— Суидин ли се казваш?
— Да, Ваша светлост.
— Иди да донесеш малко бренди. И нещо за ядене. Бисквити или някакъв сладкиш.
Слугата смънка едва чуто:
— Май няма да мога, Ваша светлост.
— Защо, човече?
Онзи продължи да се помайва.
— Сигурно не ме подозираш, че искам да се възползвам от отсъствието ти? Та тя е почти в безсъзнание!
— Тъй си е — помръкна Суидин.
— Е? Донеси бренди и бисквити. Това ще възвърне силите й.
— Сигурно, Ваша светлост. И все пак не мога да ви услужа. Нямаме ни едното, ни другото.
Морлънд започваше да се чуди дали не е попаднал в Бедлам.
— Тогава донеси нещо друго, човече. И малко шери ще свърши работа. Или…
Чеси издаде слаб протестиращ звук.
— Не ми казвай, че и това нямате!
Суидин смутено вдигна рамене.
— Какво, за Бога, имате?
Високият слуга се почеса по главата.
— Почти нищо, да си кажа правичката. Няколко яйца. Малко брашно. Май и парче шунка.
Чеси се намръщи презрително, чула ругатнята на Морлънд.
Кухнята наистина бе опустошена, но те бяха в Лондон едва от месец и тя още нямаше представа как се води домакинство тук. Не можеше да си позволи прислуга.
А подлият търговец тази сутрин бе последната капка!
Пребледнялата Чеси потърка лявото си слепоочие, опитвайки се да разсее болката. Не помогна.
Неясно дочу залпа от поръчки, с които Морлънд обсипа Суидин. После — звън на монети.
Звукът накара очите й да загорят и тя подскочи:
— Как смеете! Не се нуждаем от парите ви! Кое ви дава право…
Широка и много силна длан легна на гърдите й и я върна обратно на дивана.
— Спри да се надуваш и остави бедния човечец да си върши работата.
— Не е толкова беден. Освен това е мой прислужник, а не ваш, така че бъдете добър да…
Вратата зад нея тихо се затвори.
— Суидин? Върни се, да те вземат мътните! Да не си посмял…
Пръстите на Морлънд натиснаха по-силно.
Изведнъж Чеси усети — наистина усети — твърдите длани върху ключицата си. Спомни си как тези ръце се плъзгаха по кожата на любовницата му, доставяйки й върховна наслада, от която не можеше да си поеме дъх.
Лицето на Чеси пламна и тя се замята. Всяка друга мисъл бе по-добра, само не и тази!
— Пуснете ме, грубиян такъв! Суидин! Върни се!
Морлънд сподави ругатнята си, когато ноктите й одраскаха бузата му. Безмълвно хвана китките й и ги притисна към дивана.
— Суидин явно е по-схватлив от теб. Къде е презреният ти баща? Не мога да повярвам, че е допуснал подобно падение. Божичко, Чеси, откога я карате така?
В отговор Чеси яростно се замята. След миг Морлънд я притисна с бедрото си. Чеси усети играещите му твърди мускули. Боже, колко е огромен. Горещ и твърд, и…
— Махнете се!
Тялото на Морлънд се стегна.
— Какво се опитваш да скриеш, Чеси?
— Да скрия? — сърцето й подскочи. — Какво бих могла да крия от вас?
— И аз си задавам същия въпрос. — Лакътят му леко се изви, гърдите му се наклониха напред. — Къде е той, Франческа? Да не би да проповядва в Британския музей. Или се е усамотил в Кралското географско дружество с приятелчетата си? За Бога, щом го намеря, ще го нарежа на парчета!
Лицето му изглеждаше като изсечено от гранит, очите — от хималайски тюркоаз. Чеси едва понасяше гледката. Франческа…
Колко мразеше това глупаво име! Не го бе чувала от години. Не и по начина, но който той го произнасяше.
Той често я наричаше с това име в Макао.
Понякога простичко и прямо, по приятелски, друг път раздразнено или с вбесяваща надменност и неодобрение.
Точно както преди миг.
Изведнъж Чеси си спомни и други случаи, когато бе разговарял така с нея. Когато я измъкваше от какви ли не каши, докато баща й беше зает с географските си карти или изследваше опасните китайски плитчини с разбитата си плоскодънна лодка.
Веднъж група рибари бяха решили, че чуждестранното момиче с теменужените очи е зъл морски демон, който краде рибата им. Морлънд ги разпръсна, когато тъкмо се канеха да я изпратят на дъното в чувал с тежък камък.
Тогава Чеси беше радостна да го види.
Няколко седмици по-късно един могъщ владетел от Кантон я видя да плува край лодката и реши, че я иска за дванадесета наложница. Него не можаха лесно да сломят, тъй като един от съветниците му заявил, че връзката му с безразсъдната девственица с теменужените очи ще го направи активен като двадесетгодишен момък.
Половин ден и цяла нощ Тони се мъчеше да го убеждава, че Франческа Камърън само ще навреди на сексуалната му мощ. Един от най-силните доводи бе, че тя не е девствена и че лично би могъл да свидетелства за неутолимите й желания в леглото, от които всеки мъж би се състарил преждевременно.
Погледнете ме, умело лъжеше Тони. Аз съм едва на петнадесет, но поради ненаситната страст на тази жена, само след седмица изглеждам почти на тридесет.
Отначало имаше изгледи планът му да успее.
Владетелят оглеждаше грациозното напълващо тяло на Чеси с гладни очи, заинтригуван от измислиците на Морлънд.
Но стана още по-страшно, когато онзи пожела да се убеди лично. Най-накрая Морлънд съумя да му внуши, че дори един допир би нанесъл непоправима вреда.
След десетина минути владетелят ги пусна и даже дари Тони с двадесет сребърни таела като благодарност за това, че го е спасил от такава участ.
Щом тръгнаха обратно към лодката, Чеси се поинтересува как е успял да докаже, че не е девствена.
Високият англичанин не й отговори.
Тогава Чеси запита какво означава „девственица“.
В отговор той само тихо изръмжа.
Цял следобед Чеси разпитва момичетата от близкото рибарско селце, докато в най-общи линии нещата й станаха ясни.
Следващата седмица тя отбягваше Тони, страшно смутена и притеснена, както можеше да бъде само едно момиче на петнадесет години.
Най-сетне той я повика настрана и й каза да забрави случилото се. Увери я, че толкова държал на нея, че не би жертвал приятелството им заради някаква си превзета и излишна скромност.
Освен това щял да си заминава след месец и искал да изживеят пълноценно малкото време, което им оставало.
През онова щастливо лято Чеси стана жертва на чара му. Месеците станаха два, после три. Ала не бе предвидила какъв ще е краят.
