правили са се, че са му верни, докато им е бил удобен, а после са се продали. Но ние, господа, не сме се събрали тук, за да решим дали Гаспаре Ардицоне заслужава да оглави фамилията Билечи или не. Всяка фамилия, както и всеки народ, се ръководи от такъв вожд, какъвто заслужава, и не е наша работа ние да го избираме. Щом като Пиетро Николози предпочита да си има такъв дон, който самият той да учи и направлява, с други думи, един дон, който не е никакъв дон, тогава, ако ще и дойка да му стане, това си е негова работа и нас не ни засяга. Ако Ардицоне някъде сгреши, ще съжалява, че прекалено бързо е израсъл, но след като се пресели в отвъдното, едва ли някой от нас ще има за какво да го упреква. Тук не става въпрос за него. Гаспаре Ардицоне не е част от голямата фамилия, не е част от нашия закон, в който всички ние сме се клели, а е човек, който се опитва да го оспорва и да не го зачита. Признаем ли го за дон на фамилията Билечи, би означавало сами да се отречем от нашите закони и да ги заменим с други, основаващи се на насилието и произвола. Дон Сантино Билечи е бил убит единствено защото Ардицоне е пожелал да му отнеме поста и властта. Направите ли го дон, вие автоматически ще дадете основание и на последния подлец от вашите хора да ви издебне и да ви забие нож в гърба, за да седне вместо вас на тази маса. Младите искат властта и ще я получат. Но не с цената на измяна, а само тогава, когато хората, жертвали живота си, за да изградят тази власт, решат да им я предадат. Признаете ли Гаспаре Ардицоне, ще дойде ден, когато ще изчезне голямата фамилия и няма да има събрания като това, тъй като никой от нас няма да се доверява на приятелите и съюзниците си. Няма да съществуват приятели и приятели на нашите приятели. Няма да съществуват закони и животът на хората ще бъде прекалено дълъг, за да не се поблазнят от властта, но и прекалено кратък, за да я задържат. Ако вие признаете Гаспаре Ардицоне, винаги у някого ще се намерят трийсет сребърника, за да подкупи Юда като него.
Огледа лицата на седящите около масата, след което се обърна към съветника на фамилията Билечи:
— Пиетро Николози, кажете на овчарското си куче да не се опитва да къса веригата си. Кажете му още, че дон Анджелино Феранте все още държи на честта и му обяснете какво означава това.
После се обърна към председателя на събранието:
— Дон Емилио Гризанти, единствено събранието има правото да вземе решение. Ако реши да признае Ардицоне, тогава както приятелите, така и враговете ми знаят къде да ме намерят, защото от този момент нататък, който има пушка, ще стреля!
Отново обходи с поглед събралите се мъже в очакване да види израза им на уважение към него, в който не се съмняваше, и когато дон Емилио Гризанти даде тон и всички станаха на крака, той леко им се поклони и си излезе с думите:
— Моите уважения, господа.
Мъжете в залата бяха смутени. Наведоха глави и започнаха да си шушукат помежду си.
Чу се гласът на дон Емилио Гризанти:
— Господа, сега ще пристъпим към гласуване.
В този момент вратата се отвори и се появи Гаспаре Ардицоне. Едва ли някой можеше да си представи такава дързост. Пристъпи няколко крачки сред всеобщото мълчание и застана зад празния стол на дон Анджелино.
— Един момент, дон Емилио Гризанти! — започна той и повтори: — Един момент! Аз не умея да говоря с красиви думи, тъй като никой не ме е учил на това. Никой не ми ги е казал. Хубавите думи ги употребяват свещениците и депутатите, а и едните, и другите все си намират за какво да питат и да разпитват. С хубавите думи успяват да залъжат жените и глупаците, но тук сред нас няма нито жени, нито глупаци, така че дон Анджелино спокойно можеше да ви спести великите си предсказания. Не сме се събрали, за да слушаме празни приказки. Това не е църква и тук не се държат проповеди. В тази зала се говори единствено за власт, а властта, това са пари, пари, пари и пак пари. Защото парите са единственото нещо, за което си заслужава да се говори. Останалото са празни приказки, чешене на езиците. Без пари дори и свещениците не изнасят проповеди! Всичко останало е бошлаф. Уважението и престижът, философията и науката, приятелството и животът — всичко си има цена. Колко струват? Един милион, десет милиона, сто милиона или милиард? Все едно, могат да се купят! Защото това е властта. Ако на този свят можеше да се живее само от въздуха, земята щеше да е осеяна с трупове, тъй като хората с по-големи дробове биха заграбили въздуха на онези с по-малките. Добре запомнете това! Аз не влязох тук, за да се оплаквам, нито да ви моля. Това, което съм, което представлявам и каквото притежавам, си е мое и за него нямам намерение на никого да давам сметка. Готов съм да убия всеки, който се опита да посегне на моите неща. Аз влязох тук не да искам, а да дам. Да дам власт, смелост и пари на онези, които нямат. На онези, които не търсят милостиня от никого, на онези, които не разчитат на дребните трохи от трапезата на дон Анджелино, но и които не позволяват на никого да им тегли ушите!
Гаспаре Ардицоне погледна, за да прецени ефекта от думите си, после направи кратка пауза и внезапно извиси глас:
— Дон Анджелино не искал да ме признае. Пет пари не давам. Разбрахте ли? Пет пари не давам! Дон Емилио Гризанти, ти ме гледаш, мълчиш си, седиш на председателското място и умуваш, не вземаш ничия страна и се правиш на неутрален! Но защо не кажеш на приятелите си, че си се сдушил с Лучано Феранте и Палацоло, тъй като американците се нуждаят от някои услуги по пристанищата, от лодки и въобще от помощта на някои местни хора? Емилио Гризанти, защо не кажеш на приятелите си, че дори и Лучано Феранте пет пари не дава за мнението на баща си и мисли също като нас, тъй като Лучано Феранте чудесно знае, че ние с теб сме съдружници, но за него това е без значение, тъй като парите са си пари? Защо не им го кажеш, дон Емилио Гризанти? Защо не кажеш истината на приятелите си?
Всички погледи се отправиха към дон Емилио Гризанти с очакването, че в реакцията му ще открият потвърждение на току-що произнесените думи. Дон Емилио само поклати глава, след което тихо произнесе:
— Гаспаре Ардицоне каза истината, но в това събрание мой дълг е да остана неутрален. Сега, след като всички се погледнахме в очите, вече можем да гласуваме… Моля онези от вас, които са съгласни да признаят Гаспаре Ардицоне като дон на фамилията Билечи с всички произтичащи от това последствия, да станат на крака. Които са против нека останат седнали.
— Само още една молба, дон Емилио Гризанти! — прекъсна го Ардицоне. — Ако сметнете, че предложението ми не променя нещата… нека онези, които са против… да станат на крака.
Огледа се наоколо. Всички останаха по столовете си.
Седемнадесета глава
Признаването на Ардицоне предизвика дълбок разрив между членовете на голямата фамилия. Предани на един порядък, който очевидно вече беше изживял времето си, представителите на старата гвардия взеха страната на дон Анджелино. Останалите предпочетоха да застанат зад Гаспаре Ардицоне с надеждата, че оформянето на едно ново малцинство постепенно ще преструктурира властта на най-могъщите фамилии. С други думи, младите решиха, че Ардицоне е тъкмо човекът, който би могъл да стане изразител на техните стремежи и чрез него да наложат признаването на онази власт, която бяха решили да си извоюват. След като бе признал съучастието на Ардицоне в делата на своята фамилия, дон Емилио Гризанти беше уточнил,
