Той бе свалил сакото и шалчето си, докато работеше в кухнята.
Ризата му бе разгърдена.
Къдравото бронзово руно на гърдите му бе посипано с брашно.
Задъха се от странно вълнение. Като омагьосана тя не можеше да откъсне очи от гъстите меки косъмчета с цвета на кожата му.
Облиза пресъхналите си устни. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен да се бори с желанието си да зарови пръсти в тези горещи и мъжествени гърди…
Задушавайки се, тя вдигна глава и усети как бузите й пламват.
— Дяволска работа. — Дъхът му секна. — Ти наистина си пораснала, Щурче.
Чеси си поемаше въздух с бурни, накъсани вдишвания. Имаше усещането, че е станала въздушна или може би щеше да припадне, защото не усещаше краката си.
За Бога, тя наистина не усещаше нищо друго освен изгарящия до болка допир — на бедра, китки и пръсти.
Това бе краят и началото на хилядите й ученически мечти.
Но всичко беше действителност, а мъжът, който я докосваше, бе от плът и кръв. И тя вече не бе ученичка.
— Пусни ме — едва чуто прошепна.
Морлънд не помръдна.
— Чеси — промърмори той. — Мили Боже… — Пръстите му трепнаха, едната ръка се размърда сред гъстата, буйна коса, сипеща се от раменете й. — Ухаеш на сандалово дърво и портокалови цветчета. А косата ти е… толкова красива… Винаги е била красива.
Въздишката й приличаше на стон. Тя затвори очи, за да не вижда желанието, изписано на лицето му. Защото знаеше, че същото може да се прочете и в нейните очи, а тя не би понесла той да го открие.
— М-моля те, Тони. Пусни ме.
— Къде изчезна през последните десет години от живота ми, Щурче? Какви сладки, безумни неща си научила без мен? Покажи ми, Чеси. Покажи ми, сега…
Ръцете му се плъзнаха по гъстата й коса и спряха там, където косата скриваше мекотата на хълбоците й. Той се приближи, бедрата му притиснаха слабините й.
Чеси примигна, усетила издайническата твърдост, страстта и желанието на мъжа. И дълбоко в себе си ги приемаше с наслада, защото независимо от всичко, това бе Тони, единственият мъж, когото бе обичала, засменият рус англичанин, когото обожаваше с девическата всеотдайност, от която така и не се освободи.
После ръцете й някак сами се озоваха на раменете му. Пръстите й потънаха в гъстата бронзова коса.
— Божичко, Чеси. Не можеш… сигурно съм луд да си мисля, че…
Морлънд простена, когато Чеси най-сетне се отдаде на порива си и зарови пръсти в поръсеното с брашно руно под отворената яка на ризата му.
Беше топъл. Беше твърд. Беше всичко, за което бе мечтала.
Десетте години, бленуване не я бяха подготвили за разтърсващото усещане от допира на две топли тела. Десетгодишните й мечти сякаш се сбъдваха в тази единствена ярка секунда и Чеси усети как я завладява лудост, която я освобождаваше от миналото и от бъдещето, докато не остана нищо, освен
— Брашно… гърдите ти… — Чеси преглътна, опитвайки се да подреди хаотичните си мисли. Тя вдигна очи към стиснатите устни на Морлънд.
Дори сега бленуването не я напусна.
Какво ли би било, ако тя… ако той…
Пръстите й потънаха по-надълбоко и леко оскубаха космите му, проследявайки вдлъбнатината около ключицата му, от врата до рамото. Тя потрепери, доловила напрежението в мускулите му, твърдостта на костта, невероятната топлина на кожата му.
Десет години!
А сякаш бе вчера.
— О, мили Боже!
И в следващия миг се намери в прегръдките му, сърцето й подскочи, когато ръцете му обхванаха главата й с безкрайна нежност и устните му се долепиха до нейните.
Отначало докосването бе почти неусетно, нерешително, някак търсещо.
После той я притисна и впи устни в нейните, а дъхът му накъсано излизаше през плътно стиснатите му устни.
Чеси забрави да диша, забрави да мисли, забрави всичко, освен прекрасното усещане от допира му.
Усещане на жена, а не на момиче.
Така, както бе мечтала години наред.
Пръстите й се свиха. Бореше се със сетни сили, ала усещаше как логиката, възпитанието и убежденията й едно по едно отстъпват пред болезнената простота на докосването му.
Ръката му галеше хълбока й. Морлънд изпъшка и я притисна към слабините си. В този миг устните му се разтвориха и бавно започнаха да се плъзгат по всяка извивка на устата й.
Езикът му с леко докосване се плъзна между устните й. Чеси долови тръпката, която го разтърси.
Завладя я диво любопитство. Тя разтвори устни пред търсещия натиск на езика му и го прие в себе си, опиянена от силата и страстта му.
В него настъпи светкавична промяна, която сякаш го наелектризира. Той я притисна по-плътно до себе си, разтвори крака за да я обгърне с твърдостта на бедрата си, докато езикът му намери нейния.
За миг времето я върна с десет години назад. Чеси почти усети, как палубата се люлее под краката им, чуваше скърцането на такелажа под напора на свежия тропически вятър.
Години наред бе мечтала да преживее отново този миг и гадаеше какво би последвало. Сега имаше този шанс.
Макар разумът й да крещеше да го отхвърли, да го отблъсне, Чеси разбра, че няма да може.
Не и когато той бе всичко, за което бе мечтала.
И да бъде проклета, ако допуснеше да разбере, че той е единственият мъж, който я е целувал през тези десет години.
Ръцете му я придърпаха още по-близо. Устните й с копнеж се разтвориха срещу неговите.
— Боже, Чеси… — Пръстите му се заровиха в косите й и се свиха конвулсивно. — Още.
Чеси изтърва един тих, неясен стон, когато той прехапа със зъби долната й устна. Загадъчното, изтънчено еротично усещане я накара да мечтае за всички останали изтънчени игри, на които би могъл да я научи.
— Щурче… аз не мога…
Но неистовото желание в гласа му предизвика у нея сладостна и възторжена тръпка. Подсказа й, че той е потресен не по-малко от нея.
Когато целуваше кикотещата се куртизанка, гласът му не трепереше така, не бе тъй объркан и колеблив. Тогава той явно напълно се владееше, както и по-късно, в момента на върховна интимност.
А сега не се владееше. Изобщо. Една целувка го остави бездиханен, смутен, нетърпелив.
Чеси беше във възторг, че е така. Много, много се радваше. Защото и тя се чувстваше по същия начин.
— Спри ме, Щурче. Аз не мога… Ние не бива…
Той простена. Следващото, което направи, лиши Чеси от дъх, от разсъдък. Той обхвана с длани страните й и започна да пие влагата от устата й. Пиеше дълбоко и ненаситно, сякаш току-що се бе събудил, изгарящ от жажда след дълъг сън.
И тогава вдигна ръка и с внимателни пръсти погали устата й. После пръстите му опипаха извивката на устните.
Нежно.
