И с опияняваща интимност.
Морлънд пръв развали магията. Той грабна чашата с чая и се отпусна на стола срещу Чеси.
— Винаги ли си толкова вироглава?
— А вие винаги ли сте толкова груб? И толкова властен?
— Мисли какви ги приказваш. Баща ти може да е мошеник и нехранимайко, но едва ли би търпял собствената си дъщеря да има такъв речник и такова поведение.
— Вие знаете нищо за него! И какво ви засягат моят речник и поведение?
— Не ме засягат, и слава Богу. По принцип. Но когато си с мен, Франческа Камърън, ще се държиш като дама и ще се изразяваш прилично.
— Ау простете ми! Разбира се, че трябва да съм благоприлична и покорна. Само вие, мъжете, можете да се перчите, да ругаете, да се веселите. И да хойкате с безсрамни същества, които примират от едно ваше докосване!
Чеси се сепна и тихичко възкликна. Кой демон я накара да изтърси това?
Морлънд се приведе напред с присвити очи.
— Какво, по дяволите, имаш предвид?
— Ни… нищо.
— Хайде, хайде, сладка моя. Такава жлъч не може да няма причина.
Чеси го изгледа гневно.
— Говоря по принцип. Всички англичани, които видях, се държат по този начин.
— Така ли? — Морлънд се облегна на стола и, отпи от чая си. Очите му още повече се присвиха. — Предполагам, че си видяла много такива.
— Достатъчно — последва мрачен отговор. Сапфиреният поглед на Морлънд измери Чеси над ръба на чашата.
— Хайде, момичето ми, аз съм наясно защо си в Лондон.
Чеси стоически издържа погледа му.
— Това абсолютно не ви засяга.
— О, напротив. Особено след като и двамата знаем, че баща ти е на мили далече оттук.
Пръстите на Чеси стиснаха чашата.
— Нищо подобно! Просто не е вкъщи в момента. — По дяволите, защо не се бе подготвила за такъв въпрос?
Тя небрежно махна с ръка.
— Познавате баща ми. Никога не се задържа дълго на едно място. И сега е… зает. Търси средства за нови експедиции. Няма да го познаете, стегнат и изискан в новия си редингот и лъснати ботуши. Да, обикаля от сутрин до вечер. Знаете колко е неуморим. И без това не може да ни помага в домакинската работа.
Очите на Морлънд блестяха като два сапфира.
— Лъжеш, Щурче. Винаги си била като отворена книга за мен. — Гласът му бе нисък и възглух. — И ти го знаеш.
Чеси потръпна. Само той използваше този прякор. Тя заби поглед в чашата си. Видя, че пръстите й треперят.
И тогава направи едно откритие, твърде неприятно.
Ужасяващо дори.
Когато бе петнадесетгодишна, тя обичаше този мъж безразсъдно, лудо, сляпо. Сега откри, че чувствата й са останали непроменени.
Но да бъде проклета, ако допусне той да го разбере.
Побутна чашата си и грациозно се изправи.
— Благодаря ви за навременната помощ, Ваша светлост. Храната беше… съвсем поносима. Но сега наистина трябва да…
Той мигновено скочи и заобиколи масата. Силната му ръка я сграбчи през кръста и я притисна до стената.
— Никъде няма да ходиш, Чеси. Не и преди да си ми отговорила. И този път се опитай да измислиш нещо по-смислено, вместо да ме залъгваш с глупави приказки. Джеймс Камърън никога не би дошъл в Лондон да ближе подметките на кралските търговци с надеждата да осигури средства за експедиция. И не би стоял в Лондон, без да ме потърси.
Пръстите му болезнено се забиваха в нежната кожа на талията й. Загадъчен и необясним блясък освети за миг очите му.
Той стисна зъби.
— Така че, говори, скъпа моя. Освен ако не искаш да те принудя да проговориш по друг начин.
7.
Чеси притихна.
В един миг на безумие си помисли да го покоси с бърз саблен удар. Светкавичен и ефикасен. Само след секунда той щеше да се гърчи на земята. Освен това споменът за болката и слабостта щеше да го тормози през целия му живот.
Чеси се навъси и отхвърли идеята си. Сведе поглед към краката му. Да, би могла да успее с бързина и изненада…
Ала топлината на бедрото му някак й пречеше да се съсредоточи и странно замайваше главата й.
Та това е само един мъж, нали? Забрави всичко и мисли за опасността!
Но той не беше един от мъжете. Това бе Тони първият мъж, когото бе обичала.
Изведнъж си спомни приказните, безразсъдните, прекрасните седмици. Тони с бронзови коси и разголена гръд се заливаше от смях, мъчейки се да хване риба с голи ръце.
Слънцето се къпеше в светлина, когато той се гмурна във водата, скочил от борда на лодката, закотвена над потънало преди петстотин години китайско съкровище.
Дни на веселие. Нощи на яростна агония, в които момичето с теменужените очи стоеше на ръба на тайнствената бездна, която трябваше да прекрачи по пътя на своето съзряване като жена.
С една целувка, с едно изгарящо докосване той върна всички тези спомени. И Чеси почувства, че е все така неподготвена, както и преди десет години.
Ръцете на Морлънд я прегърнаха по-силно.
— Е?
Чеси усещаше силата на всеки отделен пръст, натиска на върха на ботуша му върху глезена си, долавяше страхотното напрежение, завладяло тялото му.
Обливаше я странна, дива топлина, която сякаш се събираше върху гърдите й, проникваше през дробовете й и я правеше безразсъдна, сляпа, замаяна.
И жадуваща — да го почувства целия плътно прилепнал до тялото си.
Тя дрезгаво изкрещя, отблъсна се от гърдите му и се опита да се освободи само за да открие, че ръцете му са притиснали китките й плътно до тялото. Той пристъпи напред. Ръцете й се залепиха за стената.
— Къде е той, Щурче? Стига си се преструвала. В каква каша пак се е забъркал старият негодник?
Чеси трябваше да затвори очи, за да задържи внезапно бликналите сълзи.
Събра й се твърде много. Старият нежен прякор в съчетание със загрижената нотка в гласа на Морлънд срутиха защитната стена, която бе градила десет години.
Нямаше смисъл. Никога не можеше да скрие каквото и да било от този мъж. И ако скоро не се отърве от него, ще се презира за сълзите или… ще издаде всичко.
Не биваше да го допуска.
Тя едва пое дъх и отвори очи. Боже, бе забравила колко е висок. Вдигна глава, за да срещне погледа му и гарвановочерната й коса се посипа по раменете. Черният облак се плъзна по гърба й и падна върху ръцете на Морлънд, които я притискаха до стената.
Чеси видя мускулите на челюстта му, които започнаха да изпъкват. Докато се мъчеше да съчини някаква история, с която да го принуди да си тръгне, погледът й се сведе и тя видя бронзовата кожа под яката на ризата.
