Рубинът

Псувайки под носа си, дебелият извади едно дълго тънко въже. Ръцете му трепереха от яд, докато връзваше китките на Пейгън здраво зад гърба му.

— Само че ти ще му обясняваш, чуваш ли?

— Много добре те чувам, а ти прави каквото ти казват и не ми създавай проблеми. Точно, каквото ти казват, разбра ли?

Между двамата настъпи напрегнато мълчание. След секунда дебелият сви рамене.

— Дадено, Григс. Както винаги. Ти си шефът.

— Добре е да не забравяш това.

Ругаейки, водачът им се обърна към жената с пушката. Той забеляза, че предпазителят е свален, което само още веднъж потвърди първоначалното му впечатление, че тя не е за пренебрегване.

Дали казваше истината обаче, беше съвсем друга работа.

— Изглежда ти печелиш. А сега, какво?

„Какво наистина?“ — размишляваше напрегнато англичанката, знаейки че най- добре ще бъде да приключат колкото може по-скоро.

Тя хладнокръвно посочи с дулото пътеката, по която двамата с Пейгън бяха дошли до брега.

— Конете ви там ли са вързани?

— Може да са, може и да не са — Григс присви очи. — Ръксли с какво ти каза, че ще дойдем?

Прониза я страх. Тя нямаше и най-малката представа какво е планирал Ръксли, но никога не би позволила този мръсник да се досети за това. Тя престорено небрежно сви рамене.

— Трябваше да получа подкрепление от морето. Преди две нощи дойдоха няколко мъже с лодки. — После тя хвърли убийствен поглед към Пейгън. — Той обаче ги откри пръв. Дори нямах възможност да взема парите си — добави тя с омраза.

Григс смръщи подозрително вежди.

— Е и… Къде са те сега? Просто изчезнаха, така ли?

Тя успя да го изгледа спокойно. „Измисли нещо и то такова, че да изглежда правдоподобно!“

Какво й бе разказвал Пейгън за животните в джунглата? Бяха се натъкнали на питон… Не, не вървеше. Маймуни? Не…

— Нима не знаете? Честно казано, гледката не беше от най-приятните. — Гласът й стана леден. — Пейгън им видя сметката, а тигърът се справи сам с останалото.

Тя се опитваше да не поглежда към Пейгън, боейки се да не види в очите му упрек, че налудничавата й история няма да мине.

Григс я изгледа изкъсо.

— Тигър ли?! — повтори след нея дебелият, нервно пристъпвайки от крак на крак. — Не си ни споменавал за тигри, Григс — изхленчи той.

— Не съм, защото в Цейлон няма тигри, тъпанар скапан! — изсъска рязко водачът им, без да отделя изпитателния си поглед от лицето на жената.

— Е, разбира се, предполага се, че няма — прекъсна го рязко тя. — Поне до преди шест месеца. Но точно тогава забелязаха един. Бог знае откъде беше дошъл.

„Помогни ми, Пейгън!“, молеше се тя.

— Следите му още личат по пътеката, на около четири мили от лагера. Не оставял нищо от жертвите си. — С кисела гримаса, която се надяваше да вземат за неприязън, англичанката се приближи до Пейгън и навря лицето си в неговото. При вида на кръвта му едва не й прилоша, но тя се опита да скрие вълнението си зад омръзналото си лице, което трябваше да демонстрира хладно презрение.

— Нещо ми подсказва, че ти през цялото време си знаел, че наоколо се разхожда тигър? Така ли е? — запита го тя.

„Сега останалото зависи от тебе“, помисли си нервно тя.

— Тигри?! Всемогъщи Боже! — Сами се обърна към пленника си. — Копеле, тая кучка истината ли казва?

Преди да отговори, Пейгън трябваше да изплюе кръвта, събрала се в устата му. Той се бореше с болката. Окото му бе толкова подуто, че едва виждаше. Но Пейгън съсредоточи цялото си внимание върху слабичките пръсти, докоснали брадичката му, усещайки треперенето им.

— Значи не си толкова глупава, щом като си забелязала следите от лапите, кучко. Жалко, че не ги бе видяла малко по-рано. Тогава ти и приятелите ти сега щяхте да празнувате. А какво се получи? От тях останаха само няколко оглозгани кокала, пръснати из джунглата.

Мъжът, застанал зад Пейгън, видимо пребледня.

— По-по дяволите, Григс! Не ми К-казвай, че ще си имаме работа с н-някакъв си шибан тигър!

— Дори и да е имало тигър, а аз не твърдя, че е имало, той е бил тук преди два дена. Сега няма никакъв скапан тигър — отряза го мъжът с лице на ястреб.

— Искрено съжалявам, че ще те обезпокоя, приятелче — промърмори Пейгън през стиснатите си зъби, — но трябва да ти кажа, че след добър лов тигърът няколко дни не яде. После отново идва гладът и той започва да ловува. Обикновено на третия ден. А това прави точно днес.

Той внимателно следеше лицето на мъжа в средата.

— И обзалагам се, приятелят ти знае, че след като веднъж е вкусил човешко месо, той повече не яде нищо друго.

— Така ли е, Григс?

Водачът им се намръщи.

— Слушай какво, Сами…

— Няма какво повече да те слушам — дрезгаво отсече мъжът зад гърба на Пейгън. — Нищо не ми каза за тези проклети тигри. За Бога, та аз видях един нещастник в Патна. Звярът му бе изкормил червата и ги изял още топли, а човекът още си бил жив и крещял! Н-не, Божичко, кълна се, нямам намерение да се пробвам с тигър! Исусе, та нали точно затова се разкарах от Индия!

— Ти напусна Индия, защото си мислеше само за парите, глупако.

— И заради парите, и заради тигрите. По дяволите, шефе, ако искаш, ти оставай, твоя си работа. Но не и аз. Аз си тръгвам!

Като каза това, мъжът се обърна и тръгна към дебелия който ги наблюдаваше с любопитство.

— Я остани на мястото си, Сами! — сбърчи вежди Григс Наблюдавайки как едрият мъж гази пясъка и не обръща никакво внимание на думите му, той извади от джоба си револвер и се прицели. — Спри, смахнат глупако!

Сами само поклати глава:

— Нищо не ми каза за тигрите…

В следващия миг проехтя изстрел. Едрият мъж изгрухтя, олюля се пияно, а върху лицето му се изписа недоумение и учудване.

Ти, ти ме застреля! Защо ме… — и той тежко се строполи върху пясъка, без да помръдне повече.

Жената стоеше неподвижно, втренчена в мъжа върху пясъка, и наблюдаваше как кръвта му се просмуква в земята. Лицето й стана бяло като ризата.

„И ти можеше да си на негово място?“ — натякваше присмехулно вътрешният й глас. — „За Бога, какво още ще направят тези безумци?“

— Не беше особено умно от твоя страна.

Въпреки че не се бе изправил съвсем, Пейгън някак си успяваше да говори нахално и да владее положението.

— Защо? Той беше само един скапан тъпанар — безизразно каза Григс.

— А ти не си ли?

Последва цветиста псувня вместо отговор. Мъжът с лице на ястреб се втурна към Пейгън и вдигна пистолета си, спирайки рязко пред него.

— Казал ти е, че мъртъв не му влизам в сметките, а? — обърна се Пейгън към жената. — Ще съжаляваш, кучко!