Тогава се появи студът и плъзна нагоре по краката му. Скоро усещаше само тежест там, където по-рано костта и мускулът пулсираха от болката.
Опита се да проговори.
— Чес…
Не се чу никакъв звук. Устата му беше подпухнала и усещаше езика си чужд.
С все сила напрегна волята си и успя да повдигне един пръст.
Но Чеси не го видя. Главата й беше извърната към изплашения слуга, който се обърна и излетя от стаята.
Морлънд се опита да се раздвижи, да каже нещо, слисан от страха в очите на Чеси.
Ала не успя. Сега не можеше да помръдне дори пръста си и пълзящата смърт проникваше навсякъде, във всяка частица от тялото му, във всяко бавно, болезнено вдишване.
— Чес…
Тогава очите му се затвориха. И той повече не помръдна.
Вече не се движеше. Лицето му бе загубило почти напълно цвета си. Вече носеше отпечатъка на смъртта.
Чеси разкъса дрехите му и различи всички белези на смъртоносната отрова. Първо блокиране на усещанията, после студът. И накрая пълната парализа, при която всички органи, един по един престават да функционират.
Пръстите й трепереха, когато съдра още една копринена лента и направи втори турникет. Върза го точно над първия. Това може би щеше да забави действието на отровата. А ако има късмет, скоро Суидин ще е тук с инструментите и лекарствата й.
Но дотогава…
Тя припряно се наведе и дръпна шалчето от врата му. Опитваше се да не гледа безизразното му лице, съзнавайки, че вече е потънал в царството на кошмарите.
Разкопча ризата му. Откри силните му рамене. Раната на ръката му беше силно зачервена, прорязана от зловещи жълти петна. Чеси преглътна риданието си и стегна горния турникет.
Точно в този момент прислужникът на графа се върна с нож и съд с вряла вода. В коридора се бяха насъбрали развълнувани слуги, които непрекъснато надничаха в стаята.
Чеси не им обръщаше внимание. Тя взе чисто парче ленен плат и бързо проми раната, като старателно отстрани всички възможни остатъци от отровата.
Слугите се разпръснаха, шепнейки си нервно.
През цялото време Морлънд лежеше неподвижно, със стиснати устни, вкочанено тяло, без да вижда и да чува каквото и да било.
Мили Боже, дано Суидин побърза!
Тамянът димеше бавно и упоително. Старият главатар на Триадата седеше с преплетени пръсти зад изящна масичка от палисандрово дърво.
— Е, Ах Фан? Уби ли го?
— Раната е дълбока. Отровата на „рибата-балон“ скоро ще си свърши работата.
— Ще бъде ли достатъчна?
— Да, сигурен съм, господарю.
Разкажи ми какво се случи. Боецът в черно се поклони.
— Не нараних жената. Тайникът беше отворен, когато пристигнах. Жената е отишла там преди мен и е потърсила книгата.
— Намерила ли я е?
— Не зная, господарю. Не беше у нея, когато се борихме.
Главатарят на Триадата пое дълбоко въздух, който изсвистя.
— Борила сте се? Глупак! Можеше да я нараниш. Трябва да я пазим, докато книгата се намери. Чак тогава можем да накараме императора да погледне по-благосклонно на нашата организация.
— Но тя не е ранена, господарю. Много е опитна.
— А англичанинът?
— И той се биеше добре, ала не достатъчно. — Тихо се изсмя. — Той ще умре, господарю. Както наредихте.
— Превъзходно, Ах Фан. Само разсейва жената, а ние не можем да си го позволим. Не и преди да сме получили книгата.
Очите на боеца се присвиха.
— А след като ни даде книгата?
— Тогава ще можеш да убиеш баща й… и да правиш с нея каквото пожелаеш.
Боецът се усмихна. Надяваше се да чуе точно тези думи.
22.
Той плуваше в непрогледен мрак.
Не беше неприятно, поне отначало. Беше като да плуваш нощем, както често бе правил като дете в бистрото, хладно езеро в Севъноукс.
После се появи тежестта. Безформена, без начало и край. И скоро безмилостно го притисна като огромен речен камък, поставен върху гърдите му.
Опита да се надигне, да се освободи от камъка.
Опита се да говори.
Опита се да живее — и разбра, че няма да успее.
Чеси изтича до вратата, чула познатия дрезгав глас на Суидин да кънти по стълбището.
— Суидин, ти ли си?
— Да, мис. И ви нося чантата с иглите здрава и читава. — Той й подаде скъпоценната чанта. — Как е Негова светлост?
Чеси отвори чантата и трескаво зарови в нея.
— Зле е, о, Боже, много е зле. И нямаме никакво време. — Тя нададе радостен вик. Беше намерила това, което търсеше. Подаде пакетче с билки на Суидин. — Направи ги на каша с вряла вода и я донеси.
Не се обърна, когато Суидин изхвърча от стаята.
Вече разрязваше бричовете на Морлънд с нож с фино острие и сребърна дръжка. Огледа стройните му, мускулести бедра. Докосна с пръсти белега на коляното му. Примигна при вида на зловещите сребристи линии, които плъзваха като лъчи от ставата.
Какъв ужас. Каква ли болка е преживял.
Но Чеси не биваше да мисли за това, не и сега, когато опасността бе тук. Взе дългите и тънки игли „хао-чии“. Заби първата точно над коляното и с лек натиск я завъртя. Втората игла постави в центъра на бедрото, третата й точно под слабините.
Ако в този миг мислите й не бяха съсредоточени върху това да го спаси, Чеси би се ужасила да извърши толкова интимна операция, но сега единствено пълзящият студ, който обхващаше тялото на Морлънд, и все по-белеещото му лице имаха някакво значение.
Мили Боже, дано не е късно. Направи пръстите ми силни и точни, за да поставя иглите така, както ме учеше старият игумен Тан…
