дъщеря на един стар и очарователен приятел.
Ала Морлънд не бе в състояние да откъсне очи от бледото чело, от черните дъги на миглите, засенчващи очите й.
От леките движения на гърдите й, едва загатнати под безформената рокля. Господи, тези гърди…
Все още помнеше нощта, когато я целуна за първи път и усети тяхната гъвкава, едва оформена заобленост.
Нощта, когато едва се удържа да не предприеме нещо повече от една целувка…
Морлънд ядно изруга и тръгна към вратата. Трябваше да направи и невъзможното, за да я забрави! Иначе отново щеше да се нахвърли да я целува, все едно дали е в съзнание, или не.
И само Бог знаеше какво би сторил след това.
6.
— О, небеса!
Кухнята бе точно толкова отчайваща, колкото Морлънд очакваше. Едната стена бе заета от стара готварска печка, покрита със сажди, а по пода бяха разхвърляни празни дървени щайги.
Морлънд ги разрита и отвори първия шкаф, до който успя да се добере. Една мишка изскочи и се шмугна в тъмнината.
Е, поне брашно имаше. Цяло чудо, но изглеждаше недокоснато от гризачите, както и от всички други неканени гости, които вероятно обитаваха помещението.
Морлънд бързо прегледа останалите шкафове и малкия килер.
Нямаше кой знае какво. Но не бе чак толкова страшно.
Странна усмивка заигра по устните му, когато запретна ръкави и оголи бронзовите си ръце. Нахвърли върху масата оскъдните количества продукти и се зае да разбива мляко с брашно в нащърбена глинена купа.
В Бадахос бе далече по-зле, спомни си мрачно. На Пиренейския полуостров се бе научил не само да се сражава. Осигуряването на храна бе почти толкова важно, колкото и боят.
Морлънд се бе заклел хората му да оцелеят и се грижеше за това.
Чак до Саламанка…
И сега, докато приготвяше нещо за ядене в сенчестата кухня с побелели от брашното ръце, той чу далечния грохот на френската артилерия. Отново долови острия мирис на напечена от слънцето пшеница и уханието на пресен хляб, издигащи се над огньовете в Испания.
Най-ярко обаче бе усещането за глад, глад, от който стомахът ти се свива и гърчи от болка. А топлината и съзнанието бавно те напускат.
Ръцете му се отпуснаха неподвижни до нащърбения глинен съд.
Много време изтече от Саламанка. Но явно не достатъчно.
Защото все още го преследваха спомените от дългите, горчиви седмици, които силно желаеше да забрави. Ала знаеше, че никога не ще успее.
Той стисна зъби. Намръщи се и продължи заниманието си, когато в кухнята влезе Суидин, прегънат на две под огромна торба с покупки.
— А, чудесно. — Морлънд му помогна да стовари торбата на прашния шкаф. — Мис Камърън е още горе. Ако си така добър да ми намериш един тиган и да запалиш това жалко подобие на печка, аз ще се кача да видя как е…
В същия момент леко шумолене ги накара да се обърнат.
Бледа и залитаща, Франческа стоеше в рамката на вратата към задното стълбище.
— Чеси! — извикаха едновременно и двамата.
— Няма защо да крещите. Чувствам се много по-добре. И няма да откажа чаша чай. — Тя бавно се запъти към дългата дървена маса срещу печката и се отпусна на разнебитения стол.
Мъжете не помръдваха. Чеси сбърчи чело.
— Суидин, какво има в торбата ти? — След това теменуженият й поглед се прехвърли върху графа и побелелите от брашното ръце. — А вие, вие какво правите с последното ми скъпоценно брашно?
Морлънд я изгледа заплашително и започна да чупи яйцата. Плавните и уверени движения издаваха, че има голям опит.
Без да каже и дума, той свирепо атакува сместа.
— Не мога да повярвам! — изумено се засмя Чеси. — Вие? Това е… невъзможно…
Морлънд я сряза с поглед — светъл и блестящ като сапфир.
— Бях останал с впечатлението, че те спасявам от неизбежна гладна смърт. Явно съм сгрешил и усилията ми са били напразни.
Като видя, че Суидин най-сетне успя да се справи с кремъка и праханта и запали буен огън, Морлънд сложи тежкия железен тиган на печката и пусна вътре солидна буца масло.
Все още мърморейки, той изсипа жълтата пяна от разбити яйца в съскащото масло.
— Някой трябва да се грижи за теб, след като явно си по-глупава и от двегодишно бебе.
— Ама как смеете…
Морлънд изсумтя и подхвърли омлета, глух за протестите й.
Чеси изумено ахна.
— Как го направихте? Вие сте последният човек, от когото съм очаквала чудеса в кухнята.
— Което само доказва, колко малко знаеш изобщо за каквото и да било.
Морлънд тръшна една очукана, но чиста глинена чиния пред нея и изсипа димящия, златен омлет като натроши отгоре сирене, което Суидин измъкна от торбата.
— Яж!
Заповедният му суров глас накара Чеси да примигне. Устата й тъкмо понечи да изсипе порой от думи, когато Морлънд пъхна една вилица в ръката й и изрева:
— Веднага! Няма да допусна такава хубава храна да отиде на вятъра!
Този път Чеси се подчини. След секунди и последната трошичка беше изчезнала. А после очите й с изумление проследиха златистата палачинка, леко поръсена със захар, която се озова в чинията й.
Коремът й изкъркори предателски.
Чеси се изчерви и захапа меката въздушна палачинка.
Всяка хапка бе по-вкусна от предишната. Боже, от месеци не беше яла толкова сладко. С нейния начин на живот, местейки се от едно място на друго с баща си, Чеси така и не се бе научила да готви. А и Суидин не го биваше повече от нея. Така че нещастните им кулинарни опити тук, в Лондон, напълно се провалиха. От пристигането си живееха предимно на хляб и някой и друг плод, който Суидин успяваше да изнамери.
Не можеше да се сравни с това.
Чеси тихо въздъхна и се вторачи в празната чиния. Внимателно остави вилицата и се облегна на стола.
Възторжена усмивка озари лицето й.
— Беше просто фантастично! Само едно мога да ви кажа, варварино, и то е, че умеете да готвите!
Суидин отърва Морлънд от необходимостта да отговаря, втурвайки се с две димящи чаши чай.
— Простете, Ваша светлост, ама сметнах, че не бихте имали нищо против една глътка. Нямаме уиски, за жалост. Обаче има първокласен черен „Амой“, който мис Чеси носи чак от Макао. Много е пивко. Добро е почти колкото уискито.
Високият слуга остави чашите и дръпна избелелите завеси. След миг слънчевата светлина заля стаята.
— Сега, ако не възразявате, мис Чеси, ще ида да подредя останалите продукти. Толкова са много, че май ще стигнат за цяла година. Жалко, че няма кой да ни ги сготви.
Без да дочака отговор, той нарами чувала, взе и останалото брашно и изчезна в килера.
Известно време Морлънд и Чеси не помръдваха. Погледите им се кръстосаха, дебнещи и напрегнати.
Изведнъж кухнята им се стори тясна. Изпълнена с тишина.
