Чеси измъкна глава изпод възглавницата и присви очи в тъмнината.
Лодката ли нападаха? Или баща й пак бе забравил да пусне котвата и дрейфът ги бе повлякъл към течението?
Чеси премигна и седна в леглото.
— Добре! Идвам…
Разтърка очи и посегна за бричовете, които винаги оставяше на преградата точно над нейната койка. Нямаше ги. Тропането се усили.
— Идвам, татко!
Пак ли ги преследваха пиратите на Хан Сън заради съкровищата? Или беше онзи мошеник О’Нийл, който търсеше още плячка?
Виеше й се свят, когато се изправи на крака.
Ударите по вратата не преставаха.
— Мис Чеси? Събудихте ли се вече?
Чеси се намръщи.
— Суидин? — Тя стана и посегна за робата в долния край на леглото. И тогава замръзна. Лицето й пребледня, когато си спомни.
Не е в Макао, а в Лондон. И баща й…
Изтича до вратата и я отвори с треперещи пръсти.
— Какво… Какво става, Суидин? Научи ли нещо ново за… за…
Не можа да довърши. Суидин поклати глава.
— Не е от тези, дето държат баща ви, мис. Нито пък исках да ви будя, но… Разбирате ли, не мога да го отпращам повече.
— Кого? — Странна топлина се разля по тялото й.
— Граф Морлънд, мис. Идва вече три пъти от сутринта. И никак не изглеждаше доволен. Особено когато му казах, че не приемате посетители.
Гърлото на Чеси се сви от напрежение.
— Няма ли да ми разкажете най-после какво се случи, докато бяхте на „Хаф Мун Стрийт“? — попита Суидин.
— Не… Не питай, Суидин. И без това всичко свърши.
Безжизненият й глас накара стария прислужник да се намръщи. Лицето му помръкна.
— Не е редно, мис. Казвал съм го преди и пак ще го кажа. Просто никак не е редно. Не бива да се разхождате по покривите на Лондон, търсейки проклетата книга. Баща ви има приятели в края на краищата. Разкажете им какво става и ги оставете…
Чеси въздъхна. Пръстите й се впиха в колана на робата.
— Моля те, Суидин. Хайде да не спорим. На никого не мога да поверя такъв деликатен въпрос. Значи оставам единствено аз.
Някъде далеч отдолу се чуха тежки стъпки. Висок глас прокънтя по стълбището.
— Дай й да разбере, че няма да се махна, докато не се появи, Суидин!
Полазиха я тръпки. Мили Боже, кога щеше да свърши всичко това?
— Ка… Кажи му, че… че съм неразположена. Не съм в състояние да видя никого днес.
Призля й, че прибягва до подобно извинение, но с изненада откри, че не й хрумва друго.
Той не би посмял да нахълта в спалнята й, я? Решителният мъжки глас отново прокънтя:
— И й обясни, че ако не слезе до петнадесет минути, ще се кача и със собствените си ръце ще я сваля долу!
Суидин поклати глава.
— Е, сега имате представа какъв беше, когато за пръв път пристигна, мис. Със зачервени очи, с разрошени коси, и то минути след като бе съмнало, мис. — Млъкна, чакайки Чеси да каже нещо. Когато тя не го стори, продължи. — Отначало твърдях, че сте болна. След това направо му заявих, че не желаете да го видите. Но графът май изобщо не ми повярва, мис. Не че съм изненадан. И аз съм човек с глава на раменете си.
Чеси се загледа към стълбището, сякаш оттам идваха всичките й грижи.
— От един час вече се разхожда из салона. За трети път идва и изглежда готов на всичко. Може би ще е добре, ако…
Чеси ту свиваше ръцете си в юмруци, ту ги отпускаше. Проклет да е този мъж! Ох, защо просто не я остави на мира?
Изведнъж се сети за гарденията, която бе задържал и поставил в илика на ризата си, за трепета на ръцете му, когато бе отметнал кичур от бузата й и после я бе целунал. Нежно. Всеотдайно.
След това жадно. Толкова жадно, че тя…
— Е, добре — заяви тя раздразнено. — Ще се видя с този проклет мъж. Явно това е единственият начин, но който да се отърва от него!
Точно след петнадесет минути Чеси отвори вратата на слънчевия зелен салон.
Бродираната й муселинова рокля бе измачкана и протрита — най-старата, която бе донесла в Лондон. Пантофките й не бяха в по-добро състояние.
Някакъв гневен демон я бе накарал да подбере облеклото си така, че да приключи с тази работа колкото се може по-бързо.
Знаеше, че не изглежда добре, че лицето й е тебеширено, косата — разбъркана, а под очите има сенки.
Ала вдигна брадичка величествено и гордо прекоси стаята.
Морлънд стоеше до прозореца. Беше малко по-блед от обикновено и също със сенки под очите, но иначе нямаше признаци за скорошното му боледуване. И кой знае защо видът на изрядно вързаната му връзка, на безупречното му сако само още повече вбесиха Чеси.
Щом чу стъпките й, той се обърна.
Слънчевите лъчи падаха върху изопнатото му лице. Мускулче трепна на брадичката му. Той леко се наклони, за да прехвърли тежестта върху здравия си крак.
В този момент Чеси осъзна какъв добър актьор е. За нея не бе тайна, че коляното го тормози, но той не се издаваше нито за болката в коляното, нито за новата рана в ръката.
Макар да знаеше за страданията му, тя не биваше да позволява сърцето й да се размеква.
— Милорд — гласът й бе сух и вежлив, — оправил си се, както виждам. Моите поздравления.
Сапфирените очи на Морлънд изгаряха лицето й.
— С твоя помощ успях. Дойдох да ти благодаря.
— Не е нужно, уверявам те. — Чеси се извърна и започна да оправя някакво цвете в кристалната ваза, за да избегне вторачения му поглед.
Така тя не видя желанието, което се изписа по лицето му, нито отчаянието, което се появи в очите му, когато го загърби.
— Твоите ухажори са настойчиви, както забелязвам. — Той намусено разглеждаше букетите от рози, натрупани върху масичката в ъгъла. — Моите поздравления.
Когато Чеси и при тази реплика не се обърна, лицето му застина.
— Чудя се как ли биха се чувствали, ако знаеха, че си прекарала един ден и две нощи в моята компания. Репутацията ми да покорявам женските сърца е огромна, както знаеш. И тъй като и двамата сме наясно какво се случи снощи…
Пръстите на Чеси стиснаха стеблото на кичеста жълта роза.
— Е, и?
— Ами тогава, мила моя, си компрометирана. Напълно. Без надежда за спасение. Единственият въпрос сега е какво ще правим.
— Да правим ли? — Чеси продължаваше да си играе с розата. — Ами нищо, така мисля. — Тя бе доволна от хладината в тона си.
Очите на Морлънд блестяха, докато приглаждаше кожените ръкавици между дългите си пръсти.
— Нищо ли? — Той дрезгаво се изсмя. — Колко дълго мислиш, че нещата ще останат в тайна?
— Достатъчно дълго. Виж какво, съвсем скоро ще напусна Лондон. Затова те умолявам да не се товариш
