Рубинът

Барет стисна зъби и се опита да не обръща внимание на тежко отпуснатата му ръка. Слонът се наведе, за да избегне един издаден камък, и телата им се притиснаха плътно едно до друго.

— М-м-м — пръстите му се плъзнаха нагоре, после надолу. — Меджик?

Тя се намръщи. Значи той си мислеше, че тя е маймуна? Тихо измърмори нещо и избута ръката му.

След няколко секунди той въздъхна и отново премести ръката си по-нагоре.

Този път пръстите му се разтвориха и обгърнаха заоблените й гърди.

— М-м-м — той леко потърка с палеца си едното зърно, което мигновено настръхна, и смутолеви нещо на хинди. Пръстът му продължи да си играе, от което в стомаха й и по-надолу избухна горещ пламък. Мили Боже, как можеше този мъж да предизвиква у нея такива усещания?

— А-а-а… Съвършенство, в името на всички богове! Мита?

Това вече преля чашата! Синьо-зелените й очи за мятаха мълнии, тя се дръпна назад, като рязко бутна ръката му върху неговото бедро.

Само след миг нейната ръка бе притисна до него, след което започна бавно да се придвижва нагоре, към бързо издуващите се между бедрата шоколадовокафяви бричове.

Тя забрави да диша, освирепяла от гняв. Дори и насън този мъж не преставаше с дяволските си номера! Тя се опита да се освободи, но пръстите му стискаха ръката й като стоманени клещи. В следващия момент той постави ръката й върху слабините си, където желанието вече пулсираше в изгарящи пръстите й тласъци.

Тя изпусна дъха си с шумна въздишка.

Мили Боже, този мъж беше огромен! И с всяка секунда нарастваше все повече!

Как можеше да се справи с положението, без да събуди? Още повече, когато и нейната кръв запрепуска по вените! Пръстите й поеха изгарящата горещина, а съзнанието се изпълни с сладостни видения. Как ли щеше да се почувства, какво ли щеше да бъде, ако той…

Отново се опита да освободи ръката си и да се отдръпне в единия ъгъл на поклащащата се howdah18.

Без успех.

Пейгън сънено измърмори нещо. Възбуденият му член потреперваше под пръстите й.

Единият му клепач се повдигна и Барет бе пронизана от тъмния му блестящ поглед.

— Да, да-а… тихо каза той, гласът му бе плътен и опияняващ като силен ром. — Аз заспивам и първото нещо, което правиш, е да използваш съня ми. Каква авантюристка си ти, Angrezi.

Барет ядосано изсумтя, отдръпна се назад и се сви в ъгъла колкото бе възможно по-далече от Пейгън. Но за съжаление не беше достатъчно далече.

— Аз… нищо такова не съм направила, грубиян такъв! Ти беше този, който… — млъкна цялата изчервена и неспособна да продължи.

Пейгън се усмихна дяволито.

— Предлагам ти да престанеш да се дърпаш назад, защото всеки момент тази howdah ще се обърне. — Гласът му беше възвърнал силата си и той отново говореше с обичайния си властен тон. Въпреки това тя не се ядоса от това, както преди. Само леко се подсмихна.

— Виждам, че вече се възстановяваш и си все така непоносим.

— Не съвсем — отговори той, — но работя по въпроса. — Размърда се и внезапно застина, изведнъж усетил какво стиска ръката й толкова здраво. — Имам чувството, че в главата ми скача стадо маймуни. А… рамото ми… Какво стана?

— В рамото ти беше забита кама от веддите и ти загуби много кръв. Но раната е спокойна и спря да кърви.

— Без отрова?

— Изглежда.

Мита беше казала, че ако острието е било потопено в отровния сок на някое растение, досега Пейгън трябваше да е мъртъв.

Той бавно прокара ръка по очите си.

— Спомням си… почти нищо. Ти ли се грижи за мен? Защо не Мита?

Барет усети, че отново се изчервява и с рязко движение на лицето си надолу разпиля върху него косата си, за да прикрие издайническата руменина.

— Ами… някак си така се получи, че да бъда аз. Ти беше трескав дълго време, и…

— И какво, Angrezi?

— Стана ясно, че… никакви други гласове не чуваш.

Пейгън се намръщи.

— Звучи доста неприятно. И за двама ни.

— Ти си един проклет пациент — сухо каза тя. Нима този отвратителен човек даже не искаше да прикрие, че би предпочел Мита да се грижи за него?

— Аз казах ли… говорих ли… — той замълча и прочисти гърлото си. Явно отново силите го напускаха.

Барет веднага разбра. Канпур. Моментално взе решение да отрече.

— Да говориш ли? Та ти не млъкна през цялото време! Първо за Уиндхевън и за скъпоценните си чаени насаждения. После наприказва куп глупости за това, колко много мразиш слонове. А, спомням си, че вмъкна нещо и за порочните съдебни процедури в Канди. Освен това направи доста обширни коментари за Нейно Величество, които обаче не мога да повторя. Съвсем неуважително от твоя страна, но напълно в стила ти, разбира се.

Челюстта му се стегна.

— Ти си удивителна жена!

Безкрайно развълнувана от тази реплика, Барет леко повдигна рамене.

— Заради това, че се лиших от съня си, за да бдя до тебе ли? Нищо чак толкова удивително! Нали почти не те застрелях!

— Значи куршумът беше твой!

— Извади голям късмет. Проклетият револвер биеше доста вдясно.

— Какво друго съм говорил?

— Посвети ме във всичките си похотливи приключения с безчет страстно желаещи те дами. Какво палаво момче си бил ти, Деверил Пейгън!

Очите му се премрежиха и той я придърпа към себе си.

— Не ти вярвам, Angrezi. Даже за секунда. Но сега няма да те разоблича. Що се отнася до констатацията ти, аз не съм момче. Само ме докосни и ще се увериш. Както преди малко.

Топла вълна заля Барет, когато си спомни какво усети, когато се допря до твърдия му член.

— Аз? Да съм те докосвала? Бълнуваш!

— Не се опитвай да лъжеш, Синамон. Прозрачна си като пълните с пъстърва потоци на север през пролетта! — отправи й снизходителна усмивка. — А кой кого изкушаваше — нека си поделим вината по равно. Не си ли спомняш, че вече познавам силата на страстта ти? О, между нас ще се получи страхотно, Angrezi. Ще бъде пламенно, диво, през цялата нощ, когато ще те имам отново. Обещавам ти, че ще бъдеш ненаситна, ще искаш още и още.

Барет ядосано издърпа крака си изпод бедрото му и се прилепи в ъгъла. При това движение тя удари превързаното му рамо.

Устните му се сгърчиха от болката, а лицето му побеля.

— Мили Боже, съжалявам! Аз исках да…

Той бавно изпусна поетия въздух и каза с мъка:

— Ти никога не искаш…

— Ето, хвани се за мен… — тя се приближи разтревожена към него. Ръцете й трепереха.

За известно време той остана неподвижен. В очите му пробягваха неясни сенки. Побиха го тръпки. Ръката му болезнено стисна нейната.