напусна Макао преди десет години?
Не, тя няма да човърка старите рани. Ще накара този човек да си тръгне, и то веднага. Инак…
Дъските под ботушите на Морлънд изскърцваха.
— Пристигнахме. Това е дневната, предполагам. В следващата секунда Чеси усети, че внимателно я поставят върху тапицираното с крепон канапе и потъва в пухените възглавници. Бяха в стаята, която хазяинът й твърде оптимистично бе нарекъл Синия салон.
Тя навъсено огледа избелелите раирани тапети. Някога може да са били в убит ултрамарин. Сега обаче бяха с унилия цвят на отразено в кална локва зимно небе.
В Макао стените бяха покрити с морава коприна. Около рамките на прозорците бяха изрисувани полюшващи се бамбукови стебла и подскачащи златни рибки.
Чеси прекъсна спомените си. Не мисли за това. Ако не намериш баща си, все едно няма да се върнеш.
Изведнъж бедрото на Морлънд се потърка в хълбока й. Чеси се вкамени. С дебнещ поглед проследи графа, който посегна да вземе одеялото от края на дивана.
Внезапно я заля гореща вълна… и леден студ. От живата топлина на възглавниците… и твърдата, изопната сила на бедрото му.
От невероятната близост на мъжа дъхът й секна.
Докато наблюдаваше как разгъва одеялото и внимателно го разстила върху неподвижното й тяло, устата й пресъхна.
Стиснал зъби, той плъзна поглед по тялото й, по всяка извивка и хлътнатина, очертали се под тънката вълнена завивка. Чеси можеше да се закълне, че видя как ръката му се повдигна, но мигом се сви в юмрук и отново увисна.
Възможно ли е той да си спомня лятото преди десет години? Понякога да съжалява, че нещата са се развили така?
Фантазьорка! Чеси изруга упоритото си, дръзко въображение. Вече знаеше много повече за този свят, отколкото тогава.
Нямаше пак да се остави да я излъжат.
Очите й се присвиха. Погледна към Морлънд, който лениво отпусна дългото си тяло в креслото до дивана.
— Чакам, Чеси.
— Можете да си чакате, Ваша светлост.
Обутият му в ботуш крак мързеливо се залюля напред-назад.
— Хайде, хайде. Човек би казал, че Лондон не ти понася.
— Не ми понася.
— Нищо чудно, особено ако продължаваш да се развяваш в тия странни одеяния.
Бузите на Чеси отново пламнаха.
— Какво му е на облеклото ми? Съвсем практично… и удобно при това. И е много по-добро от възмутителните прозрачни дантелите които видях да се мъкнат по улиците вашите жени!
Морлънд вдигна вежди.
— О, не и моите жени. Винаги внимавам да са прилично облечени, поне пред хората.
Чеси сдържа гневния си отговор. Тази змия се опитваше да я предизвика!
С тази мисъл тя притвори клепачи и отправи към Морлънд сладка като мед усмивка.
— Ужасно съжалявам, че нараних нежните ви чувства, милорд. Разбира се, не бих и помислила да ви задържам повече. Трябва да е страшно отегчително да правите компания на недодялана селянка като мен.
Ботушът на Морлънд все така се полюшваше.
— Вървете си, дявол да го вземе!
— Дума да не става, скъпа. Не и преди да си ми отговорила.
— Много добре, след като не проявявате и капчица джентълменство, ще се принудя да повикам…
В същия миг някой почука. На прага изникна румен червенокос слуга в старомодна ливрея.
— Оправихте ли се, мис? Добре че графът беше подръка, та да ви придържи. Съвсем бяхте пребледняла, а той ви вдигна, сякаш сте перушинка. Качи ви право горе, което и беше редно, мен ако питате.
— Не съм те питала, Суидин — прошепна Чеси. — А сега изхвърли този човек, ако обичаш.
— Да го изхвърля… — изумено ококори очи слугата. — Че защо ще правя такава глупост, мис Чеси?
— Защото ти заповядвам и толкова! Не се заблуждавай от изисканите му маниери. Той е лъжец, крадец и най-подъл измамник!
Суидин вдигна вежди.
— Така ли? И през ум не би ми минало подобно подозрение. Облечен е съвсем прилично. А и добичетата, дето чакат впрегнати навън, си ги бива. — Почеса се по главата. — Сигурна ли сте, мис Чеси? Че е лъжец, крадец и тъй нататък?
Обектът на разговора им продължи да люлее крак и само лениво се усмихна.
— Разбира се, че съм сигурна!
Морлънд се приведе и пръстите му обвиха китката й.
— Стига, Чеси — каза меко той. — Ти си превъзбудена. Трябва да си почиваш, а не да вдигаш пара заради някаква въображаема обида отпреди десет години.
Теменужените й очи пламнаха.
— Въображаема ли? Сигурно си въобразявам и това, което се случи, докато спяхме с баща ми. Без да оставите писмо, без думичка да кажете, вие се измъкнахте посред нощ и ни зарязахте в разгара на толкова важни разкопки. За да останем без работна ръка и да не успеем да приключим преди да задухат мусоните. А сега се опитвате да ми обясните, че съм превъзбудена!
Суидин се почеса по бузата.
— Хайде, хайде, мис Чеси. Недейте да…
Чеси не му обърна внимание, отблъсна ръката на Морлънд и се опита да седне.
Но синеокият граф й попречи.
— Тихо, малката. Ще имаме достатъчно време да спорим за това, след като си починеш. — Ръцете му обгърнаха разтрепераните й рамене и успокояващо ги погалиха.
Чеси усещаше всеки техен допир, всяко движение. Тръпката я полази чак до върха на пръстите на краката й, разбърка стомаха й. Проклетник! Нима смята, че с една-две милувки ще я накара да забрави стореното! Че ще я превърне в същото петнайсетгодишно, невинно, кръглолико създание?
Мисълта накара кръвта й да закипи.
— Да си почина? В един град с вас? По-лесно бих избягала от пирати в Малакския пролив! Какво замисляте този път? Да откраднете ботушите ми? Да оберете до шушка стаята?
И тогава, за ужас на Чеси, една сълза се търкулна по бузата й.
Тя бързо я изтри с изцапания си със сажди юмрук.
Ала не и преди Морлънд да я забележи.
Той стисна зъби, но погледът му остана безучастен.
— Чеси, недей.
— Недей! Да не ви напомням грозната истина? Да не ви казвам как наранихте баща ми, когато ни изоставихте? — Погледът й прониза Морлънд. — Никога не ще забравя израза на лицето му, когато откри, че сте се изпарили, докато бяхме най-заети. Беше вложил толкова любов и въодушевление в тези разкопки! А вие… Да, с цялата си наивност той ви обожаваше. Знаете ли, че след случилото се коренно се промени? Вече не се смееше, както преди, не пееше онези безсрамни френски моряшки песни. За една нощ сякаш остаря с десет години. И всичко това заради вас. А сега стоите пред мен, невинен като младенец, и ми казвате да забравя? Никога не ще забравя… нито ще простя!
Неочаквано тя се отпусна назад върху дивана. Устните й потреперваха, дланта й се залепи за парещото чело.
— Ох, вървете си, вървете си, по дяволите!
Морлънд сви устни. Обърна се към притеснения слуга.
