Извади още три игли от чантата и ги заби в същите точки на другия крак, като внимателно следеше за някакви признаци на живот.
Нямаше.
В този миг се върна Суидин. В ръцете си държеше съд с врялата каша.
Чеси отсипа малко върху парче ленено платно и го наложи върху раната. После отстъпи крачка назад, като отчаяно хапеше устни.
— Добавяй по малко от кашата, Суидин. Аз… аз трябва да се съсредоточа. — Тя затвори очи и отпъди страха, мислейки единствено за местата на точките, които беше научила преди много години в сенчестата килия на игумена.
— Меридианът „тай-май“ контролира вътрешните болести. Ако забиеш иглите в главните му точки, можеш да постигнеш голям лечебен ефект.
Чеси се намръщи. Нищо не помагаше! Нито иглите, нито кашата от билки. Трябва да има още нещо, което е забравила!
Тя закърши пръсти, мъчейки се да си спомни. Ако знаеше тогава, че един ден тези лекции могат да спасят живота му, щеше да слуша по-внимателно.
И изведнъж нададе възторжен вик и измъкна кутия с бял прах от чантата. Беше много опасен, разбира се. Ако сложеше повече, Морлънд можеше да умре.
Ала ако не предприемеше нищо, той със сигурност щеше да умре.
Превъзмогвайки треперенето на пръстите си, Чеси гребна със сребърна лъжичка от праха и посипа раната.
Вгледа се в лицето на Морлънд, но то не се променяше и бе все така мъртвешки бледо.
Никакво движение. Устните му синееха, дишането му едва се долавяше.
Тя събра длани пред гърдите си и се помоли на Бога Морлънд да оздравее.
— Не се предавай. Още не. Не и когато имам още толкова сметки за разчистване с теб!
Отчаяно поръси още малко от праха „ма-хуан“. Това възбуждащо средство се приготвяше от китайска билка, която стимулираше тялото и караше сърцето да пулсира с бясна сила, а кръвоносните съдове — да се разширят.
Щеше да ускори преминаването на отровата през тялото му. Само да издържи следващите няколко минути, тогава имаше шанс да остане жив.
Сълзите се стичаха по страните й, но Чеси не им обръщаше внимание. Пръстите й въртяха тънките игли, както бе виждала да прави старият Таи.
— Опитай се, чуваш ли ме? Бори се!
Ала и да я чуваше, Морлънд с нищо не показваше това. Продължаваше да диша бавно, повърхностно, едва забележимо.
Чеси прехапа устни. Не можеше да направи нищо повече. Освен да чака.
И да си спомня…
Бе един от прекрасните лазурносветли дни на ранната пролет, каквито рядко се срещат в тропиците. Целия ден слънцето изсипваше лъчите си от ясното като сапфир небе и превръщаше водата в кристално огледало.
Те плуваха и разглеждаха рифовете, после се покатериха на един мъничък остров, където ядоха ягоди и си опекоха риба на огъня, който Тони се опита да накладе. Чеси се смееше на непохватните му действия, но накрая го съжали и сама свърши работата.
В отговор Тони обезкости рибата и подреди филетата върху нагорещения от огъня камък, където те шумно зацвърчаха. Докато червата й къркореха от глад, Чеси добави шепа ароматни треви. Обгърна ги гъст облак дим и придаде някакво магическо значение на всичко, което правеха.
Чеси се завъртя в танц, отметна глава назад и се разсмя.
Просто така, от удоволствие. От радостта да си жив в такъв чудесен пролетен ден. Просто защото небето бе прозрачно като сапфир, а морето блестеше гладко като стъкло чак до хоризонта.
Защото въздухът бе свеж и те бяха сами в мъничкото си царство на острова, далеч от всички, които биха ги критикували, гледали неодобрително или гълчали.
Защото в този миг те бяха в рая или поне толкова близо до рая, колкото Чеси се надяваше да е заслужила.
Тогава и Морлънд прихна в смях, вдигна я на ръце, завъртя я и я подхвърли във въздуха.
Когато отново я хвана, той все още се смееше весело, с лека ирония, като по-голям брат, какъвто винаги бе мечтала да има. Прегръдката им беше просто приятелска. Израз на невинно и искрено удоволствие.
И в този миг настъпи промяната. Някъде между запъхтяното им дишане всичко се промени и изгуби простотата и непосредствеността си. Роди се напрежението, което спираше дъха.
И беше опасно интимно.
Той бавно я остави на земята, стараейки се телата им да не се докосват. Лицето му се промени, изгуби ведростта си, засенчи го облак от смесени чувства, сред които доминираха смущението и недоумението.
Чеси го гледаше с широко отворени очи, когато той вдигна ръка и докосна бузата й. Вятърът поде кичур от косата й и го оплете около ръката му, свързвайки ги като в някакъв първобитен дивашки ритуал.
Тя се обърна, съзряла необичайното напрежение на стиснатите му челюсти, внезапно помръкналия му поглед.
Тони я хвана за рамото. Гледаше я в очите, без да помръдва, а в неговите очи се четеше въпрос — въпросът, който Чеси бе твърде млада и невинна да разбере.
Той бавно наведе глава. Дъхът му опари бузата й. Същото сториха и устните му.
И тогава, о, тогава устните им се допряха — полуразтворени и тръпнещи. Беше прекрасно и страшно. Горещо като жарава и студено като лед. Тя вдигна ръце, за да го отблъсне, за да го притисне по-близо. Потръпна, усетила езика му между устните си. О, Боже, езикът му…
И тогава, също тъй бързо, както бе започнало, всичко свърши.
— Аз… аз съжалявам, Щурче — каза той и се отдръпна, пусна я бързо, несръчно. — Нямам представа какво… защо… — Той разроши с пръсти позлатените си от слънцето коси. — Извинявай…
Чеси го гледаше смаяна. Не разбираше нито него, нито думите му. И най-малко това, което чувстваше.
Тя просто сви рамене, опитвайки се да спре странното парене в стомаха си, да успокои прескачащия си пулс.
Какво й стана? Защо кожата й настръхна? Та това бе просто една целувка.
Ала целувката бе продължила твърде дълго… и твърде бързо бе приключила. И сега си спомняше всяко докосване, всеки мъчителен удар на сърцето си.
Съжаляваше единствено за извинението му, което я нарани повече от всяка волност, която би си позволил.
Да, всичко бе започнало там, на ветровития хълм, заобиколен от кипариси и от сребърните води на Южното китайско море.
Ала не свърши там…
Нещо като звук подразни слуха й. Чеси се почеса по бузата и се обърна на другата страна.
— Чес…
Звукът на гласа му я изхвърли от стола, на който беше задрямала.
— Тони? Чуваш ли ме? — Тя развълнувано огледа лицето му, търсейки признаци на подобрение. Не се ли е появила бледа руменина? Не се ли е позагладила болезнената бръчка около устата му?
Тя бързо взе друга лента чист плат и наложи още от билковата каша върху раната.
