Изключително внимателно.
Сякаш не вярваше, че близостта им е действителна, а не е игра на въображението и мечтите му.
Силата на жеста предизвика сълзи в очите на Чеси. Тя осъзна в каква бездна от чувства е хлътнала, с каква сила откликва на неотразимия му чар.
А това я накара да си спомни за други неща — сурови и непреклонни, като чест, гордост и синовен дълг.
Единствено осъзнаването на тази жестока действителност я спаси в последния момент. Само след минути тя вече не бе изцяло отдаденото, останало без дъх същество в обятията му. Тя го заблъска с юмруци, пръстите й деряха гърдите му.
За миг той остана неподвижен.
Чертите му сякаш бяха изсечени от гранит. С мъка си поемаше въздух.
И в тези задъхани секунди, когато трезвият разум надделя, Чеси осъзна, че и той не по-малко безразсъдно от нея самата се е отдал на стихийното си чувство и е забравил всякаква предпазливост и благоразумие.
Значи бе вярно. Неговото страстно желание е било също така пламенно и изненадващо.
И все още го владееше.
От задната стълба се дочу тътрене на ботуши. Появи се Суидин, бършейки с ръкав потното си чело.
— Всички продукти са подредени в килера, мис Чеси. Май можете…
Той рязко се спря. Очите му се присвиха, изучавайки неподвижната двойка до стената.
— Боже мой, ако само с пръст сте я докоснал… аз ще…
Чеси го накара да млъкне с треперещ жест.
— Лорд Морлънд тъкмо си тръгваше, Суидин. Ние не бихме се осмелили да го задържаме.
Морлънд свъси вежди. Приличаше на човек, готов да се бие… А може би сам си търсеше боя.
— Просто така?
Чеси не се престори, че не го разбира. Несигурните й ръце се свиха на кръста й.
— Просто така — глухо повтори тя.
— Ох, Щурче — прошепна той, — няма да е толкова лесно. Не и този път.
И тогава, преди Чеси да успее да изругае или да преглътне сълзите, които заплашваха всеки миг да рукнат от очите й, той се обърна и бавно заоблича сакото си, което бе захвърлил на един стол, преди да започне да готви.
Ала искрящият му поглед не се откъсваше от лицето на Чеси.
И разкри пред нея, че Морлънд е по-суров, по-решителен от когато и да било. Че също се е променил през десетте години.
— О, да. Аз ще се върна, Франческа Камърън. И когато дойда отново, със сигурност няма да си тръгна, преди да съм получил отговори на въпросите си.
Чеси с опипване потърси масата зад гърба си, опитвайки се да преодолее внезапната слабост в нозете си.
Защото нямаше да му позволи да се досети колко бе силна властта, която имаше над нея! Беше я излъгал веднъж, когато бе неопитно девойче на петнадесет години. Това не биваше да се повтори.
— Когато се върнете, пак ще получите същите от говори!
Веждите на Морлънд се извиха насмешливо и той погледна пламналите й страни, влажната й от целувките уста.
— Това обещание ли е? Ако е така, ще се върна с огромно удоволствие.
След което графът изискано се поклони, изящно помаха с блестящите от чистота ръкавици от еленова кожа и излезе.
Окаяна, безмозъчна глупачка!
Чеси впи пръсти в изцапаната със сажди муселинова пола, вслушвайки се в тежките стъпки на Морлънд, който изтрополи надолу по стълбите и прекоси фоайето.
Глупачка! Как му позволи да ти замае главата?
От очите й рукнаха сълзи. Гърлото й се сви.
Как така се случи? Можеше да го победи за секунди. Трябваше да го повали и да го парализира за броени минути.
Защо цялата й подготовка и дисциплина се изпариха от жарта на една нежна, зашеметяваща целувка?
Чеси сподави риданието си, чула затръшването на входната врата. Звукът я прониза и отекна студено и пусто в сърцето й.
Мили Боже, какво стана? Какво й направи той? Как успя да блокира способностите й за самоконтрол, равновесието й, всичките й защитни сили за една кратка среща?
Суидин дискретно се покашля зад гърба й. Изведнъж Чеси си спомни, че не е сама.
— Вие… добре ли сте, мис? Има ли нещо, което искате да ми кажете?
Тя долови грубоватата загриженост в милия, близък глас. Това я накара крадешком да изтрие сълзите. Не, сега не бе време за сълзи.
Когато се обърна, лъчезарната усмивка грееше върху лицето й.
— О, чувствам се прекрасно, Суидин. Чудно как едно солидно хапване връща духа на човек. Макар че не знам как да се отплатя на посетителя ни за чудесната храна.
Суидин присви очи. Внезапно Чеси усети, че не е успяла да го излъже.
Разполагаха с петдесет и една лири. След като си платяха наема на къщата, щяха да им останат двадесет и една.
Тя въздъхна. Няма значение. И те ще стигнат.
Имаше съвсем малко време да открие проклетата книга, така пишеше в последната анонимна бележка. Иначе баща й…
Тя отхвърли мисълта с помръкнали от болка очи.
— Ще намерим книгата, Суидин. Трябва да я намерим. После завинаги ще напуснем този ужасен, варварски град.
Защо усети буца в гърлото си при тези думи? Тя бързо се извърна, надвивайки сълзите.
— А сега се к-качвам горе. Ако някой ме потърси — който и да е — не съм вкъщи!
Глупак. Нещастен, трижди нещастен глупак!
Как я остави да ти замае главата отново?
Думите ечаха в съзнанието на Морлънд, докато гордо се спусна по стълбите и махна на един премина ваш екипаж.
Кочияшът тъкмо спря със скърцане и зачака Морлънд да се качи, когато графът се отказа от намерението си и му даде знак да продължи.
Имаше нужда да се поразходи. Може би движението и чистият въздух ще избистрят главата му.
Как ли пък не.
Нищо не можеше да го накара да забрави нежните ръце на Чеси, които притискаха шията му. Гърдите й, сладостно притиснати до неговите.
И тогава, Боже мили, тя бе погалила с пръсти кожата му под ризата…
Морлънд измърмори нещо и заглади косите си, опитвайки се да потуши пламъка, който се разпали само при мисълта за случилото се в тишината на кухнята.
Да не е полудял? Това е малката Чеси, чистата и не порочна дъщеря на един от най-добрите му приятели! А Джеймс Камърън беше действително такъв, колкото и да го ругаеше Морлънд. Даже на два пъти бе спасил живота му!
Така ли му се от плащаш? Като се опитваш да съблазниш дъщеря му?
Морлънд смръщи чело и изруга, при което две преминаващи жени възбудено се изхихикаха. Ала до съзнанието му не достигаше забързаното и хаотично улично ежедневие.
Мислеше единствено за сладките устни на Чеси Камърън, когато — неопитни и предпазливи — се
